Решение № 13024 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14310/2010 г.

Решение № 13024 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14310/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Елена Руменова Сиракова от гр. Хасково срещу решение № 376 от 01.10.2010 г. по адм. дело № 378 по описа за 2010 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № Ж-78-1/14.06.2010 г. на Директора на РУСО - Хасково. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост, неправилно прилагане на административнопроцесуални правила и на материалноправните норми на чл. 53, ал. 1 и 4 от КСО - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Хасково, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за законосъобразност на обжалваното решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Хасково е решение № Ж-78-1 от 14.06.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Хасково, потвърждаващо разпореждане № 156 от 29.04.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което Елена Руменова Сиракова от гр. Хасково е задължена да възстанови сумата 409.70 лв., представляваща недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст за времето от 25.05.2009 г. - 13.07.2009 г. и 68.65 лв. - лихви. Решението на Административен съд - Хасково, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване. Съдът законосъобразно е приел, че майката няма право на паричното обезщетение по ал. 1 за времето, през което детето Пламен е било настанено в ОДЗ № 22 "Звънче", гр. Хасково. Майката не е изпълнила задължението в 3-дневен срок да уведоми РУСО - Хасково за настъпила промяна на обстоятелствата, декларирани със заявление-декларацията от 12.05.2008 г. за изплащане на парично обезщетение по чл. 53 от КСО. Тя е укрила по-късно настъпилите факти от значение за правото й на обезщетение, което сочи за недобросъвестно поведение. Касационните доводи за неправилно прилагане на административнопроцесуалните норми на чл. 25, чл. 26 , чл. 27 и чл. 57 от АПК са изцяло неоснователни. При издаването на административните актове не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, които са попречили на адресата да се защити, повлияли са върху съдържанието на волеизявлението на административния орган и са обуславили материалноправна незаконосъобразност на актовете. Изцяло неоснователно е и изложеното в касационната жалба твърдение, релевиращо съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК. Към решението си Административен съд - Хасково е изложил мотиви, в които е посочил исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните си изводи. Във връзка с довода на жалбоподателката за нищожност на потвърденото разпореждане № 156 от 29.04.2010 г. съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от КСО, която овластява длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, да издава разпореждания за възстановяване на сумите по ал. 1 и 2. Обоснован е правилния извод за издаване на актовете от материално и териториално компетентни органи. Правото на месечно парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване възниква за майката (осиновителката) през времето на ползвания допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. На основание чл. 53, ал. 4 от КСО (редакция - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Настаняването на детето в детско заведение е основание, предвидено от чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за прекратяване на отпуска за отглеждането му. Към 25.05.2009 г. за "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора на заведението и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по чл. 19 - чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях (обн., ДВ, бр. 103 от 02.12.2008 г.). В подадената на 12.05.2008 г. молба - декларация /приложение № 3/ за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО жалбоподателката изрично е декларирала по т. 5, че детето й не е настанено в детско заведение, както и че й е известно, че в 3-дневен срок от настъпване на промяна в декларираните обстоятелства се задължава да подаде декларация за промяната и че при неизпълнение на това задължение следва да възстанови неправомерно полученото обезщетение заедно с дължимата лихва, съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО. Тя не е изпълнила така поетото задължение, не е уведомила осигурителния орган за настъпилата промяна в обстоятелствата и е продължила да получава парични обезщетения за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КСО. Правно неотносимо е възражението й за неприложимост на чл. 53, ал. 4 от КСО с оглед на обстоятелството, че в неприсъствените дни лично е полагала грижи за детето. Затаяването на известни на осигуреното лице правнорелевантни обстоятелства, за които то по силата на закона е длъжно да уведоми работодателя и осигурителния орган, е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г., по отношение евентуална недължимост на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КСО, в сила от 05.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. Оспорените административни актове са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Хасково е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Обжалваното съдебно решение е правилно и в частта за присъденото юрисконсултско възнаграждение в полза на административния орган в размер на 150 лв. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд - Общо събрание на колегиите, в случаите, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебноадминистративното производство. Прилагайки субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен административен орган. Размерът на юрисконсултското възнаграждение е определен правилно съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,