Решение № 3065 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10737/2020 г.

Решение № 3065 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10737/2020 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ София град чрез процесуален представител юрисконсулт против решение № 3942 от 16.07.2020 г. на Административен съд София град по адм. дело № 2198/2020 г. С него се отменя по жалба на Н. Точев решение № 1040-21-56/28.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ София град и разпореждане № 214-00-7094-6/3.09.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с които е отменено предходно разпореждане за отпускане на ПОБ, отказано е ПОБ по чл. 54а КСО и е разпоредено възстановяване на полученото парично обезщетение за безработица за периода от 23.07.2018 г. – 30.06.2019 г. в размер на 6176. 83 лева главница. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Н. Точев чрез процесуален представител адвокат Черногорски взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна, за която решението е неблагоприятно и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Н. Точев срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ София град. С него се отхвърля жалбата му срещу разпореждане № 214-00-7094-4 от 30.08.2019 г. на ръководителя на осигуряване за безработица, разпореждане № 214-00-7094-5 от 30.08.2019 г. на същото длъжностно лице и разпореждане № 214-00-7094-6 от 30.08.2019 г. на същото длъжностно лице. С тези разпореждания се отменя разпореждане № 214-00-7094-1/1.08.2018 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, отказва се отпускане на парично обезщетение за безработица- № 214-00-7094-5/30.08.2019 г. и се разпорежда с разпореждане № 214-00-7094-6 от 30.08.2019 г. да се възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 23.07.2108 г. до 30.06.2019 г. в размер на 6176. 83 лева. В хода на административното производство е установено, че за осигурителя "ИНГО ТРАФ" ЕООД подадените от него данни по чл. 5, ал. 4 КСО за Н. Точев за периода от 10.05.2018 г. до 22.07.2018 г. за заличени, поради което Точев не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДРКСО. Установено е, че на адреса на дружеството няма такова дружество. Установено е, че дружеството не е извършвало дейност от 2017 г. до 2018 г., която да предполага наемане на лица по трудов договор, не се установяват реализиране на приходи от такава дейност, което да обуславя плащане на труда, на лицата за които са били подавани данни в регистъра на осигурените лица. При констатации за липса на осигурително правоотношение е изведен правен извод, че сумите изплатени като ПОБ за осигурителен риск безработица са изплатени при липса на право за това, поради което са издадени разпорежданията, предмет на решението на директора на ТП на НОИ София град, обжалвано пред съда. Решението на директора на ТП на НОИ София град е обжалвано пред съда с възражения за незаконосъобразност с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. Мотивите са, че в административното производство административният орган е зачел резултатите от проверки и контролни производства, в които жалбоподателят не е участвал. Също така, че не бил уведомен и не участвал в производството по издаване на обжалваните разпореждания, с което са нарушени правата му и е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила- основание за отмяна по чл. 146, т. 3 АПК. При установеното от фактическа страна е изведен извод за незаконосъобразност на решението разпорежданията и същите са отменени и делото върнато като преписка на органа за ново произнасяне. Решението е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Производството по установяване на юридическите факти от значение за осигурителното правоотношение между осигурител и НОИ се развива между тези две страни. В това производство няма място за участие на евентуално осигурени лица или с претенции за осигурени от този осигурител. Жалбоподателят или черпещите осигурителни права лица на собствено основание от възникване на осигурително правоотношение следва да установяват и доказват с всички правно допустими способи, юридическите факти от които черпят своите осигурителни права. В настоящият случай няма пречка страната, претендираща възникване на осигурително правоотношение в своя полза да доказва съществуването на такова правоотношение в съдебната фаза, в случая, че е била упражнявана трудова дейност в спорния период, което е от значение за правото на отпускане на парично обезщетение за безработица. Контролните органи на НОИ имат правомощията да извършват проверки на осигурителите във връзка с техните задължения за осигуряване на информация и заплащане на осигурителните вноски, но това не включва участието на други лица, тъй като не е налице пряко и непосредствено засягане на права и законни интереси на други лица извън отношенията осигурител - НОИ. Участието на жалбоподателя в отношенията между осигурителя и НОИ, още по малко в служебните контролни проверки не намират опора в закона. Не е нарушение на административно производствените правила обстоятелството, че административният орган не е уведомил жалбоподателя за издаване на разпорежданията. Дори да беше направил това, констатациите на органа се основават на други производства и актове, в които жалбоподателят няма възможност да участва. За него е налице възможността да установи собствените си права в съдебното производство. Участието като страна в административен процес е свързано и се основава на засягане на права и интереси - чл. 15 АПК и административните актове да засягат непосредствено такива права и интереси чл. 21, ал. 1 АПК. В административното и съдебно производство защитата на жалбоподателя не се основава на доводи за упражнявана трудова дейност и доказателствени искания, за установяване на факта, че е била извършвана, които са фактическите и правни основания за валидно възникване на осигурително правоотношение. Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата като неоснователна. При този изход на делото в полза на касатора се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ за двете инстанции в размер по 200 лева и държавна такса в размер на 200 лева. общо 600 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд шесто отделение