Решение № 2745 от 11.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8977/2015 г.

Решение № 2745 от 11.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8977/2015 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "ЧЕЗ Разпределение България" АД със седалище и адрес на управление в гр. София, подадена чрез юрк. Н. С., срещу решение № 4065 от 12.06.2015 г., постановено по адм. дело № 2394/2015 г. от Административен съд - София град. С жалбата са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при противоречие с материалния и процесуалния закон. Съдържат се оплаквания за нарушаване на процедурата при издаване на административния акт. Съдът според жалбоподателя се бил произнесъл по имуществен спор. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново, с което да бъде отменено Решение № Ж-213 от 30.09.2013 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Ответникът - КЕВР в писмен отговор по жалбата и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни - В. Х. К. и П. Т. К. в писмен отговор изтъкват доводи за неоснователност на касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - София град е образувано по жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, гр. София, срещу Решение № Ж-213 от 30.09.2013 г. на КЕВР, с което на дружеството са дадени следните задължителни писмени указания: "1. "ЧЕЗ Разпределение България" АД да отмени начислените количества електрическа енергия по съставена корекционна сметка на основание констативен протокол № 1008163/01.04.2013 г. и да уведоми "ЧЕЗ Електро България" АД, че следва да коригира сметката по фактура № 0125888897/5.04.2013 г. за клиентски № 200011024376 и 2. "ЧЕЗ Разпределение България" АД да уведоми комисията в 10-дневен срок за предприетите действия. " Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат е установил от фактическа страна следното: Пред КЕВР е била подадена жалба вх. № Е-11П-00-57 от 29.04.2013 г. от ЕТ "Делян Овчаров" и Пепи Кръстанова, с която е поискано изнасяне на електромера на границата на собственост от ЧЕЗ и отписване на сумата от 1006,ЗЗ лв. от сметките за консумирана енергия. В производството пред комисията е установено, че колективна фирма "Певех-Н 91" е абонат на разпределителното дружество по силата на договор № 6071 от 29.02.1992 г. Количеството консумирана енергия се отчита от електромер с фабричен № 0ЗЗ91709 и фактурира на абонатен № 9211006224 на "ЧЕЗ Разпределение България" АД и клиентски № 200011024376 на "ЧЕЗ Електро България" АД. Обект на този клиентски номер е магазин - собственост на заинтересованата страна. Служители на "ЧЕЗ Разпределение България" АД са извършили проверка на средството за търговско измерване (СТИ) и са установили, че електромерът е монтиран на стена в помещението на магазина като е направено присъединяване преди средството за измерване с проводник тип СВТ 2х6 мм (меден единичен). Единият край е присъединен към входящата фазова линия за входящия предпазител, а другият край на присъединението е към група предпазители и захранва част от ел. инсталация на обекта. По този начин консумираната енергия по това присъединяване в момента на проверката не се отчита от електромера и не се заплаща. Съставен е констативен протокол, подписан от свидетели - представители на Федерация на потребителите. С оглед резултата от извършената проверка са коригирани сметките на абоната, като е начислена допълнително доставена, но неизмерена и незаплатена електрическа енергия в размер на 3960 kWh на стойност 1006,ЗЗ лв., съгласно фактура № 0125888897 от 5.04.2013 г. Междувременно в началото на юли 2013 г. СТИ е изнесено на границата на собственост, въпреки че заинтересованата страна многократно е подавала жалби с искане за изнасянето му При така установеното регулаторният орган приел, че "ЧЕЗ Разпределение България" АД не е спазил задълженията си да поддържа в изправност електрическите съоръжения - негова собственост в определената с лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г. територия, въпреки че е бил уведомен от П. К. с писмо от 19.10.2012 г., че служителите му не са изолирали и пломбирали техническото средство. Същото е било изнесено на границата на собственост едва през юли 2013 г. Неизвършването на тези действия от дружеството-жалбоподател било предпоставка за бъдещо нерегламентирано ползване на електрическа енергия. По този начин "ЧЕЗ Разпределение България" АД не е спазило т. 3.2.1. от лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г. като не е отчело интересите на потребителя. С тези мотиви КЕВР е постановила Решение № Ж-213 от 30.09.2013 г. От правна страна съдът е приел, че съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 1, чл. 75, ал. 2, т. