Решение № 544 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4050/2012 г.

Решение № 544 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4050/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Златен Меркурий" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. "Борово", бл. 221, вх. 5, ет. 4, ап. 82, подадена чрез управителя на дружеството Атанас Томов Димитров, срещу решение № 2965/15.12.2011 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 1842/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 1/14.02.2011 г. на началника на Митница Варна, потвърдено с решение № 217/26.04.2011 г. на директора на Агенция "Митници". В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора: 1. Неправилно съдът не е съобразил писмото на производителя относно класирането на стоките в Комбинираната номенклатура /КН/; 2. Не е съобразено надвнасянето на мито и ДДС по митническата декларация; 3. Има объркване относно Регламент на ЕС № 1214/2007 и Регламент на ЕС № ZADS1/10. 4. Не се оспорва Регламент на ЕС № 1214/2007 и задължението за мито; 5. Съдът е следвало да съобрази представените справки от официалната интернет страница Агенция Митници, от където е видно, че към 30.11.09 г. не се дължи акциз. Претендира се отмяна на решението на Административен съд - Варна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени ППСПДВ № 1/14.02.2011 г. на началника на Митница Варна, потвърдено с решение № 217/26.04.2011 г. на директора на Агенция "Митници", както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Варна, оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Сърбинска, като излага съображения в писмено становище и заявява претенция за присъждане на разноски. Заинт. страна - ТД на НАП - Варна - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Варна е било ППСПДВ № 1/14.02.2011 г. на началника на Митница Варна, потвърдено с решение № 217/26.04.2011 г. на директора на Агенция "Митници", с което на "Златен Меркурий" ЕООД са определени допълнително задължения за мито - 53.26 лв.; ДДС - 196.74 лв. и акциз - 930.36 лв. Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна и е приел следното в мотивите на своето решение: Установената по делото фактическа обстановка е следната: На 30.11.2009 г. в Митнически пункт 2002 "Варна Запад" към Митница Варна деклараторът и получател на стоките е подал ЕАД 09BG002002Н0088607/20091130 за оформяне на режим допускане за свободно обращение на стоки, внесени от САЩ, които в кл. 31 на ЕАД са описани като: "добавки за гориво на автомобили, подобрители за гориво, препарат за охладителна система, почистващи добавки, течност за чистачки". В кл. 33 на ЕАД стоките са декларирани с един тарифен номер - 3811900090. В кл. 47 на ЕАД са били изчислени и обявени следните държавни вземания - мито - 1285.08 лв. и ДДС - 4688.33 лв., заплатени на 26.11.09 г. На 1.12.09 г. е извършена проверка на всички колети в контейнер № PONU0347211. Установени са 17 вида стоки и количествата от всеки вид, за което е съставен констативен протокол № 395-ОМАК/1.12.09 г. Взети са проби, за което са съставени съответните протоколи и пробите са изпратени в ЦМЛ за анализ. Въз основа на изготвените митнически лабораторни експертизи е коригиран ЕАД по отношение на 6 вида стоки: п. 3 - препарат за охлаждаща система на автомобили /препарат, предназначен за спиране на течове /уплътнение/ в радиаторите на МПС/ - определен е тарифен номер 3824909799 със ставка на мито 6.5; п. 4 - добавка за смазочни масла - определен е тарифен номер 3811210090 и по-ниска ставка на мито - 5.3; за стоката по п. 5 - препарат против заскрежаване - определен е тарифен номер 3820000000 и ставка на мито 6.5; За стоките по позиции 1, 2 и 6 - добавки за горива на автомобили е приет за правилен декларираният тарифен номер 3811900090 и ставка за мито 5.8, но е определено задължение за акциз. Съдът е приел, че с оглед вида и естеството на стоките по п. 3, п. 4 и п. 5 тарифните позиции са правилно определени от митническия орган. Безспорно стоките по п. 1, 2 и 6 - добавки за горива на автомобили са енергийни продукти по смисъла на ЗАДС и за тях дружеството дължи акциз, определен съобразно разпоредбите на чл. 32, ал. 8 и 9 от ЗАДС. Така постановеното решение е правилно. Посочените в п. 3, п. 4 и п. 5 стоки няма как да бъдат тарифирани с тарифна позиция 3811, в която се класират "Антидетонаторни препарати, забавители на окисляването, добавки, предотвратяващи образуването на смоли, средства за подобряване на вискозитета, антикорозионни добавки и други приготвени добавки за минерални масла /включително бензин/ или други течности, използвани за същите цели като минералните масла". За стоката по п. 4 не е налице правен интерес от обжалваното доколкото е определена по-ниска ставка на мито, а за останалите от една страна в касационната жалба се посочва, че тарифирането, което е направено в съответствие с приложение № 1, прието с Регламент № 1214/07, не се оспорва, а от друга се твърди, че не е съобразена посочената от производителя в износната митническа декларация позиция, която според твърденията на жалбоподателя, е посочена в неговата вносна митническа декларация. Митническите органи са възприели като правилна тарифната позиция, вписана от жалбоподателя в ЕАД като съответстваща на някои от видовете стоки, но не и на изброените по-горе три вида /п. 3, п. 4 и п. 5/ и декларирането в износната митническа декларация по отношение на тези стоки не обвързва нито митническите органи, нито съда. Основно доводите в касационната жалба касаят определеното задължение за акциз, като според касатора, такова към датата на вноса 30.11.09 г. няма. Счита, че това задължение е въведено едва от 1.01.2010 г. с Регламент на ЕС № ZADS1/10. Както правилно е посочено в мотивите на обжалваното решение, акцизът се дължи на основание посочените разпоредби от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/. Съгласно чл. 32, ал. 9 от ЗАДС /нова, ДВ, бр. 105/2006, изменена бр. 109/2007/, приложима и действаща към 30.11.2009 г., акцизната ставка за енергийните продукти, предназначени за добавяне или разреждане на моторни горива, е ставката по ал. 1, т. 2 - 5 в зависимост от това за какъв вид гориво са предназначени. Когато не може да се определи за какъв вид гориво са предназначени тези продукти, ставката за тях е 685 лв. за 1000 л. Акцизът не се дължи на основание Регламент на ЕС № ZADS1/10, каквито са твърденията на касатора, тъй като такъв не съществува. В извлечението от интернет страница "Консултационен модул TARIC" с дата 9.11.2011 г. действително за позиция 3811900090 е посочено, че се дължи акциз, ставките за който са регламентирани в Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, посочено като "Регламент ZADS1/10", така, както ставката за ДДС е определена в ЗДДС, посочено като "Регламент ZDDS/06", а това че на същата интернет страница за дата 30.11.2009 г. не е посочено, че се дължи акциз, не означава, че той действително не се дължи и че се дължи едва от 1.01.2010 г. Както беше посочено по-горе, ставката на акциза е определена в чл. 32, ал. 9 от Закона за акцизите и данъчните складове, който е действащ и приложим към датата на вноса - 30.11.09 г. Интернет страницата на "Консултационен модул TARIC" не е приложимо право. С оглед на изложеното, решението на АС - Варна като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъжда, тъй като не е бил представляван от юрисконсулт в касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение