Решение № 1704 от 14.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7531/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник на отдел Оперативни дейности - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез гл.юрк. Т. Стоев, против Решение 419 от 26.06.2023г., постановено по адм. дело 376 по описа за 2023г. на Административен съд- Пазарджик, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-136-0116603/17.03.2023г., издадена от Началника на отдел Оперативни дейности - Пловдив при ЦУ на НАП. От изложените аргументи в касационната жалба се извеждат основания за неправилност на първоинстанционното решение. Оспорва се извода на съда, че процесната заповед не е мотивирана по отношение на срока. Посочва се, че съгласно чл. 186 от ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ при установяване на нарушение от процесния вид. Поддържа се, че разясненията, дадени с Решение на СЕС от 04.05.2023г. по дело С-97/21г. не намират приложение. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което Заповедта за налагане на ПАМ да бъде потвърдена. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - М. и Й. Ноневи ЕООД, чрез процесуалния си представител- адв. Темчев, оспорва основателността на жалбата, по подробно изложени съображения в писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд- Пазарджик е била законосъобразността на Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-136-0116603/17.03.2023г., с която е наложена принудителна административна мярка- запечатване на търговски обект - ресторант, находящ се в [населено място], общ. Белово, [улица] и забрана за достъп до търговски обект за срок от 14 дни , на основание чл. 186, ал.1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Според фактическата установеност, административният орган е осъществил проверка в търговския обект на 12.03.2023г., при която приходните органи за извършили контролна покупка на 1 бр. паниран кашкавал, 1 бр. палачинка с шоколад, 1 бр. омлет, 1 бр. пърленка, 1 бр. айрян, 1 бр. кока кола и 1 бр. минерална вода Банкя , всичко на обща стойност от 20, 30 лева, платени в брой от проверяващите. Констатацията, че за контролната покупка не е издаден фискален касов бон, нито касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, е отразена в протокол АА 0116603/12.03.2023г. (л.16). Установена е и положителна касова разлика в размер на 70, 78 лева. Първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт, като е счел, че същият е издаден от компетентен орган в законоустановената форма, но при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на целта на закона. Изложил е съображения, че не съдържа конкретни мотиви относно продължителността на мярката, не отговаря на регламентираните в чл. 22 от ЗАНН цели, както и че срокът е явно несъразмерен. Съдът е съобразил мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 4 май 2023 г. по дело С-97/21г., като е посочил, че административният орган не е осигурил координиране на производствата, като е допуснал автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на адресата на Заповедта за налагане на принудителна административна мярка, респективно, че отменената Заповед е издадена при нарушение на общностното право. Материално-правните предпоставки за налагане на процесната ПАМ в условията на обвързана компетентност в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. а ЗДДС са установени и доказани. Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения. С процесната заповед е разпоредено запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. По делото освен процесната заповед е представен и протокол АА 0116603/12.03.2023г., от който се установява, че при гореописаната контролна покупка не е издадена фискална касова бележка. Констатирано е извършено нарушение на чл.25, ал.1, т.1 във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г., което не се оспорва от представителя на дружеството, подписал без възражения протокола по чл. 50 ДОПК, като неспазването на тази законова норма от страна на субекта, винаги води до негативни последици. Обоснован е обаче изводът на съда за незаконосъобразно определяне на срока на ПАМ в размер на 14 дни. В заповедта са посочени основания, които конкретизират срока, съобразно тежестта на нарушението. Прилагането на ПАМ обаче не е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Приходният органът се е мотивирал бланкетно с целта на ПАМ, както и с общоприети постановки, които не касаят конкретния случай. Така изложеното не може да се приеме, че съставлява надлежно мотивиране на срока на ПАМ, което да обоснове предприемането ѝ за срок от 14 дни. Обстоятелството, че нарушението е доказано, не игнорира необходимостта от формирането на конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока за налагане на процесната ПАМ. Не е съобразено обстоятелството, че по делото липсват доказателства да са установени други предходни нарушения от същия вид в проверявания обект, нито има данни за установени публични задължения. Също така със затваряне на обекта биха били нанесени щети на фиска, доколкото дейността на търговеца ще бъде преустановена и няма да се генерират приходи, подлежащи на облагане. Обектът разполага с въведено в експлоатация фискално устройство- Daisy Micro C-01 , с ИН на ФУ: DY 527183 и ИН на ФП: 36685656, поради което търговецът не се нуждае от време, за да приведе дейността си в съответствие с нормативните изисквания. Гореизложеното налага извод, че не би могло да се да се приеме, че срокът за прилагането на мярката надлежно мотивиран. В този смисъл съдебната практика на съставите на ВАС, изразена например в Решение 9560 от 23.09.2021 г. на ВАС по адм. д. 2219/2021 г., VIII о., Решение 9544 от 21.09.2021 г. на ВАС по адм. д. 2679/2021 г., VIII о., Решение 8627 от 15.07.2021 г. на ВАС по адм. д. 1695/2021 г., VIII о., Решение 10412 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. 3782/2021 г., I о., Решение 10393 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. 11248/2020 г., I о. и др., ясно се е консолидирала върху разбирането, че Заповедта следва да е надлежно мотивирана относно продължителността на срока, за който се налага ПАМ (които мотиви следва да са конкретни спрямо всеки отделен случай, а не бланкетни и общи и неотчитащи конкретните факти по делото), който от друга страна следва да е съобразен с принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК, а и на целите, формулирани в чл. 22 от ЗАНН, като условие за законосъобразността ѝ. Настоящият състав следва да уточни, че не споделя извода на решаващата инстанция, че процесната Заповед е издадена в нарушение на общностното право, с оглед на Решение на СЕС от 04.05.2023г. по дело С-97/21г. По делото е представен на л. 74 Акт за установяване на административно нарушение F699841/17.03.2023г., но липсват данни М. и Й. Ноневи ЕООД да е адресат на наказателно постановление, а и такъв документ не е приложен по делото, поради което не се установява да е допуснато автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на жалбоподателя. Горното обосновава извод, че разясненията във връзка с кумулирането на административното производство за прилагане на ПАМ и административнонаказателното производство за налагане на имуществена санкция за едно деяние срещу същото лице, изразяващо се в нерегистриране и отчитане на продажба на стоки чрез издаване на документ за продажбата, дадени с Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 на СЕС, не намират приложение в случая. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав на ВАС, осмо отделение, намира, че решението е правилно, поради което следва да се остави в сила. Въпреки обстоятелството, че при този изход на спора разноски се следват в полза на ответната страна, такива не са сторени и липсва претенция в обратен смисъл. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,