Решение № 12711 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4805/2020 г.

Решение № 12711 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4805/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба от З. П. от [населено място], чрез адв. Е. Велков, за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК на влязло в сила Решение № 464 от 14.11.2019 г., постановено по адм. д. № 288/2019 г. по описа на Административен съд- Смолян. Към молбата си, молителят е приложил удостоверение за приложимо законодателство А1 и Решение № 548/28.02.2020 г., постановено по адм. д. № 156/2020 г. по описа на Административен съд- Пловдив. Моли влязлото в сила решение да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. В съдебно заседание, молителят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът – директорът на ТП на НОИ- гр. Смолян, редовно призован, не изпраща процесуален представител, но в писмен отговор от оправомощения да изпълнява функциите му началник отдел "Административен" и от старши юрисконсулт в ТП на НОИ- гр. Смолян А. Петкова, молбата се оспорва изцяло, като се излагат подробни съображения по липсата на основания за отмяна на влязлото в сила решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите в молбата, намира, че искането за отмяна на влязло в сила решение е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С Решение № 464 от 14.11.2019 г. на Административен съд- Смолян, постановено по адм. д. № 288/2019 г., е отхвърлена като неоснователна жалбата на З. П. от [населено място], [община] срещу Решение № 1012-20-23#3 от 06.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ- гр. Смолян, с което е оставено в сила Разпореждане № 203-00133-5 от 16.04.2019 г. на ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ- Смолян. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретни, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 239 от АПК основания. В молбата на З. П., че иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК. В първата хипотеза актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност, допусната от страната. "Нови обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които не трябва да са новосъздадени, т. е. да не са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършило с влязло в сила решение. "Нови доказателства" по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, въпреки че е положила дължимата грижа за това, за да ги представи при разглеждане на спора. Настоящият състав на ВАС отбелязва, че новопредставеното "доказателство" е едно, а именно: Удостоверение за приложимо законодателство А1 с № 9008835282/11.03.2020 г., издадено от ТД на НАП- Пловдив, офис Кърджали, видно от датата на което безпротиворечиво се установява, че е издадено 4 месеца след постановяване на решението на административния съд и след прекратяване на съдебното производство по адм. д. № 304/2020 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на З. П. против Решение № 464/14.11.2019 г. по адм. д. № 288/2019 г. на Административен съд- Смолян и е прекратено производството по делото. Съдът счита, че за З. П. не е съществувала обективна пречка да се снабди с този документ до момента, в който най-късно е могъл да стори това. Могъл е да се снабди с него още в хода на административното производство. От това свое процесуално бездействие той не може да се възползва, както правилно е отбелязал и административният съд. В решението на административния съд е посочено, че именно жалбоподателят не е направил необходимото, за да предостави посочения документ пред ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ- Смолян. Неправилно от страна на З. П. е посочено, че не е уведомен от решаващия орган за липса на документи, даващи му право на парично обезщетение за безработица по реда на чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица. Към заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица са приложени документите, визирани в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от КСО, поради което и наведените аргументи за нарушение на чл. 1, ал. 6 от КСО се явяват неоснователни. Представеното към момента на подаване на молбата за отмяна Удостоверение А1 няма характера на ново писмено доказателство, нито е налице ново обстоятелство по смисъла на относимата разпоредба. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за правилното решаване на делото, така че ако са били налице, то крайният резултат, постановен от съда, би бил друг. В тази връзка институтът на "отмяната" не е средство за последващо коригиране на проявено процесуално бездействие от страна на страните, както се цели в конкретния случай. По точка 3 на чл. 239 АПК, основание за отмяна е налице, когато съдебният акт е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Решение № 548/28.02.2020 г., постановено по адм. д. № 156/2020 г. на Административен съд –Пловдив, с което се отменя Решение за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо законодателство № 9008835035/04.12.2019 г., издадено от ТД на НАП- Пловдив, е неотносимо, тъй като Решение № 464/14.11.2019 г. по адм. д. № 288/2019 г. на Административен съд- Смолян не е постановено на база на посоченото решение за отказ на длъжностното лице при ТД на НАП- Пловдив за издаване на удостоверение относно приложимо законодателство на З. П. и посоченият документ не е взет предвид от АС- Смолян при постановяване на неговото решение. Не е налице основание за отмяна, когато съдебният акт, чиято отмяна се иска, не е основан на отменения впоследствие административен акт. Отмяната като извънреден способ за защита срещу порочни съдебни актове съдържа изчерпателно и императивно основанията за това, като същите не могат да се прилагат разширително, както би желал молителят, защото засягат стабилитета на съдебния акт. При липса на условията за отмяна, визирани в чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК, искането на З. П., като неоснователно, следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения, състав на шесто отделение на Върховния административен съд,