Решение № 4735 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15467/2011 г.

Решение № 4735 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15467/2011 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Дирекция "Национален парк Рила", гр. Благоевград, чрез процесуален представител, срещу решение № 1426/7.10.2011 г. по адм. дело № 829/2010 г. на Административен съд - Благоевград, с което е осъдена Дирекция "Национален парк Рила", гр. Благоевград да заплати на Юлия Момчилова Тренчева, жив. в гр. Благоевград, сумата в размер на 8122 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл./, за времето, през което поради незаконното уволнение не е била на държавна служба. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му. Ответникът по делото - Юлия Момчилова Тренчева, жив. в гр. Благоевград, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноските за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Благоевград, е констатирал, че със заповед № РД-169/3.05.2010 г. на директора на Дирекция "Национален парк Рила", поправена със заповед № РД-171/4.05.2010 г. на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение с Юлия Тренчева, заемаща длъжността "началник отдел ФПАО и УЧР" при Дирекция "Национален парк Рила", понастоящем отдел "АНП ФДУС ЧРК" с придобит ранг V старши. С решение № 499/11.10.2010 г. по адм. дело № 456/2010 г. на АС - Благоевград описаната заповед е отменена, а решението е оставено в сила с решение № 9046/22.06.2011 г. по адм. дело № 14849/2010 г. на Върховния административен съд. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение със заповед № 261/27.06.2011 г. на директора на Дирекция "Национален парк Рила" ищцата е възстановена на заеманата от нея длъжност, като й е определена основна месечна заплата 655 лв. и за прослужено време - 157,20 лв. Видно от удостоверение № 3436/9.09.2011 г. на директора на Дирекция "Бюро по труда", копие от служебната и трудовата и книжка, ищцата не е работила след прекратяване на служебното й правоотношение до възстановяването й на заеманата длъжност. Съдът е приел, че се дължи обезщетение в размер на 10 брутни заплати от 812,20 лв. размерът на брутната заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно/ за периода от 3.05.2010 г. до 3.03.2011 г., когато ищцата е останала без работа и не е заемала друга държавна служба или длъжност по трудово правоотношение или общо 8122 лв., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска пред АС - 14.05.2010 г. на основание чл. 86 ЗЗД. Решението е правилно. Според чл. 39 от ЗДСл държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона на случаи, като в чл. 104, ал. 1 от ЗДСл изрично е уредено хипотезата, при която заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от съда, тогава държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не повече от 10 месеца. В случая ищцата повече от 10 месеца не е заемала държавна служба, като не е получавала възнаграждение за труд, поради което има право на пълния размер от 10 брутни заплати обезщетение, като размерът на брутната заплата е определен в съответствие с чл. 104, ал. 1, изр. 3 от ЗДСл. Нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДсл. е приложима винаги, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е била отменена, независимо на какво правно основание е била издадена отменената заповед. Правилни са и мотивите за дължимост на законната лихва върху обезщетението съобразно чл. 86 ЗЗД, считано от датата на предявяване на иска. В случая в специалния закон - ЗДсл. липсва специална правна норма, която да дерогира общите правила, поради което се прилагат общите правила за дължимост на лихва при забава на длъжника. Следва да се отбележи обаче, че в диспозитива на решението липсва волеизявление, кореспондиращо на мотивите за лихвата, но в настоящето касационно производство по касационна жалба на ответника и при правомощията на касационната инстанция, този пропуск не може да бъде отстранен. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК в първата инстанция се прави за пръв път с касационната жалба, такова не е било направено преди обявяване на делото за решаване в първата инстанция, поради което възражението е преклудирано и не е допустимо настоящата инстанция да осъществи контрол дали присъденото възнаграждение не е прекомерно по смисъла на цитираната разпоредба. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника по касационна жалба следва да се присъдят направените разноски за адвокат за настоящата инстанция - 1000 /хиляда/ лева, платими от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,