Решение № 3399 от 8.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 478/2018 г.

Решение № 3399 от 8.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 478/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Симеонов от [населено място] срещу решение № 458/17.11.2017 г. по адм. д. № 500/2017 г. на Административен съд Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение рег. № 1717-5357/24.08.2017 г. на Началника на Първо Районно управление - гр. Добрич за отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно оръжие. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита изводите на първоинстанционния съд за необосновани и противоречащи на представените доказателства. Твърди, че в жалбата му не са навеждани основания за нищожност на оспорения административен акт, а за отпадане на основанието, послужило за издаването му. На следващо място счита, че в постановеното решение не е изследвано правното основание, въз основа на което е отнето притежаваното от него оръжие, като съдът е посочил само основанието за отнемане на разрешението му, но не и на самото оръжие. Изложени са и възражения относно размера на присъденото на ответника юрисконсултско възнаграждение. Иска се отмяна на решението на Административен съд Добрич и постановяване на ново, с което да се отмени обжалваното решение на Началника на Първо РУ - Добрич. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба, Началникът на Първо РУ - Добрич не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че М. Симеонов притежава Разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно оръжие, което е валидно до 1.08.2022 г. На 22.08.2017 г. по гр. д. № 2968/2017 г., Районен съд Добрич, на основание чл. 18, ал. 1 във вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) е издал заповед за незабавна защита № 20/22.08.2017 г. срещу Симеонов. Въз основа на заповедта, която е изпратена служебно, ВПД Началник на Първо РУ - Добрич на 24.08.2017 г. е издал оспореното решение, което е връчено на същата дата. На 24.08.2017 г., РС Добрич е постановил и определение № 1551, с което производството по адм. дело № 2968/2017 г. е прекратено, поради оттегляне на молбата за издаване на заповед за незабавна защита по ЗЗДН. Съдът е обявил, че с влизане в сила на определението се прекратява действието на заповед за незабавна защита № 20/22.08.2017 г. Определението е влязло в сила на 15.09.2017 г. Въз основа на така установеното съдът е приел от правна страна, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Установил е, че правното основание за издаване на административния акт е чл. 58, ал. 1, т. 8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), чийто текст се отнася за лице, спрямо което са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашно насилие. Приел е, че на 24.08.2017 г. са били налице всички законови предпоставки за постановяването на оспорения акт и без значение за законосъобразността на решението е обстоятелството, че на същата дата е постановено определението за отмяна на заповедта за незабавна защита, тъй като същото е влязло в сила на 15.09.2017 г. Решението е правилно. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие, респективно с оглед на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ издаденото се отнема, на лица, спрямо които през последните три години са налагани мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие. Мерките за защита, определени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, могат да бъдат наложени от съда със заповед за защита, издадена въз основа на постановено по реда на чл. 12 - 15 ЗЗДН съдебно решение, но могат да бъдат наложени и със заповед по реда на чл. 18 ЗЗДН. По делото не се спори относно факта, че със заповед за незабавна защита № 20 от 22.08.2017 г. по гр. д. № 2968/2017 г. на РС – Добрич на основание чл. 18, ал. 1 ЗЗДН във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 от същия закон, спрямо касатора са наложени конкретни ограничителни мерки. Въз основа на тази заповед административният орган е разпоредил отнемане на оръжието и съответните разрешителни. Правилно съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, която задължава административния орган да изземе, респективно да откаже връщане на отнетите оръжия и разрешителни. Още повече, в чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е визирано изискване от налагането на тези мерки по ЗЗДН до решението за възстановяването на оръжието да е изтекъл тригодишен срок. Явно, в настоящия случай тази задължителна материалноправна предпоставка не е налице. С оглед на това неоснователен е доводът на касатора за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Съдът правилно тълкувал и приложил релевантната нормативна уредба. Неправилно е тълкуването от страна на касатора на определението на гражданския съд за прекратяване на приложените мерки за незабавна защита като отпаднало основание. Неговото действие е занапред и по същество не обезсилва издадената вече заповед, нито проведеното съдебно производство и събраните в хода му доказателства, а се основава на новонастъпили обстоятелства – оттегляне на жалбата, които променят нуждата от тяхното по-нататъшно прилагане. По отношение на твърденията, че жалбоподателят не е навеждал доводи за нищожност и унищожаемост на оспорения акт, следва да се посочи, че съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Неоснователни са и възраженията за липса на основание в оспорения акт за отнемане на притежаваното от касатора оръжие. Съгласно чл. 213, ал. 1 ЗОБВВПИ при издаване на решение по чл. 155 за отнемане на разрешение за осъществяване на дейност с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия или при прекратяване на разрешението поради прекратяване на дейността на лицето компетентните органи изземват с протокол по образец взривните вещества, оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия от лицето. Разпоредбата е императивна. Тя визира обективна предпоставка, при наличието на която органът, при условията на обвързана компетентност, е длъжен да изземе притежаваното от лицето оръжие. Липсата на изрично посочване на правното основание за изземването на оръжието не обосновава незаконосъобразност на административния акт, предвид фактически обстоятелства, чието проявление е несъмнено установено и които съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за издаване на акта. Неоснователни са и доводите на касатора, в частта на обжалваното решение, отнасяща се до присъдените разноски. Присъдените разноски са определени правилно и в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение