Решение № 2382 от 11.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7670/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), чрез процесуален представител, срещу решение 8758/14.06.2024 г., постановено по адм.д. 3726/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде потвърден отказа на изпълнителния директор на НАП в Решение 000030-3488/25.03.2024 г. за изплащане на лихва за забава върху недължимо платена сума. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът Макао - 2 ООД, чрез процесуален представител - адв. Груйчев, оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, против неблагоприятен за касатора и подлежащ на съдебен контрол съдебен акт, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 8758/14.06.2024 г., постановено по адм.д. 3726/2024 г. по описа на АССГ е прогласена нищожността на решение 000030-3488/25.03.2024г., издадено от изпълнителния директор на НАП, с което е оставено без уважение искането на Макао - 2 ООД с вх. 26-М-46/31.01.2024 г. за изплащане на лихва в размер на 2 229, 34 лв., по възстановена недължимо платена такса в размер на 25 000лв. за периода 03.02.2022г. 20.12.2022 г. и преписката е върната на орган по приходите в ТД на НАП София за произнасяне по реда на чл. 128 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от некомпетентен орган, обосновавайки, че компетентен да разгледа искането на Макао - 2 ООД е орган по приходите от ТД на НАП-София, а не изпълнителният директор на НАП, поради факта, че в правомощията на изпълнителния директор на НАП по чл.17 ал.1 от ЗХ не се съдържа такова, свързано с възстановяване на недължимо платени държавни такси. При наличието на правилата за възстановяване на таксите по чл.30 ал.3 и ал.4 от ЗХ с препращане към реда за възстановяване по ДОПК, решаващият съд е приел за приложима в казуса процедурата по чл.92 ал.4 от ЗХ. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Обжалваното съдебно решение е постановен от законен състав след сезиране с жалба против акт на административен орган, с който е отречено претендирано от правен субект право. Фактическата обстановка не се оспорва от страните по делото и се установява от събраните писмени доказателства. От Макао - 2 ООД е подадено искане с вх. 26-М-46/31.01.2024 г. за изплащане на лихва в размер на 2 229, 34 лв., по възстановена недължимо платена на 03.02.2022г., като държавна такса по чл.30 ал.6 от ЗХ, сума в размер на 25000лв. С Решение 000030-10112/29.11.2022г. изпълнителния директор на НАП е уважил искането на дружеството и постановил възстановяване на недължимо внесената държавна такса в размер на 25 000 лв. Таксата е възстановена на дружеството на 20.12.2022г., при което лихвата се претендира за периода 03.02.2022г. 20.12.2022 г. Съгласно чл. 16 от ЗХ (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.) държавният надзор в областта на хазарта и свързаните с хазарт дейности се осъществява от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. В случая изпълнителният директор на НАП се е произнесъл с изричен акт по искане на лице, което притежава лиценз за хазартна игра и твърди, че има вземане към НАП, което е възникнало именно по повод този лиценз и след приключил спор относно размера на дължимата за продължаването на лиценза държавна такса. С издаването на решение 000030-3488/25.03.2024г. изпълнителният директор на НАП е упражнил общата си компетентност в областта на хазарта и се е произнесъл по отправено до него искане, което е намерил за неоснователно. Поради това, обжалваното решение е издадено от компетентен орган. Като е приел противното АССГ е постановил постановил незаконосъобразно съдебно решение, което трябва да бъде отменено. При липса на обсъждане на основанията по чл. 146 от ДОПК от първата инстанция, не е възможно произнасяне по същество на спора за първи път от касационната инстанция, поради което след отмяна на обжалваното съдебно решение, делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение