Решение № 7052 от 29.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11145/2008 г.

Решение № 7052 от 29.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11145/2008 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Райна Костадинова Делчева от гр. София, срещу Заповед № РД-26-294/31.07.2008 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (при съкращаване на длъжността) във вр. с ПМС № 167/11.07.2008 г., е прекратено служебното й правоотношение за длъжността "държавен инспектор" в отдел "Контрол на финансовите ресурси и на сключените договори", в дирекция "финансово-контролна дейност" (ДФКД), с ранг II старши, считано от 01.08.2008 г. Оплакванията в жалбата са незаконосъобразност на заповедта, поради допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 87а от ЗДСл и чл. 31, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ). Моли отмяната й. Ответникът - министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Жалбоподателката е заемала длъжността "държавен инспектор" в посочените по-горе отдел и дирекция. Съгласно отменения Устройствен правилник на министерството на отбраната (УПМО, в сила до 31.07.2008 г.) специализираната администрация на министерството е била структурирана в 11 дирекции в т. ч. и ДФКД. Последната е била с численост от 44 щатни бройки. С чл. 21, ал. 1 от УПМО, в сила от 01.08.2008 г., същата администрация е организирана в една Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" ("Военна инфраструктура, управление на собствеността и инвестициите") и четири дирекции: "Политика за сигурност и отбрана", "Правно-нормативна дейност", "Планиране и управление на бюджета" и "Политика по въоръженията", като ДФКД е премахната. Посоченото обстоятелство се установява от приетата по делото съдебно - икономическа експертиза и посочените по-горе подзаконови нормативни актове (устройствени правилници на МО). Според заключението на вещото лице след закриването на дирекция "Финансово - контролна дейност" в МО липсва звено, което да поема функциите й. Трудовата функция на жалбоподателката след 01.08.2008 година до настоящия момент реално не се извършва от друга длъжност по новата административна структура на министерството, както и няма друга длъжност с такива функции. Според вещото лице функциите на съществуващата до 01.08.2008 година дирекция "Финансово - контролна дейност" не са преминали в новосъздадените дирекции: "Административно и информационно обслужване", "Вътрешен одит", "Инспекторат на МО" и в останалите структури на МО, произтичащи от Закона за държавната финансова инспекция. При сравняване на длъжностните характеристика на длъжностите "началник на отдел" и "финансов контрольор" в отдел "Финансови контрольори" по длъжностното разписание в сила от 01.08.2008 година с длъжностната характеристика на жалбоподателката, са налице сходни функционални задължения по отношение на осъществявания предварителен контрол за законосъобразност съгласна Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор. Служителите в отдел "Финансови контрольори" са преназначени на длъжностите в новосъздадената структура с вътрешни заповеди. При тези доказателства, следва да бъдат обосновани следните правни изводи: Твърдението на жалбоподателката за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като липсват необходимите условия за издаването й, е неоснователно. Заповедта е издадена и е в съответствие с материалноправните разпоредби. Установено е, че цялата дирекция е съкратена като организационно звено, и дори това да е станало в противоречие с чл. 31, ал. 1 от ЗДФИ, тази евентуална противоречивост на ПМС № 167/2008 г. и приетият с него УПМО с разпоредбите на ЗДФИ също не може да бъде предмет на косвен контрол и проверка от съда, освен в специално производство, отговарящо на изискванията и условията на Раздел III от Глава Х на АПК. Необходимо е да се посочи и това, че МЗ не е в противоречие с чл. 31, ал. 1 от ЗДФИ, съобразно който министърът на отбраната организират звена за материални проверки в подчинените им структури. Параграф 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България изчерпателно определя структурите на подчинение на министъра на отбраната, като няма пречка звена за проверка по смисъла на чл. 31, ал. 1 от ЗДФИ да бъдат организирани в самите структури. Съкращаването на длъжностите в ДФКД на МО не води до обратния извод. Предмет на проверка в настоящото производство е дали е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката, като нормативна позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Последното се установява от обстоятелството, че тази дирекция не съществува след 01.08.2008 г. като организационно звено в МО. Съществено в случая е и това, че по делото се доказа по безспорен начин, че конкретно изпълняваните от жалбоподателката задължения не са запазени и не се изпълняват от друго лице в системата на МО. Дефиницията на понятието "длъжност в администрацията" е дадено в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията (ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г.) и според тази дефиниция "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително и по правоотношение, възникнало на основание на Закона за министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или Закона за изпълнение на наказанията, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика". Следователно белезите на понятието "длъжност в администрацията" са два: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. По отношение на заеманата от жалбоподателката длъжност е установено наличието и на двете кумулативни предпоставки. С приемането на УПМО, в сила от 01.08.2008 г. ДФКД, в която Делчева е работела, е била съкратена. Длъжността, изпълнявана от жалбоподателката не е запазена като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, с оглед на което се налага извода, че са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Дори при наличието на сходство в някои от функционалните задължения, изпълнявани от жалбоподателката, и тези на длъжностите в новия отдел "Финансови контрольори", това не може да обоснове извод за запазване на функциите на длъжността й в новосъздадените структури. Заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с целта на закона. Следователно административният акт е законосъобразен и подадената срещу него жалба следва да се отхвърли. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от процесуалния представител на ответника, жалбоподателката следва да бъде осъден да заплати на МО юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, пето отделение