Решение № 5624 от 21.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7415/2010 г.

Решение № 5624 от 21.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7415/2010 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Църцаров, пълномощник на Иван Стойков Площаков и Игнат Стойков Площаков, двамата от г. Панагюрище, против решение № 169/4.05.10 г. по адм. д. № 123/10 г. по описа са Административен съд-Пазарджик с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Община Пазарджик и Н-к Служба по геодезия, картография и кадастър-Пазарджик в писмени възражения оспорват касационната жалба, излагат доводи за нейната неоснователност с молба оспореното решение да бъде оставено в сила. Община Пазарджик претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключени, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. С обжалваното решиение състав на Административен съд -Пазарджик е отхвърлил оспорването на жалбата на касаторите Иван Стойков Площаков и Игнат Стойков Площаков против Решение изх. № 94-195-13-10-282/19.02.10 г. на Началник Служба по геодезия, картография и кадастър -Пазарджик, с което е отказано изменение на одобрените кадастрална и кадастрален регистър на гр. Пазарджик и землището му относно ПИ с идентификатор 55155.503.850, изразяващо се в записване на част от имота като собственост на осповащите и доброволна делба с промяна на граници по взаимно съгласие по Заявление № 94-195/101.10 г. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административният отказ е издаден при изяснена по административната преписка фактическа обстановка, при спазени административнопроизводствени правила и в съотватствие с материалния закон. Обсъдени в решението са релевантните за спора факти и обстоятелства, като е даден приоритет на отразения в кадастралния регистър собственик на имота в лицето на община Пазарджик и на влязлото в законна сила решение по гр. д. № 677/2000 г. на РС-Пазарджик, с което иска на праводателя на заявителите за собственост върху част от процесния имот против община-Пазарджик е отхвърлен. Отчетено във връзка с твърдението, че имотът е държавна собственост, е предложеното със заявлението изменение на кадастралната карта посредством делба на ПИ 55155.503.850 с община - Пазарджик събразно приложена скица-проект. Решението е правилно. С оглед записването по имотния регистър съдът обосновано се е позовал на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр. д. № 677/2000 г. на РС-Пазарджик, с което твърдяното от наследодателя на оспорващите право на собственост върху част от процесния имот спрямо община-Пазарджик е отречено. Обоснована е и констатацията относно несъответствието между заявеното изменение и твърдението, че имотът е държавна собственост. В мотивите на решението релевантните за спора факти са правилно преценени и решаващият извод за неоснователност на оспорването е възприет в унисон с материалния закон. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК е неоснователна. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ данните по ал. 1 и 2 на същия текст са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят до доказване на противното. В хода на първоинстанционното производство оспорващите не са оборили записването в имотния регистър на процесния имот като собственост на община Пазарджик, а с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ становището, относно липсата на акт за общинска собственост за имота е ирелевантно. Противно на съдържанието на заявлението, с което е поставено началото на административната преписка и приложената към него скица проект, неоснователно касаторите поддържат липсава на искане за доброволна делба на имота с община Пазарджик. Неоснователно е и поддържаното оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неправилно конституиране на страните, респ. провеждане на съдебното производство без участието на държавата, тъй като се касае за процесуални права извън патримониума на касаторите, надлежно участвали по делото. С оглед изложеното оспореното с касационната жалба решение като лишено от пороци по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде оставено в сила. При този резултат от касационната проверка претенцията на ответника по касация община-Пазарджик за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена спрямо касаторите в размер на 150 лв - чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение