Решение № 116 от 9.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2990/2017 г.

Решение № 116 от 9.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2990/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба., вх. № 14218/18.5.2017 г. подадена от адв. М. Н. - процесуален представител на ищцата Н. Д. П. от [населено място], против въззивно решение № 563/07.04.2017 г. по гр. д. № 2512/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, г. о., с което е потвърдено решение № 3582/12.10.2016 г. по гр. д. № 6819/2016 г. на Варненския районен съд, г. о., 46 състав, с което е отхвърлен предявеният Н. Д. П. от [населено място] против В. Х. С. от [населено място] иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за заплащане на сумата 19588,30 лева, представляваща левовата равностойност на 10000 евро, към датата на превода 07.12.2015 г. на Б. [фирма], ведно с лихва за забава, считано от 15.6.2016 г. до окончателното й заплащане. С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че "Настоящия състав на съда, намира, че съобразно изложените от ищцата в исковата молба фактически твърдения, претенциите следва да се квалифицират по чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне, като фактическия състав се характеризира с два елемента- получаване на нещо от обогатилото се лице, което е дадено от обеднялото лице и начална липса на основание за получаването. Под основание следва да се разбира правна връзка, правоотношение, което да оправдава получаването. Липсата на основание е общ елемент на всички състави на неоснователното обогатяване, като съставът на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предполага начална липса на основание, като между даващия и получаващия не следва да съществува правоотношение, което да поражда задължение за изпълнение. В случая претенцията е насочена към В. С., който е получил процесната сума по банков път, като в тежест на ответника е да установи наличието на основание за извършения превод на сумата. Доколкото сумата не е идентична с продажната цена по сключения между ищцата и трето лице предварителен договор, нито с продажната цена по сключения окончателен договор за покупко-продажба на право на строеж, тези доказателства са косвени относно установяването на валидни правоотношения между ищцата и третото лице В. Д.. От представените от ответника писмени доказателства се установява, че това трето лице е негов длъжник на основание сключен между тях договор за заем. Длъжника по този договор е заместен от ищцата, която е извършила превод в полза на кредитора по договора чрез превеждане по банков път на 07.12.2015 г. в размер на сумата от 19558,30 лв., за която сума страните на спорят, че представлява левова равностойност на 10000 евро. От ангажираните по делото доказателства се установява, че сумата е предадена от страна на ищцата на ответника в резултат на поемане на дълг, осъществено чрез заместване на длъжника В. Д.. Налице е съгласие от страна на кредитора, ответник в настоящото производство да приеме изпълнението от новия длъжник. Заместването в дълг е абстрактна, неформална сделка, поради което, съдът приема, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищцата се е задължила да преведе част от дължимата продажна цена по договора за продажба на право на строеж, която е осъществена на 22.04.2016 г. на кредитора на бъдещия продавач, като съгласието е постигнато в устна форма и потвърдено с акта на превеждането на сумата по банков път на по конкретна банкова сметка на лице, което не е страна по сделката за продажба на право на строеж. Кредиторът не се е противопоставил на извършеното плащане. Предвид изложеното, съдът намира, че в случая е налице едностранно поемане на чуждо задължение по смисъла на чл. 102 ЗЗД. Видно от представеното споразумение от 02.12.2015 г. се установява изричното съгласие на кредитора, ответник в настоящото производство да приеме плащането, извършено от Н. П., с което предишния длъжник е освободен от отговорност. От представените по делото многобройни писмени доказателства се установява, че между ищцата и стария длъжник -В. Д. съществуват правоотношения по повод на прехвърляне на право на строеж върху конкретен недвижим имот. Възражения, които черпят основание от тези правоотношения не могат да се противопоставят на кредитора/ответник/, тъй като поемането на дълг е абстрактна сделка е с основание различно от основанието, на което новият длъжник е поел задължението. Представените по делото доказателства и възражения, касаещи вътрешните отношения между ищцата и първоначалния длъжник В. Д., който не е и страна в производството са изцяло ирелевантни в настоящото производство. За пълнота на изложението, съдът намира, за необходимо да посочи, че изявленията на ищцата относно прекратяването на предварителния договор, сключен между нея и продавачите и споразумението, касаещо продажбата на правото на строеж, потвърждава съществуването на такъв договор и би могло да представлява основание за