Решение № 1457 от 30.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12823/2011 г.

Решение № 1457 от 30.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12823/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Банка Пиреос България" АД чрез пълномощника му юриск. Йотова срещу решение № 10032 от 05.07.2011 г. по адм. дело № 11178/2010 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени решение № 6862 от 07.07.2010 г. на Комисията за защита на личните данни, а алтернативно се иска да бъде изменен размерът на наложената имуществена санкция към минималния размер или същата да бъде заменена с даване на задължителни предписания съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Ответникът - Христофор Косев Косев оспорва касационната жалба. Ответниците - Комисията за защита на личните данни (КЗД) и "С. Г. Груп" ООД, гр. София, не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С оспореното решение Върховният административен съд, пето отделение, е отхвърлил жалбата на "Банка Пиреос България" АД срещу решение № 6862 от 07.07.2010 на КЗД, с което е уважена жалбата на Христофор Косев срещу жалбоподателя, като на последния му е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 22 500 лв. за това, че след сключване на 11.05.2009 г. на Договор за събиране на просрочени вземания със "С. Г. Груп" ООД, личните данни на Косю Косев от гр. София са обработени допълнително (по начин, несъвместим с целите на договора за издаване и ползване на банкова дебитна карта), чрез предоставянето им на горното дружество, с което е нарушена разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административно производствените правила и същото е в съответствие с целта на закона. Приел е също така, че оспореното решение е издадено приз спазване на материално правните разпоредби, посочени като правно основание за издаването му. Изложил е съображения, че при сключването на договор за овърдрафт и за издаване на индивидуална банкова карта, Косев е дал съгласие банката да обработва личните му данни във връзка с получената от него банкова услуга, но не и за други цели извън посочените. При липса на изрично съгласие на физическото лице да се обработват личните му данни по начин, несъвместим с целите на сключения договор, както и с оглед неприложимостта в случая на хипотезите на чл. 4, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗЗЛД, то предоставянето на личните данни на Косев на трето лице - "С. Г. Груп" ООД е неправомерно и представлява нарушение съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД, за което законосъобразно на "Банка Пиреос България" АД му е наложена имуществена санкция. Оспореното решение е правилно. Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон, посочени като касационно основание за отмяна на решението. Като администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД касаторът "Банка Пиреос България" АД има задължение да обработва личните данни на физическите лица в случаите, когато това е допустимо при наличие на поне една от посочените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД предпоставки и в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. В решението си първоинстанционният състав подробно е изследвал дали е налице някоя от хипотезите по чл. 4, ал. 1, т. 6 и т. 7 и е достигнал до законосъобразен и обоснован извод, че настоящият казус не попада в нито една от тези хипотези. Обжалваното решение е постановено и в съответствие с разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД, съгласно която обработването на лични данни е допустимо в случая, когато физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие. Неоснователен поради необоснованост е доводът за наличие на изрично съгласие от страна на Косев за обработката на личните му данни от "Банка Пиреос България" АД чрез предоставянето им на трето лице. Съгласието се извлича от страна на касатора от факта на подписване на искането за издаване на индивидуална банкова карта от Косев, в което изрично е декларирал, че приема и се съгласява с Общите условия на Банката и нейните Общи условия за издаване на индивидуална Банкова карта. Съгласно т. 2.5 от цитираните Общи условия, на която се позовава и касаторът, клиентът дава съгласието си Банката да обработва и предоставя всякакви лични данни на Клиента на Централата на Банката, другите нейни клонове, дъщерни дружества, търговски представителства, свързани лица и агенти, а също по тяхна преценка и на трети лица за конфиденциално използване, включително във връзка с предоставените услуги. Така направеният от касатора извод е необоснован и незаконосъобразен. С подписване на горното искане Косев е дал своето съгласие Банката (не и всяко друго трето лице, с което същият не е в никакви правоотношения) да обработва личните му данни за цели, свързани с получената от него банкова услуга. Всеки администратор има право да борави с предоставените му лични данни само и единствено за целите на обработката им, които са съответно регистрирани. Безспорно е, че Косев, като е подписал искането за издаване на индивидуална банкова карта, е предоставил личните си данни на администратора, с което му е разрешил достъп до тях. В същото време обаче липсват каквито и да са доказателства, от които може да се направи извод, че той е дал "изричното си съгласие" същите да бъдат допълнително обработени, по начин надхвърлящ целите на сключения договор, включително и чрез предоставянето им на "С. Г. Груп" ООД. Неоснователно е и твърдението, изложено в касационната жалба, че се е осъществила хипотезата по чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД, съгласно която обработването на трите имена и адреса на кредитополучателя е необходимо за изпълнението на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна. Допълнителното обработване на личните данни на Косев чрез предоставянето им на "С. Г. Груп" ООД няма за пряка и непосредствена последица събиране на дължимите от лицето (евентуални) вземания към Банката. Видно от съдържанието на сключения между "Банка Пиреос България" АД и горното дружество договор негов предмет е не събиране на просрочените вземания (независимо от наименованието на договора), а представителят "да мотивира и подпомага клиенти при погасяване на просрочените задължения по такива договори", а съгласно т. 1.1, c) "представителят няма право да получава парични суми". Следователно неприложима в случая е и хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД. Събирането на вземанията си Банката може да осъществи по предвидения в закона начин, без да предоставя личните данни на кредитополучателите си на трети лица, с които последните не се намират в договорни отношения. Неоснователен е и доводът на касатора, че отношенията между него и "С. Г. Груп" ООД са уредени с договор съгласно чл. 24, ал. 4 от ЗЗЛД, поради което дружеството няма качеството на трето лице, а е "обработващ личните данни" по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД. Дори и да се приеме, че представеният по делото Договор за събиране на просрочени вземания от 11.05.2009 г. има клаузи, които определят обемът на задълженията, възложени от администратора на обработващия данните, то липсата на условията съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗЗЛД обосновават правилният извод както на Комисията за защита на личните данни, така и на съда по същество, относно извършването на нарушение от страна на "Банка Пиреос България" АД на чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗЗЛД, за което същата законосъобразно е била санкционирана. Правилно е приложен и материалният закон при определянето на вида на наказанието и размера на наложената имуществена санкция в законоустановения размер. Оплакването, че е било възможно вместо имуществена санкция на нарушителя да бъде изготвено предписание е в противоречие с разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД, поради което искането на касатора наложеното наказание да бъде заменено с даването на задължителни предписания по съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД е неоснователно. По изложените съображения, обжалваното решение на тричленния състав на ВАС е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, сочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,