Решение № 3541 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12643/2020 г.

Решение № 3541 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12643/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева по адм. дело № 12643/2020. / Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община – район "Витоша" против решение № 4669 от 19.08.2020 г., постановено по адм. д. № 3635/2019 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът – началникът на СГКК гр. София не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – В. В., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София – град отменя заповед № 18/2041/25.02.2019 г. на началника на СГКК София, с която на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР e отказано изменение на КК и КР, в частта за ПИ с идентификатори 68134.1973.969, 68134.1973.359, 68134.1973.27 и 68134.1973.23. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като същата е издадена в нарушение на чл. 35 и 36 АПК. Съдът констатира, че границата на ПИ с идентификатор 68134.1973.359 са неправилно отразени в КК, одобрена със заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, тъй като не съответстват на документите за собственост на имота и отразяването му в кадастралния план, предхождащ одобряването на кадастралната карта. Съдът приема, че в случая не е налице спор за материална право, тъй като заинтересуваната страна не ангажира доказателства, с които да установи противопоставими права по отношение на границата между ПИ с идентификатор 68134.1973.359 и ПИ с идентификатор 68134.1973.27, поради което прави извод за материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилни са изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства в т. ч. от приложените нотариални актове и заключенията на назначената по делото съдебно – техническа експертиза, неоспорени от страните, по несъмнен начин е установено, че по отношение на процесния имот е налице грешка при одобряване на кадастралната карта. Установено е, че площта и границите на имота неправилно са отразени в одобрената кадастрална карта в противоречие с документите за собственост на В. В.. Установено е, че действащият регулационен план за УПИ ХІІ-359, одобрен със заповед от 13.05.2003 г. на главния архитект на Столична община е влязъл в сила, но не е приложен, тъй като не е проведено отчуждително производство и не са приложени доказателства, установяващи, че на В. В., респективно на праводателите му, е изплатено дължимото обезщетение за придаваемата се част от имота на последния към улицата по ПР от 2003 г. При тези данни правилно съдът приема, че не са налице данни за конкуриращи се титули за собственост, както и факта, че спорната част от имота по действащата регулация от 2003 г. попада в рамките на имот за улица, също не обосновава извод за наличието на спор за материално право, тъй като не са проведени съответните производства. По делото е установено и че границите на имота по скицата – проект са в съответствие с имотните граници на имот пл. № 359 по кадастралния план, предхождащ одобрената кадастрална карта и в съответствие с документите за собственост. Правилно съдът приема, че приложения по делото нотариален акт по н. д. № 69/2019 г. не е оспорен от касатора по предвидения за това в закона ред, същият е официален документ и се ползва с обвързваща доказателствена сила за отразените в него обстоятелства, поради което доводите в касационната жалба в обратния смисъл са неоснователни. Твърденията в касационната жалба за наличие на спор за материално право, са неоснователни, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, установяващи противопоставими материални права върху целия или част от имота. Позоваването на давностно владение не може да бъде обсъждано в административното производство. Неоснователни са и доводите, че улицата е реализирана. От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза по несъмнен начин е установено, че в участъка от о. т. 8 а - о. т. 341 проектираната улица не е изградена, която част е относима към процесния имот. Неоснователни са и доводите, че в случая със заповедта от 2003 г. е приет план за регулация по чл. 16, ал. 1 ЗУТ. От една страна доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 16, ал. 4 и 5 ЗУТ (в редакциите им към датата на приемане на решението за одобряване на ПР) не са представени. От друга страна в заповедта за одобряване на ПР изрично е посочено правното основание на чл. 17, ал. 1 ЗУТ. Нормата на чл. 17 ЗУТ регламентира случаите на одобряване на ПУП за територии, които са неурегулирани до момента и които не влизат в приложното поле на чл. 16 от същия закон. В хипотезата на чл. 17, ал. 1 ЗУТ собствеността върху онази реална част от поземления имот, която попада под трасето на новопредвидена улица, се запазва докато не бъде проведено отчуждително производство по предвидения за това в закона ред, а останалите граници на УПИ – вътрешни регулационни линии следва да съвпадат с границите на поземлените имоти, установени с КК и КР. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Столична община да заплати на В. В. сумата 700 лв., представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,