Решение № 11846 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2140/2010 г.

Решение № 11846 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2140/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Кристиан Димитров Гьошев от гр. Пловдив, срещу решение № 1583 от 27.11.2009 г., постановено по адм. д. № 1589/2009 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена исковата му молба за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Областна дирекция на МВр - Пловдив. Ответната страна - Областна дирекция на МВР - Пловдив не се представлява и не взема становище. Участвалия по делото прокурор на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд гр. Пловдив е образувано по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по искова молба на касатора срещу Областната дирекция "Полиция " гр. Пловдив за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер общо на 600 лева, от които 100 лева за неимуществени вреди настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействие на длъжностни лица изпълняващи административна дейност - неявяване на актосъставителя в съдебно заседание което поведение е станало повод за отлагане на делото и това е довело до чакане на опашки, изнервяне и др. Претендират се 100 лева за неимуществени вреди от бездействия на началник сектор в "ПП И КАТ "което наложило ходене на ищеца до КАТ за удължаване на срока за ползване АУАН. В исковата молба е твърдяно, че останалата сума от иска в размер на 400 лева също е неимуществена вреда са свързани с акта и НП. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявените искове, като неоснователни и недоказани. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че претенцията е недоказана по основание и размер. Не е установено наличието на основните елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно противоправност и пряко причинно следствена връзка с причинените вреди. Решението е валидно, правилно и обосновано. Видно от изложеното в исковата молба предявените искове от касатора са били два: по чл. 204, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на неимуществени вреди вследствие на отмяната на НП, издадено от ответника със съдебно решение по НАХД № 1400/2008 г. и иск по чл. 204, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ за неимуществени вреди вследствие бездействие на административен орган. От установената по делото фактическа обстановка в хода на съдебното производство касатора не е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него неимуществени вреди, респективно наличието на пряка и непосредствена връзка между тях и твърдените незаконосъобразни действия и бездействия от административния орган. Обосновано съдът е направил извод за неоснователност на исковата молба и отхвърлил последната, като правните му изводи се споделят изцяло от касационната инстанция и не се нуждаят от допълване. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ се е много подробно фактически и правно обосновал. Мотивираният извод за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен ЗОДОВ. Предявените искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая случай ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ и законосъобразно предявения иск е отхвърлен. В случая е неприложима материалноправната норма на чл. 1 ЗОДОВ, тъй като наказателното постановление, издадено по реда на ЗАНН, не представлява индивидуален административен акт издаден по реда на АПК. Отмяната му по съдебен ред съответно не обуславя отговорността, предвидена в ЗОДОВ, поради което е неприложим реда, предвиден в чл. 203 АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ. От друга страна следва да се отбележи, че правилно е преценен за неоснователен искът за неимуществени вреди от бездействия на административен орган свързни с неявяването му в съдебно заседание по обжалване на наказателното постановление. Неявяването на актосъставителя в съдебно заседание е свързано с качеството му на страна в съдебното производство и това не е бездействие във връзка с административна дейност, поради което правилно първата инстанция е приела исковете за неоснователни и недоказани. С оглед на изложеното процесното решение е правилно и не са налице касационни основания от претендираните с жалбата по чл. 209 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното атакуваното решение като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,