Решение № 12855 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2960/2010 г.

ВАСVII отделение02.11.2010 г.докладчик т Ваня Анчева

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение № 119/3.12.2009 г., постановено по адм. д. № 4798/2009 г. на Административен съд - София град. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - София град. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12855 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2960/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Миграция" - ГДОП, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Габриела Килфанова, против решение № 119 от 3.12.2009 г., постановено по адм. д. № 4798/2009 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е отменена негова заповед № ЗДМ-889/3.09.2007 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 40, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ. Касационните доводи са за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК. Ответникът по касационната жалба - Наталия Вячеславовна Колева, от гр. Пловдив, чрез упълномощения си процесуален представител адв. Славов от АК Пловдив, оспорва жалбата. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а след служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, преди да пристъпи към проверка на неговата правилност във връзка с посочените по-горе касационни основания и доказателствата по делото, констатира, че решението е недопустимо, т. к. е постановено в нарушение на диспозитивното начало. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба вх. № Ж-362/30.06.2010 г. в регистратурата на Дирекция "Миграция" - ГДОП, против заповед № ЗДМ 889/3.09.2007 г., издадена от директора на Дирекцията, с която на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ, вр. с чл. 90, т. 3 ЗМВР и чл. 116, ал. 1, т. 3 ППЗМВР е отнето правото на постоянно пребиваване на Колева Наталия/KOLEVA NATALIA, гражданка на Русия. В депозираната жалба се правят оплаквания за допуснато нарушение на приложимия материален закон при постановяване на акта поради "драматичната му колизия" с чл. 12 ДЕО, чл. 9 от Директива 2003/109/ЕО, чл. 8 и чл. 14 от КЗПЧОС и чл. 4 ЗЗДискр. Въз основа на подробни оплаквания се релевира довод за нищожност на заповедта, като изрично се твърди, че същата е връчена на адресатката на 21.09.2007 г. Фактът на връчване е удостоверен със саморъчния подпис на чужденката на гърба на описаната заповед (Виж: л. 15 от делото) и е безспорен между страните. С решението, предмет на настоящото производство, АССГ е отменил оспорената заповед поради несъответствието й с приложимото общностно право. Без да коментира фактическите и правни твърдения на самата жалбоподателка и в противоречие с доказателствата по делото е приел, че заповедта е връчена без отбелязване качеството и имената на лицето, получило акта. При тези данни се налага извод, че съдът се е произнесъл по искане, различно от посоченото в жалбата и подменяйки предмета на съдебен контрол е постановил недопустимо съдебно решение. Същевременно не се е произнесъл по спора за действителността на заповедта, издадена от директора на Дирекция "Миграция", с каквото искане всъщност е бил сезиран. В контекста на правното твърдение на жалбоподателката, индивидуализирано от основанието и петитума на жалбата, АССГ е следвало да се прецени валидността на акта с оглед релевираният довод за нищожност поради допуснато при издаването му нарушение по чл. 146, т. 4 АПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че решение № 119/3.12.2009 г., постановено по адм. д. № 4798/2009 г. на АССГ е недопустимо като постановено в противоречие с диспозитивното начало и следва да бъде обезсилено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по същество, с оглед въведения с жалбата предмет на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 3-то АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

Цитирани разпоредби

1