Решение № 206 от 7.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5327/2019 г.

Решение № 206 от 7.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5327/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Манджуков, уточнена с допълнителна молба, представена от назначения му адвокат А. Крапчева, срещу Решение № 67, постановено по адм. д. № 463 по описа на Административен съд - Перник (АС – Перник) за 2018 г. В касационната жалба и нейното уточнение се твърди, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно. Сочи се, че видно от представеното решение на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) при МБАЛ "Рахила Ангелова" АД, бездействието на органа е продължило близо 2 години и 2 месеца - от 30.04.2018 г. до 17.06.2020 г. Изразява се становище, че продължилото по време на съдебния процес бездействие на ответника също представлява доказателство за основателността на предявения иск. Твърди се, че като не се е произнесъл в законоустановения срок, ответникът е поставил Манджуков в ситуация на несигурност, довела до стрес и психическо напрежение за него, което провокирало инициирането на настоящото производство. Съдът не взел предвид и направеното искане за отмяна на мълчалив отказ и се произнесъл по нередовна искова молба. Иска се обезсилване или отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът се явява лично и се представлява от адв. Крапчева. Ответникът - МБАЛ "Рахила Ангелова" АД оспорва касационната жалба в представена по делото писмена молба. Моли обжалваното решение да остане в сила. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение са отхвърлени предявените от Манджуков обективно съединени искове, с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), срещу МБАЛ "Рахила Ангелова" АД за заплащане на сума в размер на 10000, 00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, настъпили от неизпълнението/бездействието на ТЕЛК при МБАЛ "Рахила Ангелова" АД и за заплащане на сума в размер на 910, 00 лв., от които 100, 00 лв. извършени транспортни разходи, 750, 00 лв. пропуснато трудово възнаграждение по европейски програми за заетост и 60, 00 лв. пропуснато увеличение на получаваната пенсия за инвалидност за срок от 3 месеца, за периода от 30.04.2018 г. до 24.08.2018 г., ведно със законната лихва от 24.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумите. Установено е от първоинстанционния съд, че със заявление - декларация № Пк-ЗД-1189 от 30.04.2018 г. Манджуков е сезирал ТЕЛК при МБАЛ "Рахила Ангелова" АД с искане да бъде преосвидетелстван поради влошено здравословно състояние, вследствие на претърпяна операция в Болница "Токуда" и поставяне на пейсмейкър. Прието е от съда, че до датата на подаване на исковата молба е налице бездействие на ТЕЛК по смисъла на чл. 204, ал. 4 АПК за периода от подаване на заявлението – 30.04.2018 г. Обоснован е извод, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с претендираните неимуществени и имуществени вреди в резултат на незаконосъобразното бездействие на ТЕЛК при МБАЛ "Рахила Ангелова". Съобразено е от съда и това, че Манджуков не представя доказателства за претърпените вреди. По тези съображения предявените искове са отхвърлени. Решението е валидно, допустимо и правилно по крайния си резултат. Неоснователно е въведеното оплакване за недопустимост на обжалвания съдебен акт. Съдът се е съобразил с направеното с исковата молба и уточненията към нея искане за съдебна защита по предявените искове, които отхвърлил като неоснователни. Наред с това, в съдебното заседание на 25.02.2019 г., след като съдът е оставил без уважение искането на адв. Сотирова за произнасяне по предявен мълчалив отказ, лично Манджуков е изразил съгласие с това и е заявил, че предявеният иск "... е само за претърпени имуществени и неимуществени вреди от бездействието на ответника". Предвид това правилно съдът е приел, че настоящият касационен жалбоподател претендира обезщетяването на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди от твърдяното незаконосъобразно бездействие на ТЕЛК при МБАЛ "Рахила Ангелова" АД, изразяващо се в неразглеждане и непроизнасяне по подадените от него документи (заявление) за преосвидетелстване в законово регламентирания тримесечен срок. Съгласно чл. 32, ал. 3 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) ТЕЛК освидетелстват и преосвидетелстват лицата в 3-месечен срок от постъпване на документите при тях. Манджуков е подал заявление -декларация на 30.04.2018 г. и тримесечният срок за произнасяне на ТЕЛК е изтекъл на 30.07.2018 г. Предвид това, неправилно административният съд е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие на органа по смисъла на чл. 204, ал. 4 АПК. В случая не се касае за неизвършването на фактическо действие, което административният орган е длъжен да извърши по силата на закона в определен срок, а за извършване на правно действие - издаване на акт. Непроизнасянето в срок формира мълчалив отказ, а не обосновава извод за бездействие за извършване на фактическо действие. Съгласно чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето, в отклонение от общия принцип за изборност на реда за оспорване, регламентиран в чл. 148 АПК, обжалванията и възраженията от страна на заинтересуваните лица срещу решенията на ТЕЛК, респ. на постановените от тях изрични или мълчаливи откази, се предявяват пред Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). Производството за контрол пред административния орган е абсолютна процесуална предпоставка за съдебно оспорване. В това административно производство се издава подлежащият на съдебен контрол административен акт – решението на НЕЛК. По делото не са налице доказателства за провеждано производство по административно оспорване на мълчалив отказ на органа да се произнесе по заявлението-декларация за преосвидетелстване на лицето пред горестоящия административен орган, нито са налице твърдения за проведено такова оспорване. Това обосновава и извод за липса на подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт. Не е налице действие или бездействие, чиято незаконосъобразност да се установява в хипотезата на чл. 204, ал. 4 АПК. Не са наведени твърдения, че е налице незаконосъобразен, нищожен или оттеглен административен акт с оглед извършване на положителна преценка за допустимост, респективно основателност на иска в останалите хипотези на чл. 204 АПК. Ето защо, доколкото в случая не е налице незаконосъобразно бездействие на административен орган, във връзка с което да се претендира обезщетяване на настъпилите от него вреди в хипотезата на чл. 204, ал. 4 АПК, а мълчалив отказ, който Манджуков е имал правна възможност да обжалва, но не е (предвид направените от него изявления), следва да се приеме, че не е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Последното е достатъчно основание предявените искове да бъдат отхвърлени, както правилно е сторил това и първоинстанционният съд. В допълнение, с основание съдът е приел, че твърдените вреди не са установени и доказани по делото. В тази връзка на Манджуков са дадени нарочни указания от състава на АС – Перник в съдебното заседание на 25.02.2019 г. В отговор на последните такива доказателства не са ангажирани. Тъкмо обратното – настоящият касационен жалбоподател е направил изявление, че "... всичко по делото е ясно и доказано... ", няма да сочи други доказателства и няма да ангажира гласни доказателства. Предвид изложеното, като е направил краен извод за неоснователност на предявените искове, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение по резултат, което следва да остане в сила. След връщане на делото в АС - Перник, съдът следва да проведе производство по чл. 175 АПК за поправка на очевидна фактическа грешка в годината на постановяване на обжалваното съдебно решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение