Решение № 9208 от 8.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4061/2009 г.

Решение № 9208 от 8.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4061/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Боянов"ЕООД срещу Решение № 1193/15.12.08 г. по адм. д. 802/07 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 21200088/20.07.06 г., издаден от старши инспектор по приходите в Териториална данъчна дирекция на Националната агенция за приходите - София, Офис "Илинден" в частта, потвърдена с Решение № 343/23.02.07 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д"ОУИ"). Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и отмяна на РА като съображения в подкрепа на искането си излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София оспорва касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение № 1193/15.12.08 г. по адм. д. 802/07 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на "Боянов"ЕООД против РА № 21200088/20.07.06 г. на ТДД на НАП- - София, Офис "Илинден" в частта, потвърдена с Решение № 343/23.02.07 г. на Д"ОУИ". За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че РА е законосъобразен данъчен акт, като спорните фактури не отразява реални облагаеми доставки и не е доказано, че данъкът по тях е надлежно начислен от преките доставчици "Евроконсулт"ООД, "Кари"ООД, "Корна - 5"ЕООД, "Агростил 2003"ООД и "Васимпекс"ЕООД. Съдът е обсъдил събраните доказателства и е обосновал правните си изводи като е кредитирал и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което е изготвено без да е извършвана проверка в счетоводствата на доставчиците и установява факти в подкрепа на констатациите в РА. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се съдържат само три изрични оплаквания, които в никакъв случай не обуславят допуснати нарушения от решаващия съдебен състав. Направените възражения в касационната жалба първо относно недоказването на данъчни облаги и предимства и второ за "повторно премахване на тези облаги и предимства" не съответстват на правните изводи на съда и приложените от него правни норми. По отношение на данъчните фактури, издадени при действието на чл. 109, ал. 11 и 12 от ДПК(отм.) административният съд изрично е изложил мотиви, че не намират приложение, защото спорът е относно упражнено право на данъчен кредит по данъчни фактури, издадени от преки на данъчния субект доставчици. В този смисъл данъчните органи не са установили конкретен размер на "облага или предимство" за "Боянов"ЕООД с оглед тълкуването на закона по Тълкувателно решение № 5/04 г. на Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд, но съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, защото е приел, че чл. 109, ал. 11 и 12 от ДПК (отм.) не е приложим по спора. Третото възражение в касационната жалба е свързано с това, че съдът не бил съобразил заключението на вещото лице, според което всички данъчни фактури са осчетоводени и декларирани от "Боянов"ЕООД пред данъчните органи. Тези установени от съдебната експертиза факти не са били спорни по делото, но самостоятелно не са достатъчни за възникване на право на данъчен кредит за "Боянов"ЕООД, респективно за незаконосъобразност на РА в частта, с която това декларирано право му е отказано. Следователно АССГ не е допуснал нарушение на материалния или процесуалния закон като изрично не е посочил като приети за установени тези безспорни по делото факти в мотивите на обжалваното решение. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция е длъжна служебно да извърши проверка относно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не е допуснато нарушение на материалния закон. Решаващият съд правилно е установил основните спорни въпроси по делото, а именно относно наличието на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС в полза на "Боянов"ЕООД и на всички предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит по издадените фактури, включително относно начисляването на данъка от издателите на данъчните фактури. За установяване на тези спорни обстоятелства като доказателства са събрани всички писмени доказателства, представляващи данъчната преписка, информация от данъчните подразделения по регистрацията на доставчиците и заключение от 11.12.07 г. на съдебно-счетоводна експертиза. Касационната инстанция намира, че изводите на АССГ за невъзникване на право на данъчен кредит по всички данъчни фактури от петимата преки доставчици "Евроконсулт"ООД, "Кари"ООД, "Корна - 5"ЕООД, "Агростил 2003"ООД и "Васимпекс"ЕООД съответстват на събраните по делото доказателства. Касационната инстанция намира, че правилно и законосъобразно АССГ е кредитирал всички доказателства, събрани от ревизиращият екип, защото те са събрани по надлежния ред при спазване на установените в ДОПК изисквания за това. За част от исканията за представяне на документи от доставчиците АССГ е констатирал допуснати процесуални нарушения при връчването им, но законосъобразно е мотивирал, че тези нарушения не обуславят възникване на право на данъчен кредит за "Боянов"ЕООД, защото не е установен основен факт по смисъла на чл. 64 от ЗДДС, а именно начисляването на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) не е единственото основание за отказ да бъде признато право на данъчен кредит в периодите, през които тази разпоредба е действаща правна норма. Представените в съдебното производство ДРА на доставчиците не съдържат информация и констатации, които да доказват относимия към спора факт относно реалното осъществяване на доставките. От съдържанието на тези ДРА, което е анализирано и от вещото лице Петър Теодоров в съпоставка с информацията от данъчните подразделения за подавани справки-декларации и дневници за продажби от дружествата доставчици, не може да бъде прието за доказано, че всички спорни данъчни фактури са издадени и данъкът по тях е начислен по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Изрично в заключението, прието без оспорване от страните, е посочено, че ненамирането на доставчиците на декларираните от тях адреси е възпрепятствало установяването на начисляването в техните счетоводства на данъка по спорните фактури. По изложените съображения касационната инстанция намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и обосновано. При разглеждане на спора пред АССГ не са допуснати процесуални нарушения, като при постановяване на съдебното решение са съобразени всички правила за преценка на доказателствата по делото и разпределението на доказателствената тежест в процеса. С оглед изхода на спора и направеното искане касаторът дължи на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, Първо - А отделение