претендиране на връщането на платеното по този договор на отпаднало основание. Неоснователни са и възраженията за нищожност на предварителния договор поради липса на представителна власт на пълномощника, който го е сключил, доколкото продажбата на чужда вещ не е недействителна, а и предварителния договор не е годен да прехвърли собствеността. Освен това от доказателствата по делото безспорно се установява, че имотът предмет на предварителния договор е придобит от ищцата, т. е. обещанието за продажба по предварителния договор е осъществено. Предмет на настоящото производство не е неизпълнение на облигационни задължения по правоотношения между ищцата и лицето В. Д. или симулативност на продажната цена по сключен между тях договор. Липсата на основание или отпадането на основанията на отношенията между стария и поелия задължението длъжник би могло да обоснове предявяване на иск за неоснователно обогатяване срещу лицето, чието задължение е изпълнено, но не представлява липса на основание за поемане на дълга и не обвързва кредитора, който е приел изпълнението. Доколкото ответникът безспорно е кредитор, приел изпълнение от страна на ищцата, за установен дълг, както и, че ищцата е изпълнила това задължение, следва да се приеме, че е налице основание за даването и не е налице неоснователно разместване на блага. Обобщавайки гореизложеното настоящият състав на съда приема, че на основанието, на което е предявено вземането, то остава недоказано и претенцията с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлена. " Касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпрос: "При изрично съгласие на кредитор, третото лице да замести длъжник, нужно ли е изрично съгласие и на третото лице, което не е страна в договор между длъжник и кредитор ?" Върховният касационен съд, състав на IV за да се произнесе по поставения въпрос намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 1 ЗЗД при заместването в дълг във всички случаи е необходимо съгласието на кредитора, но дали ще има съгласие от поемателя на дълга и от предишния длъжник, зависи от начина на прехвърляне на дълга. В случаите, когато дългът се прехвърля по силата на прехвърлителна сделка, сключена между предишния длъжник и новия длъжник, съгласие следва да изразят и трите страни - старият и новият длъжник в качеството си на страни по прехвърлителната сделка и кредиторът на основание чл. 102, ал. 1 ЗЗД, според който прехвърлянето на дълга не може да има действие за него без изричното съгласие. Когато дългът се прехвърля чрез договор за заместване в дълг между новия длъжник и кредитора, съгласие следва да изразят само новият длъжник и кредитора. В този случай, ако предишният длъжник не е инициирал заместването в дълг, неговото съгласие не е необходимо. По касационната жалба. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение и се моли за неговата отмяна и уважаване на претенцията за неоснователно обогатяване. Претендират се разноски за всички инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационната жалбоподателка адв. Н.. Ответникът по касационната жалба В. Х. С. не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на поставения въпрос, становището на процесуалния представител на касационната жалбоподателка, изразено в съдебно заседание и на основание чл. 290 ГПК, намира следното: С оглед отговора на поставения въпрос съдът намира следното: Решението на въззивната инстанция е неправилно. В процесния случай е налице прехвърляне на дълг по силата на прехвърлителна сделка, сключена между предишния длъжник и новия длъжник и съгласие следва да бъде дадено от тях, както и от кредитора. Поради това представеното по делото споразумение от 02.12.2015 г. няма действие по отношение на касационната жалбоподателка - ищца, тъй като тя не го е подписала. Не се установява съгласие на касационната жалбоподателка и от представеното по делото преводно нареждане за кредитен превод от 06.4.2016 г. за сумата 19558,30 лева, в което е отбелязано, че преводът е за захранване на сметка, а не за заместване в дълг. Такова съгласие не се установява и от показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел В. Д. Д., тъй като от една страна, свидетелят попада в кръга на лицата по чл. 172, предложение последно ГПК, а и от самите показания не се установява по категоричен начин съгласието на ищцата за постигнатото споразумение от 02.12.2015 г. Поради това е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД - неоснователно обогатяване от страна на ответника за сметка на ищцата и на същата се дължи исковата сума. Изложеното налага отмяна на въззивното решение и уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.6.2016 г. до окончателното й изплащане. С оглед изхода от спора ответникът по касация следва да заплати на касационната жалбоподателка деловодни разноски за всички инстанции в размер на 5148 лева. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1, предложение трето от ГПК Върховният касационен съд, състав на IV г. о.