Решение № 7173 от 28.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9921/2012 г.

Решение № 7173 от 28.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9921/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на ЕТ "Мариана - Стайко Стайков" против решение № 1525/26.06.2012 г., постановено по адм. д. 2690/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ "Мариана - Стайко Стайков" срещу Ревизионен акт (РА) № 091101882 от 12.07.2011 г., издаден от Никола Чанев - инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден в обжалваната част с Решение № 932 от 4.10.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, с който в неблагоприятната за жалбоподателят част е отказан данъчен кредит в размер на 201402,70 лв. и прилежаща лихва 49316,83 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно и необосновано, поради нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") в съдебно заседание се представлява от юрк. Стоянова, която счита подадената касационна жалба за неоснователна и недоказана и моли да бъде оставено в сила постановеното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови решението си, Административен съд гр. Пловдив е приел, че оспорвания ревизионен акт, с който на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит и е определена лихва за просрочие по проблемните фактури, издадени от доставчиците "Супрема Трейд" ЕООД; "Цвети Маркет груп" ЕООД; "Ролинг I Комерс" ЕООД; "Стило Къмпани" ЕООД; "Нади Експрес 08" ЕООД; "Ти Ес Ви Консулт" ЕООД; "Жорж Консулт БГ" ЕООД; "Кари Трейд 6704" ЕООД; "Сим I Комерс" ЕООД; "Ани Софт 2008" ЕООД; "Компютър 2000 България" ЕООД; "Вип Консулт" ЕООД; "Валмар Трейд" ЕООД; по фактура № 9/30.09.2009 г., издадена от доставчик с БУЛСТАТ 200643087; по фактура № 5000000004/17.06.2010 г., издадена от "Венид Груп" ООД; по три фактури от м. 03.2009 г. от доставчик с БУЛСТАТ 200114575, с ДДС в размер 10740 лв., е законосъобразен. Първоинстанционният съд е стигнал до този извод въз основа на констатациите в ревизионния акт, както и на назначената експертиза, че за нито един от доставчиците не могат да се установят факти и обстоятелства относно това дали са отразени в счетоводствата им фактурите описани в РА и отразен ли е по тези фактури дължимия ДДС като задължение към бюджета, тъй като за всички 15 от процесните доставчици, след посещение на деклариран от тях адрес не е открито дружеството, нито негово представител. За някои от доставчиците е констатирано включване на част от фактурите в дневниците за продажби и СД за съответните периоди, посочени в РА и заключението. Първоинстанционният съд е приел, че в случая не е установено чрез съответни доказателства извършването на доставките от преките доставчици на жалбоподателя. Съдът е счел, че притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в същите стопански операции, тъй като по отношение на тях следва да се има предвид, че относно отразените в тях стопански операции, в тежест на ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отразените във фактурите стопански операции действително са осъществени. Законодателят не предпоставя признаването на разходи само с формалното им документално оформяне, ако то не е свързано с реални стопански операции. Констатирал е, че от страна на жалбоподателя в хода на съдебното оспорване на РА не са представени доказателства относно реалност на стопанските операции, за които са осчетоводени разходите, оспорени от ревизиращите органи. Решението е правилно. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Пловдив (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесния акт на администрацията и на обуславящите го такива), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Въз основа на подробно обсъждане на събраните доказателства, в т. ч. и заключението на приетата ССЕ, съдът е извел верен правен извод за законосъобразност на оспорената част на РА, с която на жалбоподателя Стайко Р. Стайков в качеството на ЕТ "Мариана - Стайко Стайков" е отказан данъчен кредит в процесния размер. В хода на ревизионното и съдебно производство не са опровергани констатациите на приходния орган за нереалност на фактурираните стоки от описаните доставчици. Освен че представители на същите не са намерени на декларираните адреси и не са представени допълнително поисканите документи, при извършената служебна проверка в регистрите на НАП за голяма част от тях е установено, че не разполагат с материална и кадрова обезпеченост да осъществяват конкретните доставки на стоки. Отделно от това, четири от дружествата доставчици не са отразили издадените фактури на ЕТ в дневниците за продажби, а от декларацията на представляващия "Компютър 2000 България" ЕООД е видно, че посочените 7 броя фактури от м. 11 и м. 12.2008 г. /с общ размер на ДДС - 26 265,80 лв./ са издадени на други лица. Предвид тази фактическа установеност за фактурирани доставки на стоки, които реално не са осъществени, правилно е прието отсъствие на предпоставките по чл. 68, ал. 1 вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6 от ЗДДС за признаване на претендирания данъчен кредит, който е начислен неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 от същия закон. Подкрепящ аргумент за недействителност на сделките между жалбоподателя и неговите контрагенти е и фактът, че в счетоводството му не са открити издадените фактури от болшинството от доставчиците, по които е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Неизпълнението на това задължително условие по чл. 71, т. 1 вр. чл. 114 от ЗДДС за притежаване на данъчен документ несъмнено е пречка за признаването на данъчен кредит. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато процесуално нарушение, поради неспиране на съдебното производство. Сезирането на полицейските органи /или прокуратурата/ не е факт с преюдициално значение за решаване на делото, освен че и в чл. 229 от ГПК вр. чл. 144 от АПК не е предвидена подобна хипотеза. По изложените съображения, решението следва да бъде оставено в сила, а жалбата - отхвърлена. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, тъй като дължимото юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, осмо отделение,