Решение № 5034 от 27.5.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на М. Симеонова-Николаева, подадена чрез процесуален представител против решение 7813 от 21.12.2021 г., постановено по адм. д. 391/2021г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ против Селскостопанска академия гр. София за присъждане на обезщетение за в общ размер на 18 900 лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на ответника, за периода от 13.03.2015г. до 14.08.2017г. Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, по съображения, които следва да се квалифицират като такива за необоснованост и нарушения на материалния закон. В жалбата подробно се излагат твърдяните от ищцата факти, като се твърди, че те са установени и доказани пред съда и че въз основа на тях неправилно е приета неоснователност на иска. Поради това се моли за отмяна на решението и осъждане на ответника да заплати всички претендирани искови суми. Ответната страна Селскостопанска академия чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Пред Административен съд София-град са предявени искове с правно основание чл. 1 ЗОДОВ, които, след многобройни и противоречиви уточнения, правилно са приети и разгледани като искове за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 2700 лв за периода 01.05.2013г. 01.11.2013г., в резултат на отменена Заповед НП-08-79 от 15.05.2013г. на председателя на Селскостопанска академия, мораторна лихва за същия период в размер на 23, 40 лв и неимуществени вреди в размер на 16200 лв за периода 13.03.2015г. 14.08.2017г., в резултат на поставянето на ищцата да работи в много лоши лабораторни условия, след като се е върнала на работа в университета. Не е било спорно, че със Заповед РД-16-11/28.02.2011г. на Председателя на Селскостопанската академия М. Николаева е била зачислена в докторантура по научна специалност Селекция и семепроизводство на културните растения , редовна форма на обучение към Земеделски институт [населено място] за периода 01.03.2011г. 01.03.2014г., но със Заповед НП-08-79/15.05.2013г. ищцата е отчислена като редовен докторант. Тази заповед е отменена с влязло в сила на 11.05.2015г. решение, в резултат на което М. Николаева е възстановена като редовен докторант, считано от 29.06.2015г. От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза е установено, че на ищцата са начислени и изплатени стипендии в общ размер 16229, 46 лв; за периода 01.05.2013г. 12.06.2015г. не са и начислявани и изплащани стипендии, но са и заплащани здравни осигуровки. Прието е заключение на съдебно-медицинска експертиза, от което се установява, че М. Николаева от ранна детска възраст страда от [заличен текст], а впоследствие и от [заличен текст]. Вещото лице приема, че е невъзможно ищцата да се е заразила с [заличен текст] при извършване на лабораторни изследвания на животински екскременти, защото механизмът на възникване [заличен текст] е различен. Диагностицираните последващи заболявания - [заличен текст] са резултат от усложненията и динамиката /развитие/ на основното заболяване, съществуващо от ранна детска възраст - [заболяване]. Причината за това заболяване не е изяснена, но стресът може да влоши състоянието на болния. От изслушаните свидетелски показания се установява, че работата на М. Николаева е била в база на 15 км от [населено място], където се намират опитните полета и лабораториите и била свързана със захарно цвекло и суданка; не е имала допир с животински екскременти. Опити се правели на определени за това места в лаборатории. М. Николаева рядко е идвала и е било видимо, че има здравословни проблеми. Лабораториите по животновъдство са в централната сграда и в тях няма докторанти, имало е само лаборанти. При тези фактически установявания, съдът е отхвърлил исковете, след обсъждане на събраните доказателства, приемайки, че не е налице фактическият състав на чл. 1 ЗОДОВ. Посочил е, че на ищцата не се дължи обезщетение в размер на неизплатените стипендии, за времето, за което е била отстранена от докторантурата, както и че заболяванията не са в пряка-причинно следствена връзка с незаконосъобразни действия на ответника във връзка с неблагоприятна работна среда. Решението е правилно. Съдът е обсъдил събрания по делото доказателствен материал, въз основа на него е формирал обосновани фактически и съобразени със закона правни изводи. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че не е доказано наличието на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. На ищцата са давани неколкократно указания са уточнение на исковата молба и съдът се е произнесъл по заявените от нея основание и петитум. Следва изрично да се подчертае, че пълномощникът на касатора е заявил изрично, че неимуществените вреди се претендират от действията на ответника по поставяне на М. Николаева в неблагоприятна лабораторна среда след възстановяването на статута и на докторант, а претендираните суми е следвало да и бъдат изплатени също след възстановяването. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая и при така събраните доказателства, правилни са изводите на АССГ, че не са доказани елементите на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ, Въпреки изрично дадените конкретни указания по тежестта на доказването и събрания подробен доказателствен материал е установено, че основното, безспорно тежко заболяване на М. Николаева датира още от нейното детство. Липсват каквито и да било доказателства, че тя е била поставена в неблагоприятни работни условия след възстановяването и като докторант в академията. Категорично не се установява да е работила с животни или с животински екскременти. Изрично е изключена от вещото лице възможността основното заболяване или [заболяване] да се дължат на условията, при които е провеждана докторантурата. За допълнително развитите усложнения и заболявания е изяснено, че те са резултат от хода и задълбочаването на основното заболяване. Допуснато е заболяването да се влияе в посока влошаване на състоянието от стрес, но в исковата молба и в последните уточнения, представени на съда не се твърди и не се претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди от стрес. По делото не са поискани за събиране и не са представени и доказателства за психологическото състояние на касатора. При така установените факти, правилни са изводите на съда, че тежкото здравословно състояние на М. Николаева не е резултат от незаконосъобразни действия на ответника. Правилни са и изводите на съда, че на касатора не се дължи парично обезщетение за времето, в което е отчислена от докторантура, въпреки отмяната на заповедта за отчисляване. Докторантите не се ползват с правата и закрилата по Кодекса на труда и нямат право на парично обезщетение в размер на стипендия за времето, в което незаконосъобразно са отстранени от докторантура. За разлика от трудовите и служебните правоотношения, по които се получават възнаграждения за положения труд и във връзка с които е предвидена в закона закрила при уволнение, докторантите, които не полагат труд, а се обучават, получават само стипендии, и то само за времето на докторантурата. Докторантите нямат доход от трудова дейност. Те получават стипендии (чл. 70, т. 12 от Закона за висшето образование), които имат характер на парично подпомагане. Тяхното правно положение е като това на студентите (чл. 66-74 от Закона за висшето образование). В същото време е установено от експертното заключение, че М. Николаева е получила дължимите стипендии за цялото време, през което е била зачислена на редовна докторантура. Обжалваното решение е правилно като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на ответника се дължат доказаните разноски за касационната инстанция, които са в минимален размер, съгласно Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На касатора не се дължат разноски. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение