Решение № 12075 от 11.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4032/2024 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 405а от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Благоевград, представлявана от старши юрисконсулт С. Стоянова срещу решение 488/14.02.2024г., постановено по адм. дело 1011/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК неправилно приложение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоинстанционната жалба. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Фариемс ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Разлог в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба.В с.з. се представлява от адв.Рашев,който моли съда да отхвърли касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно, поради което иска оставянето му в сила. Ответникът М. С. Ч. не изразява становище в законоустановения срок. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното съдебно решение за правилно. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Постановление 23088568/16.10.2023 г. за съществуването на трудово правоотношение, считано от 25.09.2023 г., между М. С. Ч. и Фариемс ЕООД за изпълняването на длъжността работник в обект склад за материали, намиращ се в гр.Разлог,Долен Стопански двор и и предписание 23088568/16.10.2023 г. за сключване на трудов договор. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд намира, че административният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в нормите на чл. 34, ал.7 АПК и чл. 36, ал. 3 АПК, при накърняване правото на участие на страните в производството и неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, което е довело до неправилно приложение на материалния закон,доколкото според първоинстанционния съд ставало въпрос за престиране на труд по граждански договор с друго дружество,а не за трудови правоотношения. Решението е неправилно. От фактическа страна е установено, че на 25.09.2023 год. длъжностни лица при ДИТ Благоевград, извършили проверка на склад за материали, находящ се в гр.Разлог, Долен стопански двор, стопанисван от Фариемс ЕООД, относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство. В хода на проверката е установено от контролните органи, че в обекта работи (реди дърва) лицето М. С. Ч., който заявил че е неграмотен и от служител на дирекцията е попълнена декларация, че осъществява трудова дейност при работодател Фариемс ЕООД от 2-3 месеца, като работник-реди дърва, с работно време от 08.00 до 17.00 часа с уговорено трудово възнаграждение в размер на 780 лева и последно получено такова от 700 лева на 01.09.2023 год. за месец 08. В графа сключих трудов договор е налице нарочно отбелязване - да. Декларацията е подписана лично от Чуков. След приключване на проверката е направена и проверка по документи, като дружеството е призовано да се яви на 29.09.2023 год. в ДИТ Благоевград, и в призовката е вписано да носи и трудовите досиета на работниците. От явилия се на определеното място и време представител на дружеството, са представени част от описаните в поканата документи. Сключен с М. С. Ч. трудов договор не е представен. На 16.10.2023 год. е извършена служебна справка в регистъра на трудовите договори на ИС на ИА ГИТ и е установено, че не е подавано уведомление от страна на дружеството-оспорващ за сключен трудов договор с Чуков. Фариемс ЕООД е наемател на имот с УПИ VІІІ, кв.5 представляващ склад за материали,по плана на гр.Разлог.,Долен стопански двор. В хода на проверката е представен и договор от 18.09.2023 год., между Фариемс ЕООД и Борстрой 2020 ЕООД, с който дружеството-ответник по касация е възложило работа по цепене, рязане е подреждане на 5 куб.м. дърва за огрев, срещу възнаграждение от 500 лева. Работата по договора е приета без забележки на 27.09.2023 год., за което е издадена и фактура от 28.09.2023 год. За подреждането на дърва за огрев Борстрой 2020 ЕООД е наел по граждански договор, сключен на 21.09.2023 год. М. Ч., като е уговорено и заплатено възнаграждение от 100 лева. Въз основа на извършената проверка, от представените документи и от попълнената декларация, проверяващите са направили извод, че спрямо Чуков, е налице уговорено работно място, работно време, почивки, и трудът се полага на място, осигурено от дружеството Фариемс ЕООД в работно време, определено от работодателя, съобразно създадената от него организация на работа и под негов контрол, с негови средства и материали, като рискът от извършваната работа е за негова сметка. На основание на това, е прието за установено, че е налице предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, и е издадено оспореното ПОСТП между Фариемс ЕООД и М. С. Ч., за извършване на работа на длъжност работник реди дърва, считано от 25.09.2023 год. и Предписание с изх. 23088568/16.10.2023 год., с което е предписано дружеството-оспорващ да предложи на работника сключване на трудов договор от 25.09.2023 год. За да се формира извод за характера на съществуващото правоотношение, от значение е дали работата е била организирана от Фариемс ЕООД и дали се е осъществявала под неговото ръководство или изпълнителят е действал самостоятелно. Неправилно съдът е приел, че административният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Неспазването на административнопроизводствените правила по чл.35, чл.36 от АПК е съществено и води до нарушаване на принципа по чл.7 от АПК. Доказването в административния процес е дейност по издирване и установяване на правнозначимите факти тоест на фактите, които биха допринесли за изясняването и правилното решаване на спора. Разпоредбата на чл.35 АПК е една от импликациите на принципа за участие за страните, както и за постигане на обективната истина. Нормата на чл.35 АПК създава насрещно задължение на административния орган да приеме и разгледа обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Тази