Решение № 10608 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2435/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на К. И. Г. от гр.София, чрез процесуален представител адв. К.Стойновски, срещу Решение 1649 от 15.01.2025 г., постановено по адм. дело 9647/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 2153-21-112 от 04.06.2024 г. на Директора на ТП на НОИ София град, с което е потвърдено разпореждане [номер]/25 от 29.03.2024 г. на длъжностно лице по Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че неправилно административният съд е приел, че потвърденото с обжалваното решение разпореждане на длъжностно лице по Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град е издадено в изпълнение на влязло в сила Решение 2153-21-141/07.07.2023 г. на директора на ТП на НОИ София-град, както и че мотивите на последното са и мотиви на оспореното разпореждане, които не се ползват със сила на пресъдено нещо. Иска да се отмени обжалваното решение. Ответникът Директорът на ТП на НОИ София-град, чрез процесуален представител гл. юрк. Д.Петрова, с писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба, излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд и счита постановеният съдебен акт за правилен. Иска да се остави в сила обжалваното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е спазил процесуалния и материалния закон, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Първоинстанционният съд е установил, че с разпореждане [номер]/12.07.2006 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ София-град, на К.Г. считано от 14.02.2006 г. е отпусната наследствена пенсия от починалата му съпруга. На 22.10.2012 г. същият е подал заявление МП-88757, с което е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ по чл.68 от КСО. С разпореждане [номер]/28 от 05.04.2013 г. на длъжностно лице по ПО е постановен отказ за отпускане на исканата пенсия, който отказ с решение РО-561/10.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ София-град е отменен и считано от 22.10.2012 г., на К.Г. е отпусната исканата лична пенсия за ОСВ, ведно с добавката по чл. 84 КСО. Със Заявление 2108-21-3/08.02.2018 г. Г. е поискал да му бъде изплащана и добавка по чл. 9 от Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). С разпореждане [номер]/30 от 16.04.2019 г., потвърдено с решение 2153-181/14.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ София-град, е постановен отказ за отпускането ѝ. Решение 2153-181/14.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ София-град е обжалвано пред АССГ, който с решение по адм. д. 9961/2019 г. е отхвърлил жалбата. С Решение 4363/06.04.2021 г. на ВАС по адм. д. 8639/2020 г. решението на АССГ е отменено и преписката е върната на ТП на НОИ София - град за ново произнасяне. С оглед решението на ВАС, след събиране на нови доказателства от ДА Архиви, Столична община, от Централната комисия по чл. 4 ЗПГРРЛ и Министерство на правосъдието е издадено разпореждане [номер]/08.07.2022 г., с което повторно е постановен отказ за отпускане на исканата добавка. След подадена жалба от К.Г. и с оглед мотивите в решението на ВАС и предвид събраните нови доказателства, при приложение на разпоредбата на чл.99, ал.1, т.2 от КСО, директорът на ТД на НАП София-град постановил Решение 2153-21-141/07.07.2023 г., с което е отменил разпореждане [номер]/08.07.2022 г. на длъжностно лице по ПО като неправилно, отменил е и Решение РО-561/10.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ София-град за отпускане на лична пенсия за ОСВ на К.Г. и всички последващи разпореждания, касаещи изменения, осъвременявания и преизчисления на нейния размер като неправилни и е върнал административната преписка на длъжностно лице по ПО за ново произнасяне съгласно дадените в решението указания. За да постанови решението си Директора на ТП на НОИ София град е приел, че лицето има право на добавка по чл.9 от ЗПГРРЛ, но не е могло да работи в ЖПЗ Г.Димитров на претендираната длъжност леяр през периода от 01.03.1965 г. до 01.10.1966 г. поради възрастта си /17 г. и 17 дни към 01.03.1965 г./ и въведената с чл.112 от КТ от 1951 г./отм./ забрана да се възлагат на работници и служители до 18 г. възраст особено тежки и вредни за здравето им работи, както и че периода от 20.08.1993 г. до 31.12.1996 г. не следва да бъде удостоверяван като придобит в ДФ Строймашинженеринг, тъй като между ДФ Транстехника-СО Вагоностроене, от където е издадено УП-2 879/20.06.2002 г. на К.Г. и ДФ Строймашинженеринг няма правоприемство и че в ДФ Строймашинженеринг, където с УП-13 ОА-УП13-121/16.05.2013 г. е удостоверен стаж на К.Г. на длъжност почиствач в леярен цех, няма леярен цех в предмета на дейност на държавната фирма липсва дейност по производство и леене на метали. Решение 2153-21-141/07.07.2023 г. на Директора на ТП на НОИ София-град е обжалвано по съдебен ред, като с Определение 8981/18.10.2023 г., постановено по адм. д. 7564/2023 по описа на АССГ, влязло в законна сила на 09.11.2023 г., жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. В изпълнение на влязлото в сила Решение 2153-21-141/07.07.2023 г. на Директора на ТП на НОИ София-град е издадено разпореждане [номер]/25 от 29.03.2024 г. на длъжностно лице по ПО, с което от 01.03.2018 г. на К.Г. е отпусната добавка по чл.9, ал.1 ЗПГРРЛ, но е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, тъй като с изключването на периодите от 01.03.1965 г. до 01.10.1966 г. и от 20.08.1993 г. до 31.12.1996 г., предвид дадените в Решение 2153-21-141/07.07.2023 г. указания, Г. не отговаря на условията по чл.68, ал.1-2 КСО. Разпореждането, в частта, в която е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, е обжалвано пред директора на ТП на НОИ София - град, който с обжалваното Решение 2153-21-112/04.06.2024 г. отхвърлил жалбата като неоснователна. В мотивите си административният орган е посочил, че въпросът относно стажа на К.Г. в ЖПЗ Г.Димитров и ДФ Строймашинженеринг е решен с влязъл в сила административен акт - Решение 2153-21-141/07.07.2023 г. и на основание чл.27, ал.2, т.1 АПК не може да бъде пререшаван. След като посоченият стаж не се зачита, лицето не отговаря на кумулативното изискване за посочения минимум на осигурителния стаж по чл.68, ал.1-2 от КСО и към 22.10.2012 г. същият не е придобил право на лична пенсия за ОСВ. При тази фактическа установеност, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемите се, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК и чл. 117, ал. 3 КСО, форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Посочил е, че мотивите на влязлото в сила Решение 2053-21-141/07.07.2023 г. са и мотиви на оспореното разпореждане, като последното изрично препраща към него. Отразил е, че макар мотивите на административния акт да не се ползват със сила на пресъдено нещо, те обвързват страните по отношение на установените между тях факти, поради което и установено с влязъл в сила административен акт, че осигурителният стаж в ЖПЗ Г.Димитров и ДФ Строймашинженеринг няма как да е положен от К.Г., обвързва страните за това обстоятелство. Същото е съобразено и от длъжностното лице по ПО, което е задължено да изпълни указанията на горестоящия орган и да приеме за установени фактите, установени във влезлия в сила административен акт. Съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" КСО, е изложил подробни съображения и за материалната законосъобразност на обжалваното решение и е счел за правилен извода на административния орган, че към 20.10.2012 г. К.Г. не е отговарял на кумулативното изискване за минимален осигурителен стаж по чл.68, ал.1-2 от КСО и не е имал право на лична пенсия за ОСВ. По изложените съображения съдът постановил обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Настоящият състав намира за неоснователни бланкетно наведените в касационната жалба доводи за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от решаващия съд. Според съдебната практика, съществено е това нарушението на съдопроизводствените правила, което ако не беше допуснато, би се стигнало до други фактически и/или правни изводи по делото. В случая правото на участие на страната в процеса не е препятствано, съдът е изяснил релевантните за спора факти, детайлно е разгледал изложените от жалбоподателя твърдения и доводи за пороци на акта и на производството, и е обсъдил относимите и съществени за правилното разрешаване на спора възражения и доказателства. В решението не се установява липса на съществени собствени мотиви или необсъждане на релевантни обстоятелства, които биха довели до посоченото нарушение. Неоснователно е и твърдението, че решението е постановено и при неправилно приложение на материалния закон. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспореното решение на Директора на ТП на НОИ София-град е материално законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях. Както правилно е посочил решаващият съд длъжностното лице по ПО е било задължено да изпълни указанията на горестоящия административен орган, дадени с влязлото в сила Решение 2053-21-141/07.07.2023 г. и да не зачете стажа на К.Г. в ЖПЗ Г.Димитров за периода от 01.03.1965 г. до 01.10.1966 г. и в ДФ Строймашинженеринг за периода от 20.08.1993 г. до 31.12.1996 г. В случая длъжностното лице по ПО действа в условията на обвързана компетентност и след като спорът относно този стаж е решен с влязъл в сила административен акт, пререшаването му е недопустимо /чл.27, ал. 2, т. 1 АПК/. Несъстоятелно е и оплакването на касатора за неправилност на изводите на съда, че мотивите на влязлото в сила Решение 2053-21-141/07.07.2023 г. са и мотиви на разпореждане [номер]/25 от 29.03.2024 г. на длъжностно лице по ПО, като последното изрично препраща към него. В тази връзка е съобразено ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС, както и обстоятелството, че мотивите обвързват страните по отношение на установените между тях факти. Следва да се има предвид и, че издаването на административен акт е в изпълнение на изпълнително-разпоредителната дейност на администрацията, като мотивите, като единство от фактическите и правни основания за издаване на акта, са част от проверката за неговата законосъобразност. Такава проверка в случая е извършена от горестоящия административен орган, като в обжалваното решение са изложени и допълващи мотиви относно незачетения осигурителен стаж. Изводите на административния орган за незачитане на стажа на К.Г. в ЖПЗ Г.Димитров за периода от 01.03.1965 г. до 01.10.1966 г. и в ДФ Строймашинженеринг за периода от 20.08.1993 г. до 31.12.1996 г. се потвърждават от събраните по делото доказателства, неоспорени от страните, и константната съдебна практика досежно липсата на правоприемство между ДФ Транстехника - СО Вагоностроене и ДФ Строймашинженеринг. Установеното дискредитира материалната доказателствената сила на представените официални удостоверителни документи трудова книжка, УП-2 879/20.06.2002 г. и УП-13 ОА-УП13-121/16.05.2013 г. Наличието на документи, които съдържат противоречива информация правилно не са приети от административния орган като годно доказателство за осигурителния стаж. След като към датата на подаване на заявлението за пенсиониране К.Г. не отговаря на изискванията на чл.68, ал.1 и ал.2 КСО - няма изискуемият се осигурителен стаж, законосъобразно административният орган е отказал отпускането на лична пенсия за ОСВ. Несъстоятелно е и възражението за необоснованост на съдебния акт. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. По изложените съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от административния орган разноски, които съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,