Решение № 2647 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12672/2008 г.

Решение № 2647 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12672/2008 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Калотина срещу решение № 382/7.07.2008 г., постановено по адм. дело № 697/2007 г. по описа на Административен съд, София-област, с което е отменено негово решение № 50/24.04.2007 г., потвърдено с решение № РМ-4407-0048/14.08.2007 г. на директора на РМД - гр. София, с което на внесените стоки от Турция от "Старт Трейдинг 2005" ООД - гр. София е определена нова митническа стойност на част от внесените с ЕАД № BG005302/Н-313/28.02.2007 г. стоки и дружеството е било задължено да заплати ДДС в размер на 7 131,36 лв. въз основа на новоопределената митническа стойност. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора нарушени са разпоредби от митническия кодекс на Европейския съюз - 68, чл. 65, чл. 20 и чл. 30, ал. 2, т. "в". Твърди, че няма нарушение на процедурата по чл. 155 ППЗМ, тъй като взетите мостри не представляват проби по смисъла на цитираната разпоредба. В тази връзка касаторът се е позовал и на норми от правилника за приложение на цитирания кодекс, както и е посочил, че относно тарифния номер на стока № 23 неправилно в решението на митническия орган е изписан тарифен № 620920090, който е посочен от дружеството, вместо действителния 620920020, тъй като се касае за внесени "бебешки буйки", а не както е декларирано "бебешки чорапи". Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на"Старт Трейдинг 2005" ООД и присъждане на разноски в размер на 800 лв. Ответникът "Старт Трейдинг 2005" ООД - гр. София, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът въз основа на доказателствата по делото и заключението на вещото лице на съдебно-икономическата експертиза е приел, че част от внесените стоки не са със занижена митническа стойност, както неправилно бил приел административния орган. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. За да отмени индивидуалния административен акт на митническия орган, Административен съд, София-област е приел, че при реализиране на вноса "Старт Трейдинг 2005" ООД (облекла и обувки) с подаване на ЕАД № BG005302/ Н-313/28.02.2007 г. са представени фактури № 7955 и № 7056 и двете от 27.02.2007 г., карнет ТИР № МХ53747902/27.02.2007 г., сертификат ATR № Н0006355/27.02.2007 г. и товарителница CMR (без номер) от 27.02.2007 г., като стойността е определена от вносителя по чл. 35, ал. 1 ЗМ и чл. 29 от Митническия кодекс на Европейския съюз (МК). Според съда въпреки изразеното съмнение от митническите органи за част от стоките, са взети мостри без да се спазват процедурите по чл. 155 и сл. от ППЗМ. Съдът не е изразил съгласие със становището на отдел "Тарифна политика" при РМД - гр. София относно нечетливостта на фактурите, както и че в първата не била записана общата стойност, а във втората - общия брой не отговарял на сумата на редовете, като в тази връзка съдът е установил, че данните по посочените фактури се отнасят за една и съща сделка, като фактура № 7956 се явява продължение от фактура № 7955, а съответните количества, умножени по единичната цена отговарят на общата цена - 44 295, 60 щатски долари. Относно изискваните от тарифния отдел справки за ценообразуване, съдът е приел, че вносителят ги е представил, но те не се намират в митническата преписка. Относно взетите мостри за проверка и становището на митническите органи, че те са недостатъчни и не могат да послужат за основание за прилагане на чл. 35 ЗМ и чл. 29 МК, съдът не ги е възприел, тъй като те не са подкрепени с конкретни доводи и доказателства, нито са посочени причините и какво точно е недостатъчно, за да се определи митническата стойност по чл. 29 МК. Относно определения нов тарифен номер за стоката "бебешки чорапи" е идентичен с този, който е деклариран. Съдът е обсъдил несъответствието в посочените правни норми в решение № 50/24.04.2007 г. - чл. 30, ал. 2, т. "в" МК и тези в становището на отдел "Тарифна политика" -30, ал. 2, т. "б" и чл. 30, ал. 2, т. "г" МК, по този начин съдът е приел, че методите, по които са определени новите митнически стойности са неясни, както и липсва митнически анализ на административния орган, от който да е видно прилагането на чл. 30 МК. За определените нови цени според съдебния състав липсва информация по какъв начин са утвърдени цени, нито съществува конкретика коя) кои стоки от кои митнически декларации са послужили за източник на информация за определянето на съответната стойност. По този начин съдът е счел, че не е доказано занижеността на декларираните митнически стойности. Освен това съдът се е позовал и на заключението на съдебно-икономическата експертиза, което е кредитирано, тъй като от направения анализ от вещото лице е установено, че от документите, приложени към митническата декларация (цитираното ЕАД) и съдържащите се в тях данни (фактури, товарителници сертификат, ТИР карнет и др) показват, че са налице достатъчни и безспорни факти за наличие на условия за прилагане на чл. 29, параграф 1 от Митническия кодекс на Европейската общност (Регламент № 2913/92 (ЕИО), респ. чл. 35, ал. 1 ЗМ - наличие на договорна стойност, реално платена цена или подлежаща на плащане такава и стоките са продадени за износ и др. Обжалваното решение е правилно. Няма спор, че при съмнение митническите органи могат да извършат документална и/или физическа проверка на внесените стоки. В процесния случай не се спори, че за част от стоките, за които е възникнало съмнение са взети мостри и те са били изпратени за становище на отдел "Тарифна политика" в РМД - гр. София. Това становище е аргументирано с недостатъчност на мострите, взети от митническите органи, което не е вследствие действия на вносителя, тъй като преценката колко мостри да се вземат от внесените стоки е извън неговите правомощия. Освен това в становището е записано, че представените при вноса фактури № 7955 и № 7956 са нечетливи и в тях не фигурира общата стойност, което правилно е преценено от първоинстанционния съд като неоснователно. Касае се за една фактура с продължение и правилно съдът е приел, че единичните стойности в съвкупност по отделните редове дават общата стойност, която е записана във фактура № 7956, която е продължение от първата фактура - № 7955. Законосъобразен е и извода на съда, че въпреки приложените справки за ценообразуване от дружеството-вносител, което изрично е отразено в цитираното становище, те не се съдържат в митническата преписка. На практика въз основа на становището на отдел "Тарифна политика" е определена новата митническа стойност на внесените стоки без да е посочено на какво основание не се прилага разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗМ. Съдът обосновано е приел приложението на чл. 35 ЗМ (чл. 29 от Митническия кодекс на ЕС (Регламент № 2913/92 (ЕИО) с оглед преценката и на събраните по делото писмени доказателства. Експертизата не е оспорена от процесуалния представител на митническата администрация, поради което няма пречка да бъде кредитирана от съда, което е и сторено. Липсата на мотиви в решението на митническия орган е довело до неустановеност на определените митнически стойности за част от внесените стоки. Посоченият тарифен номер само за една от стоките № 6209200090, едва с касационната жалба е уточнено, че се касае за допусната техническа грешка при изписването и правилния тарифен номер, определен от митницата бил № 62092000020, не води до други изводи, тъй като няма данни по делото и не става ясно въз основа на какво е прието от административния орган, че са внесени бебешки буйки, а не бебешки чорапи, нито е посочена каква е митническата стойност при единия и при другия артикул и въз основа на какъв признак те са определени. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено в съответствие с изискванията на материалния закон и е обосновано, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,