Решение № 8980 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4785/2010 г.

Решение № 8980 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4785/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Вергиния Миткова Манолова и Георги Митков Михайлов от гр. София, представлявани от адв. Пламен Ангелов, съдържаща искане за отмяна на влязло в сила определение № 14174 от 25.11.2009 г., постановено по адм. дело № 14974/2009 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение. Соченото основание за отмяна е чл. 239, т. 5 от АПК. Ответникът - началникът на Столична РДНСК не е изразил становище. Настоящият петчленен състав намира искането за своевременно подадено, но разгледано по същество за неоснователно, поради следното: Съдебното производство е започнало пред Административен съд София - град по реда на чл. 215 от ЗУТ, по жалба на двамата молители срещу заповед № ДК-10-78/11.06.2009 г. на началника на СРДНСК. С разпореждане от 14.09.2009 г. съдът е оставил производството без движение с указание за внасяне на държавна такса в 7 дневен срок. Съобщението е получено на посочения съдебен адрес на жалбоподателите, като върху него е отбелязано, че е връчено лично срещу подпис на пълномощника адв. Ангелов на 25.09.2009 г.. На 13.10.2009 г. жалбата е оставена без разглеждане, а делото пред АССГ е прекратено, поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовността в срок. Срещу прекратителното определение на първоинстанционния съд е подадена частна жалба, в която се оспорва надлежното съобщаване на указанията за оставяне на жалбата без движение, като се твърди, че положеният подпис не е на адв. Ангелов, респективно на втория пълномощник на жалбоподателите адв. Миланов. Поискана е графологическа експертиза за установяване на този факт. С цитираното по-горе определение касационната инстанция - ВАС, тричленен състав на второ отделение, е приела валидно връчване на съобщението съгласно чл. 44, ал. 1 от ГПК, потвърдила е съдебния акт на АССГ, като по доказателственото искане, заявено в частната жалба, не се е произнесла. При тези доказателства петчленният състав счита, че не е налице хипотезата на чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на атакуваното определение на Върховния административен съд. Основание за това би било всяко процесуално нарушение, не само конкретно изброените в правната норма, но само ако то е лишило страната от възможност фактически да участва в делото. В настоящото производство се прави оплакване, че с недопускането на исканата експертиза е нарушено правото на защита на жалбоподателите, което им е попречило да докажат нередовното съобщаване на указанията на АССГ и да обосноват незаконосъобразност на разпореждането за връщане на подадената срещу административния акт жалба. В производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание чл. 239, т. 5 от АПК съдът обаче няма правомощие да извършва преценка за правилността му, т. е. допуснато ли е процесуално нарушение от страна на тричленния състав, което би имало значение за постановения правен резултат, а не за възможността на страната за участие в делото, каквато безспорно е била обезпечена на молителите. С оглед на изложените съображения искането за отмяна е неоснователно и не подлежи на уважаване. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав