Решение № 7411 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4671/2016 г.

Решение № 7411 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4671/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ В. при ЦУ на НАП и от "А. А." ЕООД, чрез адв. Бодева. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ гр. В. обжалва Решение № 2716 от 17.12.2015 г., поставено по адм. дело № 628/2015 г. по описа на Административен съд - В. /АСВарна/ в частта, в която е изменен ревизионен акт /РА/ № Р-03-1401015-091-01/21.10.2014 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 796/23.01.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м. 08, м. 09, м. 10.2012 г. и са установени от съда задължения за ДДС по ЗДДС, както следва: за д. п. м. 08.2012 г. - главница 4 575,18 лв. и съответстващи лихви: за д. п. м. 09.2012 г. - главница 3 779,50 лв. и съответстващи лихви; за д. п. м. 10.2012 г. - главница 1723,28 лв. и съответстващи лихви, т. е. в частта, с която е отменено установеното с РА задължение за ДДС за д. п. м. 08, м. 09 и м. 10.2012 г. Касаторът твърди наличие на касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост в посочената по-горе част. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата на "А. А." ЕООД в обжалваната част. Претендира разноски за двете инстанции. Касаторът "А. А." ЕООД обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-03-1401015-091-01/21.10.2014 г. издаден от органите на ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 796/23.01.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, както и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на дирекция "ОДОП" - В. юрисконсултско възнаграждение в размер 313,67 лв. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, се претендира отмяна на съдебното решение, с което да се отмени РА в обжалваната част. Отправя се искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението, на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № Р-03-1401015-091-01/21.10.2014 г. издаден от органите на ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 796/23.01.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, с който са определени задължения за ДДС за данъчни периоди м. 08, м. 09, м. 10, м. 11, м. 12.202 г. и м. 03.2013 г. в размер на главница 21 866,18 лв. и лихви в размер на 4271,42 лв. Пред настоящата инстанция, директорът на дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП обжалва решението в изменената част, с която са коригирани задълженията на РЛ за данъчни периоди м. 08, м. 09, м. 10.2012 г. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отмени РА по отношение на определените по ЗДДС задължения за данък за периоди м. 08, м. 09, м. 10.2012 г. в общ размер на 10 077,96 лв., ведно с прилежащите лихви, съдът е приел реалност на доставките по фактури с предмет "наем на персонал". Първоинстанционният счита, че обстоятелството, че доставчикът "Транстравел груп" ЕООД не е регистриран в Агенцията по заетостта, не е основание за непризнаване правото на данъчен кредит. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице в останалата част, първоинстанционният съд е приел за недоказано реалното изпълнение на доставките по фактури с предмет "техническа поддръжка и товаро-разтоварни работи". Съдът е констатирал липса на технически и кадрови възможности за изпълнение на задълженията по тези фактури, тъй като от доказателствата е видно, че дружеството разполага с персонал само за изпълнение на задълженията по договора за лизинг. От заключението на вещото лице по назначената и приета ССЕ, съдът е установил, че съгласно воденото счетоводство на "Транстравел груп" ЕООД, дружеството е начислявало трудови възнаграждения и осигуровки, но само по отношение на лицата, които са били наети за осъществяване на престацията по договора за лизинг. По жалбата на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В.: Жалбата е неоснователна. Изводите на органите по приходите, че доставките по фактури с предмет "наем на персонал" не са с доказана реалност са неправилни, Първоинстанционният съд правилно е приел, че от представените доказателства по делото - фактури, договор за лизинг на персонал от 01.05.2012 г., обяснения от трети лица, които са потвърдили, че са работили в обекти на "А. А.", се установява, че процесните доставки на услуги - наем персонал са реални. Налице е редовно осчетоводяване и заплащане на услугата. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, а именно че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. П. на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил тази преценка и правилно е достигнал до заключението, че са налице реални доставки. По жалбата на "А. А." ЕООД: Жалбата е неоснователна. Неправилни са твърденията на жалбоподателя, че чрез събраните обяснения по време на ревизионното производство се доказва изпълнението чрез доказване на възможността за изпълнение от страна на издателя на фактурите. По аргумент, изведен от разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, за да не се откаже правото на приспадане, данъкът следва да е начислен правомерно. Това означава услугата да е извършена, стоките да са получени, респ. да е налице реалност. В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че за да е налице реална доставка на услуги не е достатъчно само наличието на фактура и счетоводното й отразяване при страните по доставката. Във връзка с доказването на факта на извършване на доставка на стоки, в т. 37 от решението по С-78/12, СЕС е посочил, че лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го упражни. Ревизираното лице не е успяло при условията на пълно доказване да установи, че са налице законоустановените положителни предпоставки за признаване на данъчен кредит, в конкретния случай - за настъпили данъчни събития по фактурите като предпоставка за правомерното начисляване на данъка. Събраните в хода на съдебното производството писмени доказателства, както и заключението на съдебно-счетоводната експертиза не променят горния извод. От вещото лице са потвърдени данните за липса на кадрови потенциал, тъй като е установено, че доставчика е начислявал трудови възнаграждения и осигуровки, но само по отношение на лицата, които са били наети за осъществяване на престация по договора за лизинг, което води до заключението за липса на кадрова обезпеченост по договорите за "абонаментна - техническа поддръжка" от 01.05.2015 г. и "товаро-разтоварни действия" от 01.06.2015 г. Редовното осчетоводяване, както и заплащането на стойността по фактурите не са условия за реалността на доставките. Неприложими за процесния казус са дадените от Съда на ЕО тълкувания на разпоредби от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Според дадените тълкувания, не се допуска национална практика за отказ от право на приспадане на данъчен кредит, поради извършени нарушения от доставчика или негови доставчици или поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е разполагал със стоките, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и внасяне на данъка, или поради това, че не притежава други документи извън фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, когато са изпълнени процесуалните и материалноправни предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. В случая е останало недоказано именно изпълнението на материалноправните предпоставки за възникване на правото, в частност - извършването на услугата от издателя на фактурите, а оттам и настъпването на данъчно събитие. Изводът е, че административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила и в отхвърлителната си част. С оглед приетата неоснователност на жалбите на касационните жалбоподатели не следва да бъдат присъждани разноски за касационното производство. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение