Решение № 7896 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15237/2013 г.

Решение № 7896 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15237/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Марийка Димитрова Кушелиева и Иван Киряков Кушелиев, и двамата от Бургас, чрез процесуалния си представител адв. Ив. Владимиров против решение № 1644/25.07.2013 г., постановено по адм. дело № 2674/2012 г. на Административен съд - гр. Бургас. С касационната жалба се оспорва правилността на обжалваното решение, като са развити доводи за допуснато от съда нарушение на материалния закон, необоснованост и недопустимост на решението - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Община Бургас, не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежни страни, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото по-горе решение, съдът е отхвърлил предявения иск от Марийка Димитрова Кушелиева и Иван Киряков Кушелиев, срещу Община - гр. Бургас, за сумата 40 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като последица от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на ответника през периода 19.03.2004 г. до м. октомври 2011 г., изразяващо се в неспиране на незаконен строеж и незабраняване на достъп до незаконния строеж "Лятна кухня с ателиета и подпокривно пространство - преработка на одобрени проекти", намиращ се в УПИ - 430, кв. 55, по плана на кв. "Сарафово" - Бургас, ул. "Ан. Димитров" № 38. Съображенията за това са били, че по делото не е доказано наличието на бездействие на служители от общинската управа. Развити са съображения, че общината не е била страна в развилото се административно производство по обжалването на заповед № ДК-02-БС-4/19.07.2007 г., издадена от началника на РДНСК - Бургас за премахването на незаконния строеж. Допълнително е посочено, че по силата на съществуващата към този момент нормативна уредба - чл. 224, ал. 1, т. 2 ЗУТ /ред. ДВ, бр. 65/2003 г./, началникът на ДНСК е разполагал с правомощията да спира незаконно строителство или части от такова строителство. Постановеното решение е обосновано, което води до неговата законосъобразност. Настоящият тричленен състав възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доказателства, които са били релевантни за постановяване на решение по предявения иск за обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Изложените в тази връзка съображения се споделят от настоящата касационна инстанция, поради което не следва да се приповтарят. Следва да се отбележи следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. От данните по делото се установява, че жалбата на касаторите е била изпратена чрез Община, гр. Бургас /вх. № ТСУ-94-М-307/19.03.2003 г. до РДНСК, гр. Бургас, срещу издадено разрешение за строеж на обекта, посочен по-горе. Тази жалба е била препратена до адресата от Община Бургас, като последица е била издадена заповед на началника на РДВСК, гр. Бургас, посочена по-горе и която е била оставена в сила с решение, постановено по адм. дело № 14307/2008 г. на ВАС, трето отделение. При така установената фактическа обстановка, явно по делото не е установено бездействие от страна на служители на Община Бургас, във връзка с неосъществено задължение по премахването на незаконното строителство. Липсата на такова бездействие има за последица отхвърлянето на иск, предявен с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, което е сторил и административният съд. Следва да се посочи, че в конкретния случай, жалбоподателите не са се справил с доказателствената тежест, която се носи от тях, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Това е така, защото в тежест на ищеца в исковото производство е да докаже твърденията си, че е налице бездействие и то конкретно в какво се е изразява, от страна на служителите на Община, гр. Бургас. Развитите доводи в касационната жалба за недопустимост на решение са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 7 от ЗОДОВ /изм. ДВ, бр. 98/11.12.2012 г./, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вредите. Терминът "настоящ адрес" има легално определение в разпоредбата на чл. 94 от Закона за гражданската регистрация и това е адресът, на който лицето живее. Според втората алинея на същата разпоредба, всяко лице има само един настоящ адрес. След като касаторите са посочили адрес, на който живеят в гр. Бургас, а и там е и мястото на твърдяното увреждането, то това е обстоятелството, определящо компетентността на АС Бургас. Водим от изложеното Върховният административен съд, трето отделение,