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 142, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (обн. ДВ, бр. 33 от 5.04.2013 г.) част от регулаторната функция на КЕВР включва разглеждане на жалби на клиенти срещу лицензианти във връзка с изпълнение на задължения по издадената лицензия. Предмет на разглеждане в случая била жалба на клиент срещу електроразпределително дружество във връзка с установяване на количество доставена, но неизмерена и незаплатена електрическа енергия. Поради това произнасянето по жалбата било в рамките на материалната компетентност на регулаторния орган. Според административния съд недоказани останали твърденията на оспорващия, че са спазени изискванията на издадената лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г. Въпреки, че бил сезиран с искане за изместване на СТИ на границата на собственост още преди констативния протокол от 1.04.2013 г. по повод на предишно нарушение, жалбоподателят не взел мерки за това и не удовлетворил своевременно искането на заинтересованите страни. Като е съобразил предвиденото в разпоредбите на чл. 27 и чл. 28, ал. 1 от Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм. ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г.) и факта, че в случая, видно от констативния протокол от 1.04.2013 г., СТИ е монтирано в границите на имота и до него няма достъп, съдът е приел за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че няма пречка СТИ да е в самия имот (в общите части), доколкото в случая се касаело за монтаж на стена в частен обект, а не в общи части на етажна собственост. Следователно разпределителното предприятие неправилно било определило мястото за монтаж на средството за измерване и въпреки, че било сигнализирано за това още през 2012 г., не взело мерки да го изведе на границата на собственост. Това било извършено едва след повторно констатиране на консумирана, но незаплатена електрическата енергия и след започване на административното производството. Поради това съдът е приел, че жалбоподателят не е отчел своевременно интересите на потребителя въпреки, че го е уведомил, че са предприети мерки за изнасяне на средството за търговско измерване на границата на собственост с писмо от 30.10.2012 г. По делото не се доказало собственикът на търговския обект да е извършил неправомерното присъединяване преди СТИ. Поради това допълнително начислената сума по фактура се явявала неправомерна. При контрола по чл. 22, ал. 5 от ЗЕ, чл. 142 и 147 от Наредба № 3/2013 г., когато констатира, че са нарушени условията по лицензията КЕВР била оправомощена от законодателя да дава задължителни указания за преодоляване на последиците от тези нарушения с оглед на основния правен принцип никой да не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение и с оглед целите на контрола в ЗЕ. След като жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 28, ал. 5 от Наредба № 6 (отм.) и не е удовлетворил молбата да изпълни това си задължение, същият не можел да претендира заплащане по издадената фактура за потребена, но незаплатена електрическа енергия. Решението е правилно. Неоснователно е възражението за нарушаване на процесуалните правила при издаване на административния акт, както и при постановяване на съдебното решение, тъй като не били събрани доказателства за провеждане на процедурата, предвидена в чл. 142 - чл. 153 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. Съгласно чл. 143, ал. 3 от Наредба № 3 жалбата се подава до комисията чрез съответното енергийно предприятие или В и К оператор, които са длъжни да извършат проверка по нея и да я изпратят в комисията заедно със становището си, както и цялата преписка по нея, в 7-дневен срок от получаването на жалбата. По силата на ал. 4 на същия текст в случаите, когато жалбата не е подадена чрез съответното енергийно предприятие или В и К оператор, Комисията изпраща подадената жалба на енергийното предприятие или В и К оператора, като изисква извършването на проверка и изпращане в комисията на жалбата, заедно със становището на дружеството, както и цялата преписка по жалбата, в 7-дневен срок от получаване на жалбата. Според ал. 6 Комисията разглежда жалбата, ако към нея е приложено становището на енергийно предприятие или В и К оператора, ведно с цялата преписка по жалбата. При така разписаната процедура от данните по преписката се установява, че в КЕВР е постъпила жалба от ЕТ "Делян Овчаров" и Пепи Кръстанова, входирана с № Е-11П-00-57 от 29.04.2013 г. Същата е изпратена на ЧЕЗ "Разпределение България" АД, като на дружеството са дадени указания да разгледа жалбата в съответствие с чл. 59 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Разпределение България" АД и да изпрати на комисията цялата преписка, заедно с мотивирано становище по случая в 7-дневен срок от получаване на жалбата. На 11.06.2013 г. в КЕВР е постъпило писмено становище от "ЧЕЗ Разпределение България" АД, към което е приложена и административната преписка. В съответствие с изискването на чл. 145 от Наредба № 3 по жалбата е изготвен доклад на комисията. Оттук следва извод за спазена процедура по разглеждане на жалбата, предвидена в чл. 142 и следващите от Наредба № 3. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че тъй като лицензията на "ЧЕЗ Разпределение България" АД е единствено за разпределение на електрическа енергия на обособената територия на Западна България, то нито има правомощия, нито задължения да указва на "ЧЕЗ Електро България" АД каква е волята на регулатора и да го задължава да изпълнява разпореждания в административно производство, в което последното не е участвало. "ЧЕЗ Електро България" АД притежава лицензия за дейността обществено снабдяване с електрическата енергия и осигурява снабдяването с електрическа енергия на потребителите, които са присъединени към разпределителните мрежи на "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Общите условия електроразпределителното предприятие е длъжно да осигурява преноса на електрическата енергия през разпределителната мрежа до границата на собственост на електрическите съоръжения на потребителя с разпределителната мрежа, където потребителят получава електрическа енергия по договора за продажба. Според чл. 8, ал. 1 потребителите дължат на електроразпределителното предприятие цена за електрическата енергия, пренесена през разпределителната мрежа. Тази цена се заплаща от потребителя на крайния снабдител. Според чл. 8, ал. 3 за разпределено количество се счита количеството електрическа енергия, което е отчетено със СТИ. От анализа на посочените текстове от Общите условия на "ЧЕЗ Разпределение България" АД може да се направи извод, че задължението на потребителя е за заплащане на разпределеното количество ел. енергия, което е в полза на "ЧЕЗ Разпределение България" АД. "ЧЕЗ Електро България" АД има задължението само да събере дължимата сума и да я предаде на разпределителното предприятие. Следователно задължението за заплащане на разпределената и пренесена през разпределителната мрежа на електроразпределителното предприятие електрическа енергия е самостоятелно и различно от задължението на "ЧЕЗ Електро България" АД да снабди с електрическа енергия потребителя, който е присъединен към разпределителната мрежа. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че КЕВР не е имал правомощия да се произнесе по жалбата, тъй като се касаело за разрешаване на облигационен спор, който следвало да бъде разгледан по общия исков ред. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ регулаторният орган разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон. Реда за разглеждане на жалбите е този предвиден в действащата Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1, т. 2 от нея, КЕВР разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, свързани с изпълнение на задълженията им по ЗЕ. Съгласно чл. 75, ал. 2, т. 1 от ЗЕ, Комисията провежда контрол за спазване на условията на издадената лицензия. В чл. 49, ал. 2, т. 7 от Наредба № 3 е предвидено, че общите условия са неразделна част от лицензията. Предвид това правилно първоинстанционният съд е приел, че част от регулаторната функция на КЕВР включва разглеждане на жалби на клиенти срещу лицензианти във връзка с изпълнение на задължения по издадената лицензия, в това число и предвидени в одобрените общи условия. Предмет на разглеждане в случая е била жалба на клиент срещу електроразпределителното дружество във връзка с установяване на количество доставена, но неизмерена и незаплатена електрическа енергия. Неоснователно жалбоподателят изтъква довод за неправилен извод на съда относно мястото на монтиране на електромера. Административният орган, както и съдът са съобразили разпоредбите на чл. 28 от Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.). Съгласно ал. 5 от този текст електромерните табла се монтират до или на границата на имота на потребителя на място, определено от разпределителното предприятие, а според ал. 6 разпределителното предприятие може да монтира електромерните табла в жилищни сгради, етажна собственост, на определено от него място в общите части на сградата. В случая СТИ е монтирано в границите на имота и до него няма достъп. В тази връзка неоснователни се явяват твърденията на жалбоподателя, че няма пречка СТИ да е в самия имот, доколкото в случая се касае за монтаж на стена в частен обект, а не в общи части на етажна собственост или на границата на имота. Въпреки, че разпределителното предприятие е сигнализирано за това още през 2012 г., същото не е взело мерки да го изведе на границата на собственост, а е направило това непосредствено преди издаване на процесното решение. Поради това правилно съдът е приел, че определената по фактура № 0125888897 от 5.04.2013 г. сума се явява неправомерно начислена. След като касаторът не е изпълнил задължението си по чл. 28, ал. 5 от Наредба № 6 (отм.), същият не може да претендира заплащане по фактурата за коригиране на сметката на заинтересованата страна. По изложените съображения решението на Административен съд - София град като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото искането на процесуалния представител на КЕВР за присъждане на разноски се явява основателно. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране разноски в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,