Решение № 1762 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9756/2011 г.

Решение № 1762 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9756/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 104 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Георги Иванов Мечкарски от гр. София, против отказ на министъра на вътрешните работи (министъра/ът) да отмени по реда на възобновяването заповед № З-1061/28.01.2011 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Жалбата е подадена в срока по чл. 102 от АПК и е процесуално допустима. Доводът за недопустимост на жалбата, предвид липсата на компетентност от страна на ВАС като първа съдебна инстанция, изложен от процесуалния представител на министъра е неоснователен. Той се основава на това, че Мечкарски е обжалвал решение на министъра за отказ да отмени по реда на възобновяването заповед на директора на СДВР, а съгласно чл. 104 от АПК "Издаденият при възобновяване на производството нов административен акт, съответно отказът да бъде издаден актът, може да се оспори по реда, установен в този кодекс". Нормата е неправилно тълкувана. Вложеният в нея смисъл е, че поначало издаденият нов акт или отказът да се издаде такъв, подлежат на обжалване. В същото време, принципът за подсъдност на делата, определена в зависимост от издателя на обжалвания акт, не е елиминиран и продължава да действа и в производствата по възобновяване. За казуса, ако молбата на Мечкарски беше уважена, като се отмени заповед № 1061/2011 и се издаде нов акт от директора на СДВР, жалбата против него ще се разгледа от Административен съд София-град като първа съдебна инстанция. В казуса обаче, министърът е отказал да отмени заповедта и неговия отказ е обжалван. Като акт на заместник-министър-председател, той и министър, съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК, жалбата против този отказ подлежи на разглеждане от ВАС като първа съдебна инстанция. За да се произнесе по жалбата, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), прие за установено от фактическа страна следното: За извършена кражба на товарачна машина в комплекс "Боровец", е било образувано досъдебно производство (ДП) № ЗМ-669/2010 г. по описа на РУП Самоков. На 29/30.11.2010 г. при проведена полицейска операция в района на гр. Костенец, е спрян за проверка товарен автомобил, в който е открит откраднатия товарач. В кабината на камиона, освен водачът е бил и жалбоподателя Мечкарски. По време на проверката, на мястото е пристигнал и друг колега на Мечкарски - полицай Атанас Вучев. На Мечкарски и Вучев са били предявени обвинения по чл. 387, ал. 3 във вр. с ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК) за това, че на посочената дата, в района на гр. Долна баня, в съучастие като съизвършители, са злоупотребили със служебното си положение и са осигурявали безпроблемното транспортиране на товарачната машина, предмет на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 от НК. След извършване на производство за установяване и проверка на поведението на Мечкарски, директорът на СДВР е преценил, че с него Мечкарски е нарушил виновно т. 4, 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Същото е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), поради което с цитираната заповед № З-1061/28.01.2011 г. на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Заповедта не е обжалвана пред съд или по-горестоящ административен орган и е влязла в сила. Тъй като органите на МВР не са разкрили извършителя на кражбата, производството в частта за извършването й било спряно. Прокурорът от Районна прокуратура Самоков (РПрС), наблюдавал производството по образуваното сл. д. 3/2010 г., е преценил, че обвинението против Мечкарски и Вучев не е доказано, предвид липсата на установен извършител на кражбата, явяваща се преюдициално престъпление спрямо това по чл. 387, ал. 3 от НК. Непълното установяване на всички факти във връзка с кражбата, неизяснените лица, поискали транспортирането на товарачната машина и неясните връзки на обвиняемите Мечкарски и Вучев с организираната поръчка не давали основание на прокуратурата да поддържа адекватно обвинение против тях. Въпреки наличните косвени доказателства: "...присъствието на обвиняемите на инкриминираната дата и място в района на спиране на камиона за проверка, предхождащите действия на Мечкарски по намиране на превозвач и съпровождането му от София до Костенец и обратно...", не можело да се приеме, че те са достатъчни като обем да обосноват доказана вина. Прокурорът е преценил, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, установяващи по несъмнен и категоричен начин, че именно Мечкарски и Вучев са извършители на престъплението в което са обвинени. По изложените съображения, с прокурорско постановление за частично прекратяване на наказателното производство № 1586/28.06.2011 г. на РПрС, прокурорът е прекратил частично наказателното производство по ДП (следствено дело) № 3/2010 г. по описа на СО при СОП - район Елин Пелин, по обвинението на Мечкарски и Вучев, за престъпление по чл. 387, ал. 3 във вр. с ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като същото не било доказано по несъмнен и категоричен начин. Постановлението е влязло в сила на 08.07.2011 г. След издаването на постановлението, Мечкарски подал молба до министъра вх. № ж-5979/30.06.2011 г. за отмяна на заповед № З-1061/28.01.2011 г. по реда на възобновяването. По молбата на Мечкарски е изготвено Становище рег. № К-9009/11.07.2011 г. от директора на дирекция "Човешки ресурси", с което се предлага на министъра да я приеме за неоснователна. Становището е резюлирано от министъра с "Да" с което, по силата на т. 2 от него, то следва да се приеме за мотивирано решение на министъра по смисъла на чл. 97, ал. 1 от АПК. Недоволен от решението, Мечкарски го обжалва. Счита същото за неправилно поради противоречието му с материалния закон. Според него, са налице основанията на чл. 99, т. 2 и 4 от АПК. Отхвърлянето на молбата му е в противоречие с посочените норми. Заповедта за освобождаването му е основана на образуваното ДП. С прекратяването му, отпада основанието за издаване на заповедта за уволнението му. Самото то (прекратяването на ДП) е "ново обстоятелство" от съществено значение за спора, което не е могло да бъде известно на издателя на заповедта. Моли отмяната на отказа и иска връщане на преписката за ново произнасяне от министъра. Ответникът - министърът, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за недопустима, алтернативно - за неоснователна. При така установеното от фактическа страна, ВАС счита жалбата за неоснователна. Видно от текста на цитираното по-горе постановление за частично прекратяване на наказателно производство, безспорно установено е, че жалбоподателят е бил в кабината на камиона, превозващ откраднатата машина. Нещо повече - прието е, че именно Мечкарски е намерил този превозвач и го е съпровождал от София до Костенец и обратно. Следва да се има предвид и обстоятелството, че видно от заповед № з-1061/2011 г., чиято отмяна се иска, Мечкарски е уволнен не за извършване на престъпление (по чл. 387 или друг текст от НК), а за нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Неразкриването на извършителя на кражбата, както и лицата, с които Мечкарски се е договарял за превозването на машината, при установените данни за поведението му, не съставляват "нови обстоятелства" по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК. Обратно - посоченото поведение на Мечкарски, прието за безспорно установено с постановлението на прокурора от 28.06.2011 г., води до извод именно на нарушаване на правилата на Етичния кодекс от служителя. Последното от своя страна обосновава законосъобразност на заповедта, чиято отмяна по реда на възобновяването се иска. ВАС констатира несъответствие между датирането на Становището, изготвено от директора на дирекция "Човешки ресурси" и това на положителната резолюция, поставена върху първата му страница от министъра. Първото е датирано на 11.07.2011 г., а резолюцията на министъра е датирана на 08.07.2011 г. Съдът приема посоченото несъответствие като очевидна фактическа грешка. Невъзможно е да се постави дадена резолюция върху документ, който е съставен по-късна от датата на резолюцията. Очевидно има техническа грешка при изписването на датите на завеждане на становището и/или резолюцията на министъра. Във всички случаи обаче, тази грешка не води до промяна на изводите във връзка с основателността на жалбата на Мечкарски. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС