Решение № 7833 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1800/2009 г.

Решение № 7833 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1800/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Любка Младенова Борисова от гр. Банкя срещу решение с дата 21.11.2008 г. по адм. д. № 02892/2006 г. по описа на Софийския градски съд с молба за отмяната му като неправилно. Административният орган в писмено становище на адв. Попова поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Софийски градски съд е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора Борисова срещу "Отказ на искане за отмяна на отчуждаване на недвижим имот" № РД-54-8/20.04.2006 г. на кмета на Столична община. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че по отношение на оспорващата отчуждителното производство по Заповед № РД-40-1095/1.10.1985 г. на предс. на ИК на СНС е приключило, предвид което разпоредбата на § 9, ал. 2 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията (ПРЗУТ) е неприложима. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, правилно приложение на материалния закон, съблюдаване на процесуалните правила и обосновани правни изводи. От доказателствата по делото, молба за определяне начина на обезщетение с дата 4.01.1987 г., Заповед № РД-41-371/6.03.1987 г. и Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя с дата 15.04.1987 г. е видно, че отчуждителното производство по Заповед № РД-40-1095/1.10.1985 г. на предс. на ИК на СНС по отношение касатора Борисова е приключило и същата е обезщетена по нейно искане с отстъпване право на строеж, способ, предвиден като начин на обезщетяване на отчуждени собственици в чл. 251, ал. 1, т. 1 ППЗТСУ (отм). При тези безспорни установявания, изводът на решаващия съд досежно неприложимостта на разпоредбата на § 9, ал. 2 ДР на ЗУТ е законосъобразен. Правилни са изводите относно приложимостта на посочената разпоредба единствено по отношение незавършили отчуждителни производства, респ. такива, заварени от ЗУТ на стадий издадена заповед за отчуждаване на имота и заповед за обезщетяване на правоимащите лица. С получаване на определеното по отчуждителната преписка обезщетение, отчуждителното производство се счита приключило, предвид което, искането за отмяна на заповедите за отчуждаване, обезщетяване и прекратяване на производството със заповед по § 9, ал. 2 ДР на ЗУТ законосъобразно с обжалвания отказ е преценено като неоснователно. Ирелевантен е факта дали отчуждения имот е завзет или не, респ. дали отчуждителното мероприятие е реализирано или не. Това обстоятелство като предпоставка е относимо в друго производство - такова за отмяна на отчуждаването по реституционния закон (ЗВСВНОИ). Неоснователно е твърдението, че касационната жалбоподателка не била получила определената й като обезщетение сума в размер на 17 049 лв. На тази стойност, видно от Заповед № РД-40-1095/1.10.85 г., е била оценена притежаваната от нея идеална част от отчуждения имот, а начина на обезщетение е определен по нейно искане със Заповед № РД-41-371/6.03.87 г. Ако се твърди неадекватност на стойността на отстъпеното обезщетение с действителната стойност на отчуждения имот, касае се до облигационна претенция, която не може да бъде обсъждана в настоящето производство. Изложеното налага извода, че по отношение на оспореното решение не се установяват основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Същото като правило следва да бъде оставено в сила, воден от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение