Решение № 4317 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2371/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Кюстендил, подадена чрез процесуалния представител юрк. Карабаджакова, срещу Решение № 182 от 27.01.2026 г., постановено по адм. дело № 288/2021 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което са отменени заповед № РД-00-1071/17.08.2021 г. и заповед № РД-00-1072/17.08.2021 г., издадени от кмета на Община Кюстендил и е осъдена общината да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно законосъобразността на оспорените заповеди. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отхвърлят жалбите, а в условията на евентуалност се върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и се присъдят съдебни разноски. Ответниците – М. В. В., И. Д. З. и В. Д. В., редовно призовани, чрез процесуалния си представител адв. Петкова, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендират присъждане на разноски по делото. Ответникът - К. Д. С., редовно призован, чрез процесуалните си представител адв. Петкова и адв. Богоева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд – Кюстендил е образувано по жалба на К. С., М. В., И. З. и В. В. срещу заповед № РД-00-1071/17.08.2021 г. на кмета на Община Кюстендил, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територия /ЗУТ/, е наредено на жалбоподателите да премахнат незаконен строеж „Четириетажна жилищна сграда“ с идентификатор 29386.26.92.1, изградена в поземлен имот с идентификатор 29386.26.92 по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на [населено място], както и по жалба на В. В. срещу заповед № РД-00-1072/17.08.2021 г. на кмета на Община Кюстендил, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, е наредено на жалбоподателката, К. С., М. В. и И. З. да премахнат незаконен строеж „Триетажна жилищна сграда“ с идентификатор 29386.26.92.2, изградена в поземлен имот с идентификатор 29386.26.92. За да отмени оспорените заповеди първоинстанционният съд е приел, че макар и издадени от компетентен орган в законоустановената форма и при спазване на процедурата по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, същите са постановена при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, както и в противоречие с материалния закон. Прието е от съда, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила във връзка със задължението на административния орган по чл. 35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, отнесени и рефлектиращи и върху съдържанието на заповедите, досежно незаконните строежи. Позовавайки се на приетите по делото съдебно-технически експертизи съдът е обосновал извод, че процесните строежи не са индивидуализирани от административния орган правилно с оглед действителната им характеристика като строеж и с оглед действителното им местоположение. Съдът приема за безспорно установено по делото, че двете сгради представляват един строеж от пета категория, доколкото са с обща стоманобетонова конструкция /няма конструктивна фуга между тях/, функционално са свързани с общо стълбище и имат общ двускатен дървен покрив, с покритие от бетонови и керамични керемиди, който строеж е от категорията на основното застрояване, съгласно чл. 20, ал. 2 и чл. 9, ал. 1 от ЗУТ, изграден на северозападната имотна границата между поземлени имоти с идентификатори 29386.26.92 и 29386.26.93. По отношение твърдяната незаконност по чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ съдът приема също така, че не е доказана, тъй като от заключенията на вещите лица се установява, че за махала „[заличен текст]“ на [населено място] няма приет нито подробен устройствен план /ПУП/, нито кадастрален план към момента на изграждане на сградата, а е налице само приет Общ устройствен план /ОУП/, съгласно който строежът се намира в строителните граници на махалата, и е процедиран околовръстен полигон, но не е налична документация за одобряването му. Въз основа на приетите по делото доказателства и заключение на вещото лице арх. Спасова съдът приема, че жилищната сграда е изградена в периода 1981 г. – 1986 г., както и е търпим строеж, доколкото е допустим по сега действащата нормативна уредба. Решението е постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспорените административни актове са издадени от компетентен орган – кмета на Община Кюстендил, както и в предписаната от закона форма. Правилно съдът приема също така, че при издаване на оспорените заповеди е спазена процедура по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, както и че не е допуснато съществено процесуално нарушение при връчване на жалбоподателите на съставените констативни актове. Неправилен обаче е решаващият извод на съда за допуснато при издаване на процесните заповеди съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 от АПК, тъй като не са изяснени факти и обстоятелства от значение за случая, доколкото по делото се установява, че процесните два незаконни строежа – триетажна и четириетажна жилищни сгради, на място представляват един строеж. Действително, съгласно приетите по делото две съдебно-технически експертизи вещите лица установяват на място, че двете жилищни сгради, описани по отделно в двете оспорени заповеди, представляват един строеж, тъй като са с обща стоманобетонова конструкция /няма конструктивна фуга между тях/, функционално са свързани с общо стълбище и имат общ двускатен дървен покрив, с покритие от бетонови и керамични керемиди. Това обстоятелство обаче не обосновава извод за липса на индивидуализация на процесния строеж с оглед на действителната му характеристика и местоположение и за наличието на основанието по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на заповедите само на това основание, както неправилно приема административният съд. Това така, тъй като от една страна от приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че процесните сгради са били нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти на [населено място] като два самостоятелни обекти на кадастъра, съответно на четири и три етажа, с отделни идентификатори и именно по този начин те са били индивидуализирани от административния орган в оспорените заповеди. Същевременно, видно от приложения по делото нотариален акт за собственост по давностно владение № 2, том I, рег. № 0067, дело № 2/2021 г., с който жалбоподателите се легитимират като собственици на имот с идентификатор 29386.26.92 и находящите се в него сгради, процесните две сгради отново са описани като две отделни еднофамилни жилищни сгради на четири и три етажа с идентификатори 29386.26.92.1 и 29386.26.92.2. По същия начин и в подадено от К. С. на 16.02.2021 г. заявление за издаване на удостоверение за търпимост сградите са посочени с номера 1 и 2 в съответствие с обозначаването им на скица на поземлен имот № 15-161804/16.02.2021 г., издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Кюстендил, както и в обяснителната записка към изготвеното по възлагане от жалбоподателите контролно заснемане процесните сгради са описани като самостоятелни четири и три етажни масивни сгради. От друга страна установеното по делото от вещите лица наличие на една сграда с различна етажност, поради съществуващата денивелация в имот с идентификатор 29386.26.92, по никакъв начин не се отразява на индивидуализацията на строежа, подлежащ на премахване, доколкото относно местоположение и основни характеристики и параметри на строежите не се установяват съществени разминавания с описанието, дадено в констативните актове и оспорените заповеди, което от своя страна позволя еднозначното индивидуализиране на разпоредения за премахване незаконен строеж. Не на последно място следва да се има предвид също така, че в съответствие с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е допустимо да бъде разпоредено премахването и само на част от незаконен строеж, поради и което дори да е налице един строеж наличието на две отделни заповеди за две части от тази строеж, които и заповеди се разглеждат заедно в едно съдебно производство, не води до незаконосъобразност на тези заповеди и не нарушава правата и интересите на участващите в производството страни, а още по малко създава несигурност в конструктивно отношение за един от двата строежа. Поради и това, обратно на приетото от съда, не се установява по делото оспорените заповеди да са издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в частност в нарушение на чл. 35 от АПК. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че оспорените административни актове са постановени и при наличие на материално-правните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая от приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че предпоставките за премахване на процесните строежи са изпълнени, доколкото описаните в заповедите за премахване жилищни сгради представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, пета категория, за чието изграждане е необходимо одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж както в съответствие с чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ, така и съгласно чл. 55 от ЗТСУ /отм./ и чл. 224, ал. 1 и чл. 226, ал. 2 от ППЗТСУ /отм./ - приложими към установения по делото период на изграждането им. В случая строителни книжа не са издадени, обстоятелство, по което страните не спорят, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежите са незаконни. За да е законен един строеж от вида на процесните следва същият също така да бъде съобразен с предвижданията на действащия подробен устройствен план. В конкретния случай по делото се установява, че както към момента на изграждане на жилищните сгради, така и към настоящия момент, за територията на махала „[заличен текст]“ на [населено място] няма одобрен подробен устройствен план. По делото се установява само, че за процесната територия е бил процедиран околовръстен полигон, за който липсват доказателства за одобряването му по реда на чл. 105, ал. 3 от ППЗТСУ /отм., в приложимата редакция ДВ, бр. 48/1985 г./, като и е приет общ устройствен план. При така установеното по делото, обратно на приетото от административния съд, настоящата съдебна инстанция намира, че е налице и основанието по чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ за определяне на процесните строежи за незаконни, доколкото същите са изградени в територия, за която няма одобрен подробен устройствен план. Настоящата съдебна инстанция не споделя и извода на административния съд, че процесните жилищни сгради са „търпим“ строеж по сега действащата нормативна уредба. С оглед на установения по делото период на изграждане на процесните сгради – 1981 г. – 1986 г., по който страните не спорят, приложима в случая се явява разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Релевантните обстоятелства за търпимост на един строеж съгласно цитираната разпоредба са дали строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. В съответствие с приложимата разпоредба кумулативно с изискването за допустимост на строежа по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, е и това за допустимост по действащите подробни градоустройствени планове към момента на извършването му или към настоящия момент. По делото не се установява обаче изискването за допустимост по действащ подробен устройствен план към момента на извършване на строежа или към настоящия момент да е било изпълнено по отношение на процесните сгради, доколкото безспорно се установява, че за територията на процесните строежи такъв план не е одобряван, поради което само на това основание тези строежи не могат да се квалифицират като търпими, доколкото предпоставката е кумулативна и неосъществяването й е достатъчно основание един строеж да бъде изключен от категорията на ползващите се с търпимост, независимо дали е допустим по правилата и нормативите, действали към момента на извършването му или понастоящем. Този извод не се променя и предвид на обстоятелството, че за процесната територия е налице приет през 2016 г. ОУП, доколкото от една страна разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ изисква допустимост на един строеж по подробен градоустройствен план, а не по ОУП, а от друга страна разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от ЗУТ предвижда също така, че ОУП няма пряко приложение за разрешаване на строителството. В тази връзка неправилно също така административният съд, без и да изложи собствени правни изводи, кредитира заключението на вещото лице арх. Спасова, в което се прави правен извод въз основа на неприложим в случая, с оглед времето на изграждане на процесния строеж, § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Визираният в цитираната разпоредба режим на търпимост не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., а само тези, които не се обхващат от ал. 1, ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ. Това е така, тъй като нормата на § 16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ /ДВ, бр. 82/2012 г. /, т. е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал. 1, ал. 2 и ал. 3. От това следва, че новите условия за приемане търпимост на незаконен строеж по ал. 1 на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ касаят строежите, изградени през нов четвърти период, но не и тези изградени в периода до 07.04.1987 г. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се отхвърли оспорването на законосъобразните заповеди. При основателността на касационната жалба в полза на касатора следва да бъдат присъдени заявените в срок разноски пред настоящата инстанция – юрисконсултско възнаграждение в размер на 40.90 евро /80 лева/, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и внесена държавна такса в размер на 35.79 евро /70 лева/. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,