Решение № 348 от 5.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1891/2011 г.
ВКСI наказателно отделение05.10.2011 г.докладчик т Пламен Томов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 116/15.04.2011 г. по внохд № 131/2010 г. на Софийския апелативен съд.
Мотиви
Решение № 348 от 5.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1891/2011 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Подсъдимият В. Ж. В. чрез своя защитник е подал касационна жалба срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд, утежняващо наказанието му в осъдителната присъда, която издал Градският съд. Присъдата - № 378 от 30 ноември 2010 г. по нохд № 4515/2010 г., е за престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК, извършено на 8 декември 2009 г. с държането на общо 0,85 г високорисково наркотично вещество (марихуана на стойност 5,10 лева) с цел да бъде разпространено, както и с реалното разпространение на 0,27 г от същото вещество на стойност 1,62 лева. За това престъпление В. е наказан с пробация за срок от 6 месеца (под минималния размер на наказанието, предвидено в чл. 354а, ал. 1 НК - 2 г. л. св.), тъй като в първата инстанция е проведено съкратено съдебно следствие по реда на глава двадесет и седма от НПК. Второинстанционното (въззивно) решение - № 116 от 15 април 2011 г. по внохд № 131/2010 г., е издадено след протестиране на присъдата от съответния прокурор и с него тя е изменена с увеличаване на наложеното наказание на 6 м. лишаване от свобода условно за 3 години (чл. 66 НК). В подадената до ВКС жалба е оспорена единствено справедливостта на наложеното наказание и е поискано "по-леко наказание". Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а според прокурора тя е неоснователна. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. Не е допусната претендираната явна несправедливост на наложеното наказание като касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НК. Независимо колко са убедителни доводите в подкрепа на жалбата, възможното по закон смекчаване на наложеното наказание не може да бъде с повече от 3 м. лишаване от свобода- чл. 39, ал. 1 НК (изпитателният срок на условното осъждане е минималният - арг. от чл. 66, ал. 1). Такова коригиране в размера на наказанието без съмнение не попада в приложното поле на цитираното касационно основание, свързано с "явна" (очевидна), а не с каквато и да е несправедливост (вж. и т. 8 от П. 1/1981-Пл. на В (К)С, още повече при санкционните рамки, в които е действал съдът - от 3 м. до 1 г. и 11 м.). Друго би било положението при по-тесни санкционни рамки (вж. напр. р. 255/10-I, Бюл. 4/11), но сега то не е и такова, поради което и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС-I наказателно отделение