Решение № 13081 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10443/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас при Агенция Митници (АМ), чрез упълномощената юрк. Д. Илиева, срещу Решение 25536 от 26.07.2025 г., постановено по адм. д. 2334 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2025 г. С обжалваното съдебно решение, по жалба на Пик-ко АД, с ЕИК 121157625, е отменено Решение 32-21265 от 21.01.2025 г., издадено от настоящия касационен жалбоподател, с което за декларирана стока в митническа декларация (МД) MRN 23BG001007053203R0 е определен код по КН/ код по ТАРИК 2008 11 91 10, в резултат на което са определени за вземане под отчет и досъбиране от Пик-ко АД на митническо задължение в размер на 5425,15 лв. и задължение за данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 1085,03 лв., ведно със законната лихва. Наред с това, на настоящия ответник по касация са присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на 500,00 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не съобразил всички представени по делото доказателства. Неправилно приложил общите правила 2б и 3 за тълкуване на Комбинираната номенклатура на Европейския съюз (КН). Неоснователно било възприето от съда недоказаното в хода на процеса твърдение на вносителя, че фъстъците били годни за директна консумация, докато фъстъченото брашно не се консумирало. Критикува се пропускът му да съобрази Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура (ОБКН) и Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (ОБХС), както и текстовете по позиции от 1201 до 1208 от КН. Настоява се, че съдът неоснователно подценил значимото за спора мнение на Световната митническа организация (СМО) за подпозиция 1202.42/1, прието 2019 г. От съда не били съобразени текстовете на ОБХС за позиции 1202 и 1208, а разпоредбата на позиция 2008 от КН била неправилно тълкувана. Съдът също така пропуснал да цени и представена по делото справка от системата за Европейски обвързващи тарифни информации (ЕОТИ) за тарифно класиране в Испания на аналогичен продукт, както и представения от вносителя сертификат за произход, в който за стоката е посочена подпозиция по КН 2008 11. Не съобразил съществен извод на назначената по делото съдебна хранително-вкусова експертиза (СХВЕ) за премината от продукта термична обработка. Неправилно приложил по аналогия позиции 1103 и 1106 от глава 11 от КН. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът Пик-ко AД оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. По същество на касационното оспорване моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд не изпраща представител. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е било Решение 32-21265 от 21.01.2025 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас при АМ, с което на основание чл. 57, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и във връзка с правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС, както и с мнение на СМО за подпозиция 1202.42, прието през 2019 г., по отношение на МД MRN 23BG001007053203R0 от 16.03.2023 г. за стоката, декларирана като Брашно от фъстък - 20000 кг. в 1000 торби и допусната за свободно обращение е определен код по КН/ код по ТАРИК 2008 11 91 10, в резултат на което е приложена ставка от 11,2 % за вносно мито спрямо декларираната митническа стойност и са определени за вземане под отчет и досъбиране от Пик-ко АД на митническо задължение в размер на 5425,15 лв. и задължение за ДДС в размер на 1085,03 лв., ведно със законната лихва, дължима след изтичане на определения десетдневен срок от уведомяване на дружеството за решението за заплащане на сумите. Първоинстанционният съд определил като основен спорен въпрос по делото дали декларираните стоки по процесната МД следва да бъдат тарифирани по посочената от дружеството позиция 1208 90 00 от КН, която включва: Брашна от маслодайни семена или плодове, различни от синапеното, други или по позиция 2008 11 10: Плодове и други части от растения, годни за консумация, приготвени консервирани по друг начин, със или без прибавка на захар или други подсладители или алкохол, неупоменати, нито включени другаде, Черупкови плодове, фъстъци и други ядки или семена, дори смесени помежду си, в директни опаковки, превишаващи 1 кг. . Възприел като безспорен факт, че стоката предмет на осъществения от Пик-ко АД внос представлява брашно от фъстъци. Взел предвид заключението по назначената по делото СХВЕ, което определя процесната стока като фракция от ситно и фино надробени части от ядката на печен фъстък - фъстъчено брашно, различно от фъстъчено масло, с влажност 1,66% и отрицателна пероксидазна стойност. Като се позовал на доказателствената съвкупност и най-вече на приобщените специални знания съдът формирал фактическите си изводи, които му дали основание да направи правни изводи за основателност на оспорването. Поради липса на изрични указания за преценка на продукта брашно от маслодайни растения в глава 12 от КН, извел по аналогия от забележките към глава 11 от КН определение за продукта брашно . На основание термините и обясненията, дадени в глава 12 от КН, АССГ достигнал до извод, че когато се касае за брашно, следва да се има предвид продукт, получен чрез смилане или разтрошаване на зърната на по-едри или по-дребни частици, тоест чрез механична обработка, в какъвто смисъл били и разясненията на вещото лице. Поради това счел, че в случая процесната стока не може да бъде отнесена като тарифно класиране по глава 20 и по-конкретно към подпозиция 2008 11 10, защото същата обхваща плодове (в случая фъстъци) и други части от растения, годни за консумация, приготвени консервирани по друг начин. Възприел, че европейският законодател поставил изрично и изчерпателно брашната в други глави на КН - 1, 2, 3, 11, 12 и прочее, а не в глава 20 от КН. В забележките към глава 20 от КН съдът не констатирал насоки или разяснения, че към подпозиция 2008 11 10, следва да бъдат отнесени фъстъци, преминали през определена термична обработка и с определено влагосъдържание, или в зависимост от активен перокендазен ензимен комплекс. Съобразил становище за тарифно класиране на стоки на Световната Митническа Организация от 2019 г., съгласно което към глава 12 в код по ТАРИК 1202 42 следва да бъдат отнесени фъстъците, с влажност не по малка от 4 %, имащи положителна ензимна активност по отношение на ензимите каталаза и пероксидаза. Приел обаче, че това разяснение се отнася до цели ядки - фъстъци непечени, нито претърпели друга топлинна обработка, дори обелени или натрошени, а не до брашна от маслодайни растения, какъвто е фъстъкът. Допълнил изложението си чрез позоваване на дадените от вещото лице по СХВЕ писмени и устни обяснения относно процеса на производство на фъстъченото брашно. По тези аргументи и като съобразил, че оспореното митническо решение е издадено от компетентен орган, в установената от закона форма, но при липсата на материалноправните предпоставки за това, административният съд постановил неговата отмяна. При това, разпределил отговорността за разноските в тежест на АМ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че продуктите, представляващи брашно са уредени изчерпателно в други глави на КН, но не и в глава 20, поради което такъв тип продукти не могат да бъда отнесени към нея. При внимателен преглед на относимата редакция на КН се установява, че в наименованията на съдържащите се в тази глава позиции и подпозиции изрично е предвидено на две места класирането на артикули, съдържащи в описанието си такъв термин в подпозиции 2004 10 91 и 2005 20 10 са описани продукти от картофи под формата на брашно, грис или люспи . В този смисъл като е поставил в основата на развитата в решението теза именно липсата на уредба относно продукт брашно в глава 20 от КН, съдът е изходил в последващите си разсъждения от неправилно тълкуване и приложение на този акт. На следващо място, основателно се явява направеното от касационния жалбоподател оплакване за пропуск на първоинстанционния съд да обсъди и приложи към конкретния казус относими текстове на ОБХС. Тези бележки се изготвят в рамките на СМО в съответствие с разпоредбите на Международната конвенция по Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, сключена на 14 юни 1983 г. в Брюксел, по която страна е и ЕС. Същите, макар да нямат характер на нормативен акт, представляват важен тълкувателен източник по отношение на КН, която се основава на номенклатурата на ХС, съгласно установеното в Регламент (ЕИО) 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа и по-конкретно в неговите чл. 1, т. 2, б. а и чл. 3, т. 1, б. а . В т. 39 от свое решение по дело С-292/2022 г. СЕС припомня многократно изразяваната от него позиция, че макар да нямат задължителна правна сила, ОБХС и ОБКН представляват важни способи за гарантиране на еднаквото прилагане на Общата митническа тарифа и в това си качество предоставят полезни насоки за нейното тълкуване. Първоинстанционният съд изцяло е подминал факта, че в спорния административен акт е направено буквално позоваване на конкретни разяснения от ОБХС за позиция 12.08 от ХС (респективно КН). В цитирания от издателя на митническото решение текст е указано, че в посочената позиция попадат брашната, повече или по-малко фини, необезмаслени или частично обезмаслени, получени чрез стриването на маслодайните семена или плодове, от 12.01 до 12.07 . Тези съображения на административния орган не са обсъдени и проверени от съда. Доколкото ОБХС не са нормативен акт и за разлика от ОБКН не са публично достъпни в своята цялост, в тежест на митническата администрация е било да докаже съдържанието на текстовете от изготвените от СМО бележки - ОБХС, на които се позовава в спорното митническо решение. В хода на производството пред АССГ, в съдебно заседание, към молба от 11.06.2025 г., от митническата администрация е приложена извадка от текстове от ОБХС за глава 12 от ХС, която е приета по делото като доказателство с протоколно определение от 11.07.2025 г. В тази връзка дължимо е било от първоинстанционния съд изследването им и на съдържащите се в тях правнорелевантни разяснения, което обаче той не е сторил. Вместо това, съставът на АССГ се е задоволил единствено да констатира, че в забележките към глава 12 на КН не се съдържа обяснение какво точно представлява брашното от маслодайни семена или плодове, с което без основание е стеснил извършения от него контрол като го е свел само до тази проверка. Наред с това, основателно касационният жалбоподател възразява, че първоинстанционният съд е упоменал друг значим тълкувателен източник ОБКН, изготвян от Европейската комисия и публикуван в Официалния вестник на ЕС, но изобщо не е съобразил съдържащите се в него разяснения. В последната официално публикувана на 29.03.2019 г. консолидирана версия на бележките е указано по отношение на подпозиции от 2008 11 10 до 2008 19 99, че към тях принадлежат също продуктите от видовете: 1. превърнати в люспи или ситни парченца; те се използват в сладкарството; 2. смлени или стрити по друг начин под формата на каша, дори с прибавка на други вещества. Последващи изменения в бележките относно тези подпозиции до момента на представяне на спорната МД не са публикувани. Макар в посочените разяснения да не се упоменава изрично термина брашно , същите несъмнено са относими към спора, доколкото по неоспорените установявания на СХВЕ процесната стока представлява фракция от ситно и фино надробени части от ядката, преминала процес на термична обработка или температура, характерна за процес на печене и се използва в сладкарската промишленост. Следователно, в ОБКН се съдържат релевантни за спора обяснения, които не са съобразени от първоинстанционния съд. Причина за това е изразеното от него схващане, че разглежданата стока не може да бъде отнесена към позиция 2008 от КН, тъй като в описанието на позицията не се съдържало изрично уточнение дори обелени или натрошени , каквото имало в позиция 1202 от КН. Основателно касационният жалбоподател заявява, че първоинстанционният съд е подценил доказателственото значение на представеното от издателя на акта становище/мнение на СМО от 2019 г., даващо разяснения за отнасяне на бланшираните фъстъци към позиция 1202.42 от ХС. Съдът е обсъдил накратко посоченото становище и е счел, че то се отнася само до цели фъстъци, но не и до производния им продукт брашно. Игнорирал е обаче съдържащата се в становището съществена информация относно референтните физико-химични показатели, при които се счита, че разглежданият вид ядки са преминали степен на термична обработка, която изключва възможността да бъдат класирани в позиция 1202.42 от ХС (респективно КН). Именно въз основа на това тълкуване и направените от МЛЕ установявания издателят на митническото решение формира извода си, че процесната стока е произведена от печени фъстъци, които са претърпели значително по-напреднала суха термична обработка от сушене, която изключва класирането им към позиция 1202 от КН. Споделим е доводът в касационната жалба, че вместо да направи преценка на коментираното становище на СМО в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото, в това число с посочените по-горе текстове на ОБХС и приобщените в хода на процеса експертни знания, съдът го е разгледал изолирано и е подценил значението му за спора. Основателно във връзка с гореизложеното е и формираното от касационния жалбоподател оплакване, че заключението по назначената СХВЕ е интерпретирано едностранно, като не е съобразено значението на извода на вещото лице, че процесният продукт е претърпял термична обработка, характерна за процеса на печене. Основателни са и отправените в касационната жалба упреци за несъобразяване на други релевантни за спора доказателства, а именно представената по делото справка от системата за ЕОТИ за тарифно класиране в Испания на аналогичен продукт, както и представения от вносителя сертификат за произход, в който за стоката е посочена подпозиция по КН 2008 11. В обобщение на горното, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, първоинстанционният е стеснил обхвата на дължима проверка на спорното митническо решение, като не е изяснил значими за спора въпроси. Не са изследвани относими и съществени информационни източници, а други са обсъдени и ценени частично и/или изолирано от останалия доказателствен материал. Тези процесуални пропуски са довели и до погрешни изводи на състава на АССГ относно приложението на относимите материалноправни разпоредби. Ето защо и при съобразяване на приетото по-горе, обжалваното съдебно решение следва да се отмени изцяло, вкл. в частта за разноските, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение. При постановяване на новото решение в производството по чл. 226 АПК съдът следва да разгледа всички коментирани по-горе доказателствени източници поотделно и в съвкупност, и след това да формира фактическите си установявания и правни изводи. При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във Върховния административен съд в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение