Решение № 9524 от 11.10.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощника юрисконсулт К. Милева, против решение 317 от 07.12.2022 г., постановено по адм. дело 283/2022 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е обявена нищожността на издаденото от него Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 за кампания 2017, изх. 01-2600/5510 от 10.08.2022 г. и преписката е върната за ново произнасяне със задължителни указания. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва изводите на съда, че процесното уведомително писмо е нищожно, тъй като е в пряко противоречие със влязлото в сила решение 229/29.06.2021 г. по адм.дело 371/2020 г. на Административен съд Смолян, оставено в сила с решение 3845/20.04.2022 г. по адм.дело 10489/2021 г. на ВАС, като твърди, че указанията на съда са изпълнени. Излага подробни съображения, че обжалваното уведомително писмо е законосъобразен акт, издаден по надлежния ред, от компетентния орган и отразяващ правилно прилагането на материалноправните норми. Моли атакуваното съдебно решение да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касация Петро - Г ЕООД, [ЕИК], чрез пълномощника си адвокат Х. Стойкова, в представения писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, оспорва същата и по изложени съображения пледира за оставяне в сила на атакуваното съдебно решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, тя е основателна. По делото е установено, че Петро - Г ЕООД е сезирал ДФЗ със заявление от 14.06.2017 г. с УИН: 21/270617/16821 и Приложение за кандидатстване за оторизирана субсидия по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 за кампания 2017. По подаденото заявление за подпомагане по директни плащания са извършени автоматични проверки на 29.05.2017 г. с посочени за открити несъответствия. С констативен протокол от 24.10.2017 г. е извършена и проверка на място. С решение 229/29.06.2021 г. по адм. дело 371/2020 г. на Административен съд Смолян, е отменено Уведомително писмо изх. 01-2600/5510 от 26.10.2020 г., с което на "ПЕТРО Г " ЕООД е оторизирана субсидия в размер на 0 лева по мярка 11, с мотив, че в уведомителното писмо липсва посочване на фактическите основания за постановяването му, а дори и да се приеме, че такива са изложени в други документи по преписката, включително и след издаването на акта, то е налице несъответствие между фактически и правни основания. В това съдебно решение и решение 3845/20.04.2022 г. по адм.дело 10489/2021 г. на ВАС, с което е оставено в сила, изрично е посочено, че в уведомителното писмо и в приложените към преписката доказателства, не се посочва кои точно от цитираните базови изисквания в Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 не са били спазени от земеделския производител. Препращането от страна на органа към утвърдената от министъра на земеделието, храните и горите Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 - 2020, утвърдена със Заповед РД 09-233/12.03.2018 г., само по себе си не представлява мотивиране на административния акт. В уведомителното писмо не се съдържат никакви факти, които да сочат на неспазени базови изисквания и такива по управление, а от там и на основания за прилагане на цитираната Методика. ВАС в допълнение на това е изложил, че Методиката на която се е позовал административния орган има характер на подзаконов нормативен акт, съгласно легалната дефиниция на чл. 75, ал. 1 АПК. На основание чл. 14, ал. 1 ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение, а в случай, че актът е издаден въз основа на друг нормативен акт, обратна сила може да се даде само ако такава сила има актът въз основа на който е издаден ал. 2 на същия член. В нарушение на тези императивни законови норми е придадено обратно действие на Методиката, като е прието, че е приложима и по отношение на подадени заявления за предходната година - 2016 г. Няма данни нормативния акт да е обнародван в ДВ, каквото е императивното изискване на чл. 37, ал. 1 от ЗНА. За да обяви нищожността на процесното уведомително писмо Административен съд Смолян е намерил, че административният орган не се е съобразил със съдебното решение и указанията дадени му от съда, а е преповторил изводите си от предходното писмо, което е отменено със съдебните актове, поради което постановявайки новото уведомително писмо не е изпълнил съдебното решение. Счел, че в писмото има отново препращане към Методиката, изготвени са таблици за неизпълнение на изискванията на Наредба 4/2015г., но не се сочат факти, които да обосновават неспазени базови изисквания и такива по управление, а от там и на основания за прилагане на тази методика. В противоречие на тази констатация първоинстанционният съд е изложил и установени от него факти, които опровергават тезата му за преповтаряне. Посочил е, че в атакувания акт е записано, че наложената мярка 5.3 е съгласно Приложение 3 към чл. 40, ал. 6 Списък от мерки при нередности и нарушения от Наредба 1 от 7.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (отм. ДВ, бр. 75 от 11.09.2018 г., в сила от 12.11.2018 г.). Изрично съдът е посочил, че тази мярка е различна от процесната, а такава правна квалификация липсва в предходното уведомително писмо. Отчел е наличието и на вътрешно противоречие в мотивите на органа, които не са били установявани по предходното дело, а именно за установените несъответствия за конкретните парцели, заявените площи и установените такива на място. Изведено като извод е, че неясноти в този смисъл препятстват възможността да се разбере на база какви точно факти, цифри, обстоятелства административният орган е отказал финансовото подпомагане. Решението е неправилно. Необоснован на установените факти е направеният от съда извод, че с процесното уведомително писмо административният орган не се е съобразил със съдебното решение и указанията дадени му от съда, преповтаряйки изводите си от предходното произнасяне. Вярно е, че съгласно чл. 177, ал. 2 АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, но при постановяването на процесното уведомително писмо изх. 01-2600/5510 от 10.08.2022 г. органът е основал изводите си на различни правни основания от тези при предходното произнасяне. Новият административен акт отново сочи, че са налице неспазени изисквания по мярка 11 Биологично земеделие, но за разлика от първото уведомително писмо констатациите са направени в таблици с различно съдържание, които вместо озаглавени като таблица за площи с неспазени базови и други изисквания, сега са озаглавени таблици за площи с неспазени изисквания, но съгласно разпоредбите на Наредба 4 от 24.02.2015 г., като за определени базови изисквания няма данни, а и твърдения да не са изпълнени. Първоинстанционният съд погрешно е посочил, че в сега атакуваното писмо отново има препращане към Методиката, тъй като същата не е цитирана в оспорения акт като правно основание за издаването му. Сам първоинстанционният съд е констатирал, че в писмото е обоснована мярка 5.3, съгласно Приложение 3 към чл. 40, ал. 6 Списък от мерки при нередности и нарушения от Наредба 1 от 7.02.2013 г. (отм.), каквато няма при предходното произнасяне на органа. Установил е, че сегашната квалификация касае неизпълнение на изискванията на Наредба 4/2015г. и въпреки липсата в писмото на установявания за неспазени базови изисквания и прилагане на Методиката, е приел наличието на такива. Дори да се приемат изводите на Административен съд Смолян за необоснованост на приложената мярка 5.3, съответно установени несъответствия за конкретните парцели, заявените площи и установените такива на място, същите дават основание за незаконосъобразност на оспорения административен акт, но не и за неговата нищожност по чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като не са били констатирани при предходното произнасяне на съда. Поради липсата на нищожност на уведомително писмо изх. 01-2600/5510 от 10.08.2022 г., направените твърдения от страна на жалбоподателя Петро - Г ЕООД за неговата незаконосъобразност не могат да се обсъждат за първи път от касационната инстанция. Тъй като в първоинстанционното съдебно решение съдът не е изложил мотиви в тази насока е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 172а, ал. 2 от АПК. Решението следва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК. По отношение разноските за настоящото касационно производство, при този изход на процеса и по аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК, такива не следва да се присъждат. По това искане на страните, включително възраженията за прекомерност, първоинстанционният съд следва да се произнесе при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение