Решение № 12454 от 19.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7157/2017 г.

Решение № 12454 от 19.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7157/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Ненова против решение № 2271 от 5.04.2017 г. по адм. дело № 3945/2016 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против решение № Ж-261/2015 от 1.03.2016 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска то да бъде отменено и се постанови друго по съществото на спора с уважаване на жалбата й. Ответната страна - Комисия за защита на личните данни, чрез юрисконсулт Х. Гергов оспорва същата като неоснователна. Претендира присъждане на съдебни разноски, а именно на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Топлофикация София" ЕАД не взема становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените доводи, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София град (АССГ) е било решение № Ж-261/2015 от 1.03.2016 г. на Комисията за защита на личните данни, постановено в производство по реда на чл. 38 и сл. от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Комисията е била сезирана с жалба относно незаконосъобразното обработване на лични данни на Л. Ненова, изразяващо се в неправомерното им използване при служебна смяна на партида и сдобиване с нотариални актове, които ги съдържат. Административният орган е приел, че е сезиран с недопустима жалба в частта, с която се претендира неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателката по повод смяна на партидата й, понеже е просрочена. Тя сочи, че е узнала за това обстоятелство на 7.05.2012 г. и на 14.06.2012 г., а жалбата пред КЗЛД е депозирана на 13.07.2015 г., след изтичане на едногодишния преклузивен срок от узнаване на твърдяното нарушение, съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД. По повод на втората част от жалбата този орган е приел, че тя е неоснователна, понеже търговското дружество се е снабдило с нотариален акт за нейн имот, по отношение на който има учредена договорна ипотека. Снабдяването е станало чрез Агенцията по вписванията, като съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър, последният е публичен. Администраторът на лични данни "Топлофикация София" ЕАД не е извършил нарушение на ЗЗЛД. Административният съд - София град приема, че решението на КЗЛД е постановено от компетентния орган, в предвидената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. За да обоснове този извод съдът е приел, че в съответствие с разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при Общи условия, сключени между доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост. Изборът на доставчик се осъществява не от индивидуалния клиент, а от етажната собственост, с решение на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост (чл. 149а, ал. 1 от ЗЕ). Същото се отнася и до прекратяването на топлоснабдяването, което се извършва по писмено изявление на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажната собственост. Индивидуалният клиент защитава интересите си като участва в Общото събрание на етажната собственост, взимащо тези решения. След като по делото не е спорно, че етажната собственост е сключила такъв договор, както и обстоятелството, че Л. Ненова е собственик на отделен обект като част от етажната собственост, същата дължи разходи за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. От материалите по делото е видно, че топлофикационното дружество се е снабдило с документи за отделните собственици по реда на чл. 8, ал. 1 от ЗКИР и чл. 4, ал. 1 от Правилника за вписванията, тъй като имотният регистър е публичен и всеки може да поиска и получи информация относно вписванията по всички актове, с които се прехвърля право на собственост или се учредява право на ползване. Съдът е посочил, че събирането на лични данни е включено в понятието "обработване на лични данни" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД. В разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД законодателят е посочил, че обработването на личните данни е допустимо, когато то е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна. Приема, че личните данни на Л. Ненова са обработени при условията на чл. 4, ал. 1, т. 3 и т. 7 от ЗЗЛД, това е допустимо, поради което не са налице основания за санкциониране на дружеството за нарушение на чл. 4 от закона. Налице е материална законосъобразност на оспорения акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 3 (отм.); от ЗЗЛД, в приложимата редакция, личните данни трябва да се обработват законосъобразно и добросъвестно и да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват. В обсъждания случай тези изисквания не са нарушени от администратора на лични данни "Топлофикация София" ЕАД. Правилно е прието, че са налице основания за обработване на личните данни по чл. 4, ал. 1, т. 3 и т. 7 от ЗЗЛД, а именно обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните е страна, както и че обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни, като не е налице преимущество на интересите на физическото лице, което е консумирало предоставената топлинна услуга. В законодателството на РБългария са уредени чрез приложими материалноправни норми и процедури, възможностите търговското дружество да реализира стопанската си дейност, съответно и да реализира приходи от нея. Когато последното се препятства, очевидно е, че то може да реализира правата си по съдебен ред. По делото е безспорно, че администраторът на лични данни се е снабдил с нот. акт, чрез който се установява собствеността на жалбоподателката върху недвижимия имот, по повод на който е предоставяна услугата от него по топлоснабдяване, за да бъде реализирано производство по реда на чл. 410 и сл. от ГПК пред Софийския районен съд. Обработването на лични данни по смисъла на закона от администратора чрез събиране на такива за имуществена идентичност лицето, страна по договор за доставка на топлинна енергия, не е в нарушение на посочените разпоредби от административния орган и от съда, в издадените от тях актове, и конкретно на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД, и тези от ЗЕ, ЗКИР и ПВ. Законовата регулация изисква спазването на целта, която той преследва, а именно да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот, чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните, съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗЗЛД. Правилна е преценката на съда при формирането на извод за законосъобразност на оспореното решение, че тази цел не е нарушена. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдебни разноски в размер на 100. 00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК