Решение № 15448 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9096/2020 г.

Решение № 15448 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9096/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Екопетролиум" ООД, гр. Сливен чрез адв. М. Русева против решение № 77/4.06.2020 г. на Административен съд - Сливен, постановено по адм. дело № 464/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ФК-544-0344415/22.10.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – бензиностанция и газостанция, находящ се в с. Гавраилово, общ. Сливен, ул. "Кокиче" № 15 и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни. В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че още към датата на проверката твърдяното нарушение е отстранено и некоректно въведените данни чрез ЕСФП са въведени коректно и изпратени на приходната агенция. Прави възражение, че процесните доставки на гориво и информация за количествата гориво са отразени от нивомерната система и изпратени като данни към НАП и в тази връзка счита, че неправилно проверяващите са квалифицирали нарушението като такова по чл. 118, ал. 6 ЗДДС, а не осъществяването на състава на чл. 118, ал. 10 ЗДДС. Сочи като доказателство за неотразяването на действителната фактическа обстановка и факта, че в издадения АУАН и издадените въз основа на него НП е посочено нарушение на чл. 118, ал. 10 ЗДДС. Получените доставки са декларирани, като са отразени в дневника за покупки на дружеството, с. т. в дневника за продажби - продадените количества. Прави възражение, че оспорената заповед е издадена в несъответствие с целите на ПАМ, за продължителен период от време, без да е отчетено обстоятелството, че поведението на лицето не е насочено към нарушение на фискалната дисциплина и в нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6, ал. 5 АПК. Искането е за отмяна на решението и отмяна на обжалваната заповед. В представени по делото писмени бележки представя за сведение съдебни решения на Районен съд - Сливен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП не се представлява в касационното производство и не е изразил становище по касационните доводи. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед № ФК-544-0344415/22.10.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Екопетролиум" ООД е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС - запечатване на търговски обект - бензиностанция и газостанция, находящ се в с. Гавраилово, общ. Сливен, ул. "Кокиче" № 15 и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни. Административният орган е приел, че дружеството в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите за периода от 26.08.2019 г до 27.09.2019 г., за получени доставки на гориво за дати: 27.08.2019 г., 3.09.2019 г., 10.09.2019 г., 12.09.2019 г., 13.09.2019 г. не предава по установената дистанционна връзка на НАП актуални данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта - нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС. За да отхвърли жалбата срещу наложената принудителна административна мярка, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По материалната законосъобразност на оспорения акт, съдът е приел за установено, че за периода от 26.08.2019 г до 27.09.2019 г. е налице разминаване между данните от НИС (нивомерна измервателна система), подавани от "Екопетролиум" ООД и регистрираните от дружеството с баркод четец еАДД с УКН: 000000000004766778/26.08.2019 г. с количество 2000 литра дизел; еАДД с УКН: 000000000004781173/02.09.2019 г. с количество 3000 литра дизел; еАДД с УКН 000000000004803565/10.09.2019 г. с количество 3000 литра дизел; еАДД с УКН 000000000004809092/12.09.2019 г. с количество 2910 литра дизел; еАДД с УКН 000000000004812297/13.09.2019 г. с количество 5002 литра дизел; еАДД с УКН 000000000004802328/01.09.2019 г. с количество 1733 литра бензин А95 и с количество по протокол № 4802328/16.09.2019 г. от 1733 литра бензин А95; еАДД с УКН: 000000000004820483/18.09.2019 г. с количество 5017 литра дизел; и еАДД с УКН: 000000000004815533/16.09.2019 г. с количество 545 литра пропан-бутан и с количество по протокол № 4815533/18.09.2019 г от 1000 литра пропан-бутан, като посочените документи не са предадени като данни към НАП. По делото е приета съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/, от заключението, по която се установява, че описаните в оспорената заповед документи са подадени към системата на НАП на съответната дата на доставка, но в отразените обратни бележки е записано съобщение "невалиден АДД номер", като след установяване на грешката при проверката на 15.10.2019 г., за всички погрешно подадени доставки е подадена наново коректна информация към системата на НАП. Експертът сочи, че в лицензираната софтуерна програма на обекта всяка една от процесните доставки е заприходена със съответния номер на АДД, количество литри гориво и стойност на сделката, процесните доставки са осчетоводявани на деня на фактурата, като всички фактури, касаещи процесните доставки, са отразени в дневниците за покупки за м. август 2019 г. и м. септември 2019 г. към справката декларация по ДДС. Количествата гориво са отразени като разход в лицензираната софтуерна програма на обекта през текущите месеци август и септември 2019 г. и всички извършени продажби дружеството за м. август 2019 г. и м. септември 2019 г. са декларирани в дневниците за продажби. При така установените факти е обоснован извод, че от доказателствата по делото, включително свидетелски показания, безспорно се установява, че дружеството не подава коректно всички данни в НАП по процесните АДД. По отношение продължителността на мярката, определена в предвидения от закона максимален срок от 14 дни, съдът е приел, че административният орган е обсъдил конкретните факти, тежестта на нарушението, отчел е поведението на нарушителя, като е направил конкретна преценка на необходимостта да се предотвратят нежелани последици за фиска и да се предотврати извършването на нови нарушения. Посочените от органа мотиви според съда в достатъчна степен обосновават определянето на продължителността на наложената мярка, поради което счита, че е спазен принципа за съразмерност. Решението е неправилно постановено. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС принудителната административна мярка се налага на лице, което не спази реда и начина за подаване на данни по чл. 118 от същия закон в Националната агенция за приходите. В конкретния случай заповедта е издадена за нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС. Според тази норма всяко регистрирано или нерегистрирано лице по ЗДДС, което извършва продажби на течни горива от търговски обект чрез средства е длъжно да предава по дистанционна връзка на НАП и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. В чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е предвидено, че това задължение се отнася до лицата, които извършват продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход и че за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство (ЦРУ) на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. При извършената в търговския обект проверка на 15.10.2019 г. е установено, че за периода от 26.08.2019 г до 27.09.2019 г. дружеството изпраща данни за отчетени продажби, данни от нивомерната измервателна система /НИС/ за наличните количества горива в края на работния ден, но не подава данни в НАП за доставката и движението доставените горива от въведеното и регистрирано за обекта фискално устройство ЕСФП. Установено е разминаване между данните от НИС и регистрираните с баркод четец еАДД с конкретно посочени номера. Правилата за установяване на дистанционна връзка, данъчен терминал (ДТ) и подаване на данни се съдържат в т. IIIб на приложение № 1 към чл. 8, ал. 1 от Наредбата. Съгласно т. 2, б. "а" от т. IIIб на цитираното приложение дистанционната връзка с НАП се осъществява посредством задължителна съставна част на ФУ – данъчен терминал. В т. IIIб, т. 3 от Приложение № 1 на Наредбата са регламентирани видове данни за определяне на наличните и продадените количества горива, предавани от ЕСФП по установената дистанционна връзка - а) данни от нивомерната система за доставка на горива и за наличните количества горива (подавани автоматично от нивомерните системи или ръчно въведени, когато данните не могат да бъдат прочетени от нивомерната система); б) данни за продадените количества горива от сумарните броячи на средствата за измерване на разход (автоматично от електронните броячи или ръчно въведени от ЕСФП показания на механичните броячи при липса на електронни броячи); в) данни за доставени количества горива по документ за доставка при приключване на доставката. В конкретния случай при проверката е установено, че полученото количество гориво по процесните АДД е било коректно отчетено чрез НИС и данните за тази доставка за постъпили по дистанционната връзка с НАП. Това обстоятелство се доказва и от приложените по делото копия от служебни бонове /стр. 23 и сл. /, видно от които на служебния бон като отговор от НАП е изпратено съобщение "ОК". Горното прави необоснована констатацията, че неподаването на данни по документи лишава НАП от възможност да определи наличното количество гориво в резервоара на ЕСФП, а от там да бъде определен коректно размера на данъчните задължения. В действителност, при въвеждане на доставките по документи, в съобщенията, изпратени в отговор от НАП е отбелязано "Невалиден ADD номер". Видно от приложените към жалбата копия от служебни бонове допуснатата от дружеството неточност в подадените данни относно АДД е коригирана на 15.10.2019 г. за всяка доставка на гориво, описана в заповедта за налагане на мярката. При така установените факти, съдът не е извършил в пълнота дължимата проверка за съответствието на оспорения административен акт с целта на закона по чл. 146, т. 5 АПК. По делото от събраните писмени доказателства и заключение на съдебно – счетоводна експертиза е установено, че несъответствието между данните от НИС и данните за доставените горива по документи чрез баркод четеца е отстранено на 15.10.2019 г., в деня на проверката и преди издаване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка от 22.10.2019 г. Основателно е възражението на касационния жалбоподател, че с отстраняването на несъответствието в подадените данни, нуждата от налагането на мярката е отпаднала. В случая запечатването на обекта за срок от 14 дни, не изпълнява целите по чл. 22 ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях. Когато принудителната административна мярка е наложена след преустановяване на нарушението, тя има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. За такова административно нарушение законът предвижда имуществена санкция, която се налага с други цели - за да се предупреди и превъзпита нарушителя. /В този смисъл решение № 9541/14.07.2020 г. на ВАС, първо отделение по адм. д. № 5056/2020 г., решение № 7796/18.06.2020 г. на ВАС, първо отделение по адм. д. № 2008/2020 г., решение № 7198/14.05.2019 г. на ВАС, първо отделение по адм. д. № 1410/2019 г. и решение № 13189/30.10.2018 г. на ВАС, първо отделение по адм. дело № 5363/2018 г. /. По тези съображения, следва да се приеме за неправилен крайният извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорената заповед. Решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същественото на спора, с което да се отмени принудителната административна мярка. Останалите възражения в касационната жалба са неоснователни. Предвид наличието на самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорения административен акт по чл. 146, т. 5 АПК, е без предметно да се обсъждат доводите, свързани с продължителността на запечатването на обекта. Оспорената принудителна административна мярка е наложена за неспазване реда и начина за подаване на данни по чл. 118, ал. 6 ЗДДС, чрез изградената дистанционна връзка с НАП, които да дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Видовете данни за определяне на наличните и продадените количества горива, предавани от ЕСФП по установената дистанционна връзка освен данни от нивомерната система включват и данни за доставени количества горива по документ - В т. IIIб, т. 3, б. "в" от Приложение № 1 на Наредба Н-18/13.12.2006 г. Представените с касационната жалба наказателни постановления с описани в тях нарушения на чл. 118, ал. 10 ЗДДС, са неотносими към предмета на делото. Приложените с писмените бележки от 25.11.2020 г. съдебни решения, постановени по реда на ЗАНН във връзка с оспорването на издадените на дружеството наказателни постановления, също са неотносими, тъй като от една страна липсват данни да са влезли в сила и от друга – отмяната на наказателните постановления е постановена, поради нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, а не поради липса на извършено нарушение на ЗДДС. При този изход на спора следва да се отмени решението и в частта на присъдените разноски. Претенцията на касатора за присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни производства е в размера на адвокатско възнаграждение, видно от протокола от с. з. на 17.11.2020 г. Не се претендират разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице. Не е представен и списък по чл. 80 ГПК. С оглед изхода от спора и предвид липсата на възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 и чл. 143 АПК от насрещната страна, искането за присъждане на разноски следва да бъде уважено за сумата 3 000 лева, представляващо изплатено адвокатско възнаграждение за защита пред двете съдебни инстанции. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,