Решение № 6231 от 10.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12037/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. А. А., подадена чрез процесуалния представител Т. Лисичкова срещу Решение 22894 от 8. 11.2024 г. по административно дело 6140 от 2024 г. по описа на Административен съд- София град (АССГ). В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, чрез които да се установи обективната истина. Касационният жалбоподател- Н. А. А., в открито съдебно заседание чрез адвокат Лисичкова, моли да се отмени първоинстанционното решение, а като в следствие от това и обжалвания административен акт и се върне административната преписка в ДАБ за ново произнасяне по молбата за международна закрила на Н. А. А.. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ- МС) в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Кръстева, оспорва касационната жалбата. Моли, да се постанови съдебен акт, с който да се потвърди първоинстанционното съдебно решение, с което се потвърждава решението на председателя на ДАБ при МС, като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваният съдебен акт за правилен и законосъобразен, като не намира касационни основания за неговата отмяна. Предлага същото да бъде оставено в сила, като развити аргументи за това представя в писмено заключение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт- е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Н. А. А., гражданин на Афганистан срещу Решение 6623/ 31.05.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решаващият съд, за да постанови този правен резултат приема, че оспореното адм. решение изхожда от компетентен орган, издадено е в изискуемата писмена форма, спазени са административнопроизводствените правила и материалният закон при постановяването му, поради което жалбата е неоснователна. Смята, за правилна преценката на административния орган, че изхождайки от личното положение на кандидата и това в страната му по произход - Афганистан, за която в о.с.з. е представена актуална Справка вх. ЦУ- 2032/ 30.09.2024г. по делото, се налага извод за неоснователност на подадената молба за международна закрила. Кандидатът не е бил аргументирал наличието на основателни опасения от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини, поради което не са налице субективния и обективния елемент за прилагане на цитираната правна норма. Посочил, че не е налице реална опасност, която да е повод за напускането му. Не са установени от административния органи предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Не може да се направи извод, че страната се намира в състояние на въоръжен вътрешен или международен конфликт. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Касационният жалбоподател неоснователно твърди в жалбата, че съдебното решение е неправилно, поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, в съответствие с критериите на чл. 146, т.1-5 от АПК. Съобразно изяснената фактическа обстановка и при приложение на относимата правна уредба от ЗУБ са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават конкретни отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя- чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. На следващо неоснователни са твърденията в жалбата, че решението е неправилно, поради наличието на нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно решаващият съд на база събраните доказателства е приел, че по отношение на чужденеца, не съществуват реални заплахи, той не e имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване, поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Твърденията му за съществуваща заплаха, поради отправени заплахи към братята му не могат да бъдат основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Описаните в бежанската история факти, свързани с отправени заплахи към братята му са неясни, нямат доказателствена подкрепа и не са относими за процесното административно производство. Обосновани са изводите на административния съд за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут- чл. 9 ЗУБ. Предвид данните, съдържащи се в делото липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От проведеното интервю с чужденеца се установява, че след четиримесечен престой в Иран е преминал на територията на Турция. С това в случая са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР ЗУБ предпоставки територията, на която е живял жалбоподателят, да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него. Чуждият гражданин е напуснал Афганистан по икономически причини, а не защото не може да се ползва със закрила на територията, което също не е основание за предоставянето на хуманитарен статут. Данните сочат, че лицето е икономически емигрант, а не бежанец. Не са налице обстоятелства, които да обосноват уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут. От историята на кандидата не се установява той да е бил принуден да напусне или да остане извън страната на произход поради реална опасност от тежки посегателства - заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Неговите роднини живеят, необезпокоявано в Афганистан. Решаващият съд точно, задълбочено и обстойно е анализирал събраните доказателства по отношение на обстановка в страната на произход на жалбоподателя. Според нормите на международното право Афганистан не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Афганистан, сочи за неприложимост на разрешенията, дадени в Решение С-465/ 2007г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Във връзка с представената в касационното производство актуална справка за положението в Афганистан е видно, че след поемане управлението на страната от талибаните, ситуацията със сигурността е относително подобрена и се поддържа вътрешна стабилност. Макроикономическото управление е по- добро от очакваното, с наличието на стабилен обменен курс, ниска инфлация, ефективно събиране на приходи и нарастващ износ. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че решението на АССГ, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,