превантивна защита се намира в пряка връзка с разпоредбите на чл.34 АПК и се явява тяхно логическо продължение, както и във връзка с принципа на истинност, установен в разпоредбата на чл.7 АПК. Не на последно място, значение има и фактът, че пълното изясняване на фактическата обстановка има определящо значение за коректната правна квалификация на всеки конкретен случай и хипотеза. Съгласно чл. 36, ал. 2 от АПК, страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган. Настоящата инстанция не споделя и извода на първоинстанционния съд, че жалбоподателят е лишен изцяло от право да се защити чрез възражение срещу събрани доказателства. Дружеството е било призовано по реда на чл.45 от АПК за извършване на проверка по документи в ДИТ - Благоевград за дата 29.09.2023г. Било е описано какви документи следва да бъдат представени за провеждане на пълно и всестранно административно производство. Едва на дата 16.10.2023г преди приключване на образуваното административно производство, което е завършило с издаване на оспорените постановление и предписание от ответника по касация са представени договора с Борстрой 2020 ЕООД за изработка от 18.09.2023г,приемо-предавателен протокол от 27.09.2023г и граждански договор между Борстрой 2020 ЕООД с М. С. Ч. от дата 21.09.2023г.Всички тези ново представени доказателства на дата 16.10.2023г,вече са били съществували към датата 29.09.2023г,когато дружеството ответник по касация е било призовано в ДИТ Благоевград за представяне на всички относими доказателства във връзка със случая. С това си бездействие жалбоподателят не е оказал съдействие на контролният орган да установи допълнителни факти и обстоятелства свързани с проверката, с което така лишеният от право на защита търговец не е изпълнил на свой ред задължението произтичащо от нормата на чл.36, ал.2 от АПК.Посочените доказателства,ведно с признанието на ответника М. Ч.,че е работил по трудово правоотношение с Фариемс ЕООД до началото на месец септември 2023г очевидно показва,че писмените доказателства са били създадeни във връзка с процеса по издаване на оспорения административен акт. Не е налице императивно вменено задължение на Дирекция Инспекция по труда при издаване на постановлението по чл.405а, ал.1 от КТ да изследва волята на работника/служителя дали иска или не иска да сключи трудов договор. Издаването на постановлението е вменено императивно на директора на Дирекция Инспекция по труда по аргумент и от чл.1, ал.2 от КТ, в който императивно е предвидено, че отношенията по предоставяне на работна сила са трудови и се оформят с трудов договор. Според, чл.1, ал.2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Следователно, волята и съгласието на работника да сключи трудов договор, в случая не представлява задължително условие за издаване на постановлението по чл.405а, ал.1 КТ. Същото се издава по силата на закона (КТ), когато се установят при проверката елементите по трудовото правоотношение а именно предоставяне на работна сила от лицето с определено работно място, работно време, почивки, възнаграждение. Съгласно чл.405а, ал.4 от КТ, с оглед постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. В случаите по ал.1, изречение трето трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението. Ако такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението. Предвид установените по делото факти и обстоятелства, обоснован е изводът на административния орган, че осъществяваната от лицето дейност е в изпълнение на трудови функции и безспорно представлява предоставяне на работна сила, по смисъла на чл.1, ал.2 КТ, според който отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От събраните по делото доказателства е установено наличието на елементите на трудово правоотношение престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност през определен период от време срещу уговорено възнаграждение, което е определено като месечно възнаграждение, а не за извършване на дейност, определена по обем. Установено е също наличие на работно време, почивка в рамките на работния ден, наличие на работно място. Дейността, която е изпълнявало лицето се изразява в осъществяване на еднородни повтарящи се действия, която по отношение на други лица е уредена като трудово правоотношение. Лицето е осъществявало определени трудови функции, което по своето естество представлява престиране на работна сила. Определящо значение за характера на правоотношението имат съществените елементи на договора, а не наименованието на договора, с който е оформено това правоотношение. Без значение за преценката относно характера на правоотношението е продължителността, през която се осъществява дейността, тъй като работна сила може да се престира за определен период от време, съответно трудовия договор може да е срочен и/или за непълно работно време. По делото са налице достатъчно доказателства, събрани по установения от закона ред, които да установяват релевантните за спора факти и обстоятелства. Констатациите при извършената проверка са удостоверени в съставения протокол за проверка, който представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила, освен това е налице писмена декларация от лицето. Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че следва да отмени първоинстанционното решение и вместо него да отхвърли жалбата срещу постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение издадено от директора на Дирекция Инспекция по труда - Благоевград. Предвид изхода на спора, акцесорната претенция на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде уважена в размер на 200,00 (двеста) лева юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, определено от съда на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК,както и още 70 лв внесена държавна такса за касационно обжалване. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,