Решение № 90 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4562/2007 г.

Решение № 90 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4562/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено под № 489 на 25.04.2007 г. по в. гр. дело № 2288/2006 г., с което е оставено в сила решение № 2* от 24.10.2006 г. по гр. дело № 2886/2006 г. за отхвърляне искове за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване вследствие извършени през 1996-1997 г. подобрения върху недвижим имот, находящ се в с. Г., Варненска област, представляващ дворно място с площ от1000 кв. м, съставляващо парцел **** в кв.89 по плана на селото - сгради и насаждения. Недоволен от въззивното решение е Г. Н. С. от гр. В., представляван от адвокат В от АК-В., който го обжалва в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като счита, че до размер на 9 240 лева е неправилно тъй като е постановено при съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържа, че от момента на въвода във владение на ответницата в процесния недвижим имот за него съществува правен интерес да претендира за стойността на извършените подобрения, при което не е обсъждано оплакванията във връзка с размера на претенцията(неправилно определена), доводите, направени по извършена съдебна компенсация от районния съд по възражение за прихващане от ответницата, което е незначително. Претендира за направените по делото разноски. Ответникът по касация И. Б. Н. от с. Б., Варненска област, не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Видно от съдържанието на исковата молба предявени са множество обективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД всички на стойност поотделно до 5 000 лева с изключение на претенцията по п.1 - направа на жилищна сграда с площ от 60 кв. м и 101.83 кв. м разгърната застроена площ, на два етажа и над тях таванска стая с площ от 34.90 кв. м, завършена към 1997 г. като се поддържа, че вложените от ищеца Г. Н. С. труд и материали по същата възлизат на 6 000 лева, поради което на основание чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) касационната жалба е допустима само по отношение на жилищната сграда. За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел за доказано, че сградата представлява подобрение тъй като ответницата не е искала премахването й, при което с оглед събраните доказателства е установено, че ищецът е пристроил съществуващата сграда, състояща се от две стаи и е изградил втория етаж, а ответницата се е обогатила само вследствие подобрението на идеалната част, притежавана от нея към момента на извършването от ищеца на съществуващите и понастоящем подобрения. Направен е извод, че се дължи по-малката от увеличената стойност и сторените разноски като за размера на последните не са събрани доказателства, поради което не може да се извърши сравнение, следователно за размера на обезщетението не са събрани доказателства и искът е неоснователен. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима по п.1 относно жилищната сграда. Разгледана по същество в тази й част се явява неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и по краен извод правилно, като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. С решение от 24.06.2006 г., постановено по гр.дело № 1068/1994 г. по описа на Варненския окръжен съд ищецът-касатор в настоящия спор Г. Н. С. е осъден да предаде собствеността и владението на наследниците на Б. Б. - М. Б., И. Б. и Н. Н. върху дворно място, представляващо парцел **** в кв.89 по регулационния план на с. Б., Варненска област ведно с построената в него сграда на основание чл. 108 ЗС - решението е влязло в сила на 24.06.1996 г. Предмет на иска по чл. 59 ЗЗД е същата сграда, с акт № 65 от 9.05.1990 г. е узаконена едноетажна жилищна сграда, построена през 1984 г. от наследодателя на ответницата И. Б. Н. - баща й Б. Б., а на 9.08.1990 г. на името на Г. Н. С. е издадено разрешение № 210 за надстрояване и пристрояване на съществуващата вече сграда. С определение от 17.05.2002 г. по гр.дело № 2396/2001 г. по описа на Варненския районен съд, ХIV състав е прието за съвместно разглеждане възражение за прихващане на И. Б. Н. срещу Г. Н. С. за сумата 6 669 лева, от които 1 950 лева, обезщетение за ползване на първия етаж от жилищната сграда и стопанската постройка, пристроена до нея за периода от 30.04.1997 г. до 19.07.2000 г. в размер на средния пазарен наем и сумата 273 лева, обезщетение за забавено плащане за периода от 03.05.1997 г. до 19.07.2000 г. както и за сумата от 3 900 лева, среден пазарен наем и добиви (обезщетение за ползване), които са събрани или са можели да бъдат събрани от дворното място за периода от 30.04.1997 г. до 19.07.2000 г. както и 546 лева, обезщетение за забавено плащане за периода от 3.05.1997 г. до 19.07.2000 г. Владелецът (ищец), срещу когото е уважен ревандикационния иск от влизане на решението в сила е придобил качеството на държател какъвто е към момента на подаване на исковата молба, при което отношенията му със собственика (в случая съсобственика с дял 1/6 ид.ч.) на подобрения недвижим имот се разглеждат по правилата на неоснователното обогатяване. От заключението на приетата тричленна съдебно-техническа експертиза е установено, че стойността на сградата е 4 590 лева, а първия етаж възлиза на стойност 2 400 лева според едноличната експертиза, поради което искът е основателен до размер на 1/6 ид. ч. от разликата 2 190 лева или за 365 лева. Това е така, защото към момента на извършване на подобренията 1996-1997 г. на дворното място и постройката са били съсобственици: Марийка И. Б. с квота 4/6 ид.ч. като преживяла съпруга и по 1/6 ид.ч. за низходящите: Никола Б. Н. и ответницата И. Б. Н., правоприемници на Б. Н. Б. Установено е от приложеното изпълнително дело № 2434/1999 г., че на 19.07.2000 г. ищецът е отстранен от имота вследствие извършен въвод, поради което възражението за прихващане е основателно до размер на сума 2 331,17 лева, представляваща обезщетение за ползване през процесния период по заключението на експертизата, поради което искът за неоснователно обогатяване относно жилищната сграда следва да се отхвърли, до който извод е стигнал и въззивния съд по други мотиви. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение