Решение № 6129 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13488/2017 г.

Решение № 6129 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13488/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. Д. К. от гр. Р., срещу решение № 86/24.04.2017 г. на Административен съд гр. С. Загора по адм. д. № 552/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 16 - 1228 - 000502/25.05.2016 г., издадена от Началник група в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - С. З. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излага съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд досежно характера на обжалвания акт и приложението по отношение на наложената с него мярка на института на погасителната давност. Намира за неправилни изводите на съда досежно мотивираността на оспорения акт. Сочи като съществено процесуално нарушение необсъждането от страна на съда на всички релевантни за спора факти и обстоятелства. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени Заповед за прилагане на ПАМ № 16 - 1228 - 000502/25.05.2016 г., издадена от Началник група в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - С. З. Ответникът, Началник група в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - С. З., не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на ВАС приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Касаторът релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, формулирайки същите като необсъждане от страна на съда на всички релевантни за спора факти и доказателства. Касационната инстанция приема, че възражението е общо, без конкретно да посочва кои факти, и въз основа на кои доказателствени средства не са обсъдени от съда и какво е тяхното значение за решаване на спора в друга от постановената от първоинстанционния съд насока. При извършена проверка, съдебният състав констатира, че съдът е събрал относими, допустими и необходими за установяване на фактите по спора доказателства, след анализ на които е установил фактическа обстановка, която им съответства. Общото възражение за допуснати от съда процесуални нарушения като неоснователно, следва да бъде отхвърлено. Досежно правилното приложение на материалния закон: Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд гр. С. Загора е Заповед за прилагане на ПАМ № 16 - 1228 - 000502/25.05.2016 г., издадена от Началник група в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - С. З., с която на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на К. Д. К., е отнето свидетелството за управление на МПС поради изчерпване на всички контролни точки, като водачът не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от същия н. а. Въз основа на събраните по делото доказателствени средства, които съдът е обсъдил в тяхната цялост, е установена фактическа обстановка, която не се спори между страните. Касаторът не оспорва, срещу него да са издадени изписаните в заповедта наказателни постановления, нито факта, че същите са влезли в сила, нито факта, че с тях са му отнети изписаните контролни точки. Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление на МПС в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Неизпълнението на задължението за връщане на СУМПС дава основание на компетентния да наложи мярката орган, да го отнеме принудително. Отнемането на СУМПС, на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП не е наказание по смисъла на ЗАНН, а принудителна административна мярка. В тази насока, в противоречие с вида и характера на обжалвания акт и наложената с него мярка, са изводите на касатора досежно приложението на института на абсолютната погасителна давност по НК. ПАМ не е вид административно наказание. Тя е вид държавна принуда, но не и вид наказание. Изложените възражения в касационната жалба на Койчев касаят административните наказания и приложението по отношение на тях на института на абсолютната погасителна давност и са неотносими към казуса, доколкото с обжалваната пред АС С. З. заповед не се налага административно наказание, а принудителна административна мярка. Последната има специфични цели, а именно - превантивна, възстановителна или преустановителна, които са различни от целите на наказанието, свързани с реализиране на определен вид наказателна отговорност спрямо дееца. Като не разграничава наказанието от принудителната административна мярка, касаторът неправилно прилага института на абсолютната погасителна давност по НК по отношение на ПАМ. В тази насока, изводите на първоинстанционния съд са правилни, като не е допуснато нарушение на материалния закон. Обосновано и правилно АС С. З. е приел, че водач, чиито контролни точки са изчерпани, губи своята правоспособност. Връщането на свидетелството за правоуправление на МПС е последица от загубата на правоспособност. Неизпълнението на това задължение е основание за налагане на процесната ПАМ, чрез която административният орган не цели да накаже извършителя, а да преустанови едно негово противоправно поведение. Възстановяването на правоспособността на водача се извършва чрез явяване на изпит пред съответните органи за придобиване на правоспособност. В противоречие с института на "принудителната административна мярка", без правна и житейска логика е становището на касатора, че с изтичането на абсолютната давност, в конкретната хипотеза се погасява правото на държавата да наложи процесната ПАМ. В случая началник група към ОД МВР, сектор "Пътна полиция" С. З., действа като орган на изпълнителната власт, а не като наказващ орган. Изтичането на абсолютната давност по НК би имала значение при преценка налагането/изпълнението на наказанията, наложени със самите наказателни постановления. Отнемането на контролни точки е вид регистрационен режим, пряка последица от установеното с НП нарушение, но само по себе си не е наказание. Изчерпването на броя контролни точки на лицето води по силата на закона до загуба на правоспособност, която се възстановява единствено чрез полагане на нов изпит за правоспособност. Отнемането на СУМПС по силата на чл. 171, т. 4 ЗДвП е мярка за преустановяване на поведението на водача, свързана с неизпълнение на задължението му да върне СУМПС, задължение следващо от разпоредбата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Изтичането на определен времеви период в тези случаи законът не свърза с възстановяването на правоспособността на водача. Същата може да бъде възстановена единствено след полагане на изпит. СУМПС е документ удостоверяващ правоспособността на водача. Загубата на такава задължава лицето да върне притежаваното от него СУМПС. Н. се издива на правоспособния вод след полагане на изпит и предприемане на съответните административни действия. Неоснователно е и възражението за неправилност на съдебния акт в частта досежно изводите на съда за мотивираност на заповедта. Фактическо основание за отнемането на СУМПС са изчерпаните контролни точки на водача, като този факт е изписан в съставената заповед. Изписана е и правната квалификация на мярката - чл. 171, т. 4 ЗДвП. Неизписването на закона непосредствено след номера на разпоредбата в контекста на смисъла на заповедта и използването на наименованието на същия закон в рамките на същото изречение, не следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, изключващо правото на защита на дееца. Напротив, волята на органа е ясна. Тя е мотивирана от фактическа и правна страна, както правилно е приел първоинстанционния съд. Горното обосновава извод за правилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд