Решение № 2341 от 28.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1481/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния к одекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Собхи, гражданин на Сирия, против Решение 1042/21.12.2023 г., постановено по адм. дело 1258/2023 г., по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Решение 16682/06.11.2023 г., на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което бъде отменено решението на административния орган и делото бъде върнато като преписка със задължителни указания за предоставяне на бежански или хуманитарен статут на касационния жалбоподател. Не претендира разноски. Ответникът - председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Не претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура на Република България, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Хасково е отхвърлил като неоснователна жалбата на А. Собхи, срещу Решение 16682/06.11.2023 г., на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискването за писмена форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Посочил е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в съвкупност изложените от жалбоподателя, чрез законния му представител обстоятелства от бежанската му история и обосновано е приел, че не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Посочено е, че не може да се направи извод, че изложените от жалбоподателя факти съдържат обстоятелства по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Установено е от приетите спровки, че в Република Турция жалбоподателят няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание,, защитен е от връщане до територията на страната по произход и съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като такъв. При липсата на отменителни основания по чл. 146 АПК, съдът е приел подадената жалба за неоснователна и я отхвърлил. Решение е правилно. В случая съдът правилно е приел, че в процесното решение на председателя на ДАБ при МС се съдържат обосновани изводи и твърдения, подкрепени от доказателствата по делото. Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗУБ, при произнасяне по молбата за статут се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. Обоснован е изводът, че по отношение на касатора не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците, тъй като не се установяват действия по преследване в смисъла на нормата на чл. 8, ал. 4. От материалите по делото не може да се направи извод за това, че е бил принуден да напусне Република Турция поради основателен страх от преследване по смисъла на ЗУБ. В материалите по преписката липсват данни той да е бил обект на преследване. Не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 ЗУБ, тъй като липсват доказателства по делото, от които да се направи извод, че ситуацията в Република Турция е влошена до степен, която налага предоставяне на хуманитарен статут и субсидиарна закрила в друга държава. С оглед събраните доказателства правилно е прието, че чуждия гражданин не е напуснал Турция поради реална опасност от тежки посегателства, нито е заплашен от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Напуснал е по лични мотиви и доводите на съда в тази насока са правилни. Не са налице основания за промяна изводите на съда. При постановяване на обжалваното решение, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,