Решение № 11460 от 12.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Напоителни системи ЕАД, представено от изпълнителния директор Д. Чопков, срещу решение 7542/14.12.2021 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. 10295 по описа за 2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 29/27.09.2021 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район /БДИБР/. Според касатора първоинстанциоинното решение не съдържа отговор на оплакванията от първоинстанционната му жалба. Ревокира и доводите срещу АУПДВ от първоинстанционното оспорване за липса на форма на акта и за значението на отсъствието на представител на дружеството при извършена проверка от длъжностни лица дирекцията. Иска отмяна на първоинстанционното решение, а имплицитно и на АУПДВ. Ответникът по касация директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район /БДИБР/, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения АССГ АУПДВ, издаден от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, са установени в тежест на Напоителни системи ЕАД задължения за такса за водовземане от повърхностен воден обект води за отчетен период 2019 г. в размер 13 013 лева с лихви за забава 2 132.86 лева. Задължението за такса е определено за добито и използвано водно количество с обем 14 300 000 куб.м. при цена 0.0013 лева и коефициент на корекция 0.7. Актът е издаден на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2; чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 194, ал. 2 от Закона за водите във вр. с чл. 166 ДОПК и с позоваване на разпоредби от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване - чл. 1, т. 1, б. а; чл. 3, ал. 1; чл. 7, ал. 1; чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1, т. 3. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу АУПДВ. По констатациите на първостепенния съд на Напоителни системи ЕАД е издадено разрешително за водоползване 0771/22.02.2002 г., издадено от министъра на околната среда и водите, изменено и продължено с решение РР-1408/23.01.2012 г. на директора на БДИБР със срок на действие до 22.02.2017 г. Разрешено е водовземане от река Марица. В декларация по чл. 194б, ал. 1 ЗВ титулярят на разрешителното посочил отнет годишен воден обем 14 300 000 куб.м. при единичен размер на таксата от 0.0013 лева и коефициент на корекция 0.7. Длъжностни лица от басейновата дирекция извършили проверки за изчисляване на размера на дължимите от Напоителни системи ЕАД такси за водовземане за период 2019 г., като са съставени констативен протокол ПВЗ-153/26.10.2020 г. Установеният по протокола отнет воден обем е съответен на този по декларацията. Изчислена е такса за водовземане за 2019 г. и е констатирано, че тя не е заплатена. Длъжникът е уведомен за задълженията си в покана от 29.12.2020 г., в която са описани констатациите по протоколите. Според административния съд АУПДВ е издаден от компетентния орган по чл. 195б, ал. 1 ЗВодите. Актът отговарял на изискванията за форма. Фактическите основания за издаване на акта били обвързани с резултата от осъществен по реда на чл. 194б, ал. 3 ЗВ контрол и с декларации от задълженото лице по чл. 194б, ал. 1 ЗВ. Не било дължимо посочване на конкретно издадено разрешително за отчетния период, тъй като актът се издавал на основание § 9 от ПЗР на ЗВ. Инстанцията по същество не е установила изчислителни грешки при определянето на размера на таксата. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Не се основава на съдържанието на първоинстанционното решение доводът за липса отговор на оплаквания от първоинстантционната жалба. В мотивите на съдебния акт е обсъдено становището на жалбоподателя и са обективирани правни изводи по това становище. Решението отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Без да се твърдят опущения на съда в процеса на доказване констатациите от първоинстанционното решение са обвързващи за касационния съдебен състав чл. 220 АПК. Касаторът е субект на правото на водовземане. Правото на водовземане се упражнява възмездно срещу задължение за заплащане на такса /чл. 194, ал. 1, т 1 ЗВ/. Вземанията за неплатени по реда на чл. 195а, ал. 1 ЗВ такси по този закон се определят с АУПДВ, издаван от директора на басейновата дирекция по реда на ДОПК /вж. чл. 195б, ал. 1 ЗВ/. В контекста на горното, изискването към формата на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е спазено с въвеждането на твърдение за осъществено от адресата на акта водовземане от повърхностен воден обект без таксата да е заплатена в срока по чл. 194б, ал. 2 ЗВ и към момента на издаване на АУПДВ. Неточното във времево отношение изпълнение на публичното задължение е от значение за обезщетението за забава /вж. чл. 195в, ал. 1 ЗВ/, а отрицателният юридически факт на отсъстващото изпълнение се преценява към момента на издаване на акта с арг. от чл. 142, ал. 1 АПК. Касаторът не прави конкретни възражения за начина на изчисляване на размера на публичните му задължения, а проверката за изчислителни грешки е направена от административния съд. На касатора е връчен препис от констативния протокол за определяне на размера на таксата за водовземане, който, като документ по чл. 195б, ал. 2, т. 4 ЗВ, е от значение за установяването на задълженията с акта на директора на басейновата дирекция. Така е осигурено правото на страната по чл. 34, ал. 1 АПК да участва в производството. При проверките на длъжностните лица от дирекцията не е определян по показания на средства за измерване отнет воден обем, а по данните от декларацията на задълженото лице и участието или не на представител на длъжника няма как да влияе на съдържанието на утежняващия административен акт, та да се определи като съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение