Решение № 265 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 481/2011 г.

Решение № 265 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 481/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията съдията Златка Русева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по молба, подадена от Е. С. А. и В. А. А. за отмяна на влязлото в законна сила решение № 4233/25.09.2006 г. на Благоевградски районен съд, постановено по гр. д. № 682/2005 г. по описа на същия съд, с което се допуска да се извърши делба между посочените в решението страни по отношение на описаните в същото имоти, частично отменено и изменено с решение № 352/21.07.2009 г. на Благоевградски окръжен съд, постановено по гр. д. № 1234/2006 г. по описа на същия съд. С решение № 52 от 02.02.2001 г. на Върховен касационен съд, първо гражданско отделение, постановено по гр. д. № 1896/2009 г. по описа на съда, е отменено решение № 352 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 1234/2006 г. по описа на Благоевградски окръжен съд в обжалваните части и вместо него е постановено: отхвърля предявения от Е. С. А. и В. А. А. срещу И. С. П. и А. С. С., иск за делба на описаните в решението обекти, находящи се в четириетажната жилищна сграда, построена в УПИ II-1107 в кв. 89 по плана на V микрорайон на [населено място], като постановява делбата на първи жилищен етаж от горепосочената сграда и принадлежащото му избено помещение да се извърши между следните съсобственици и квоти: 1/2 идеална част за И. С. П., и 1/2 идеална част в съпружеска имуществена общност на Е. С. А. и В. А. А.. Със същото решение касационният съд отхвърля искането на Е. А. и В. А. срещу В. С. С. за заплащане на сумата от 62,50 лева месечно като обезщетение за ползваната 1/2 идеална част от втория жилищен етаж, считано от 05.05.2005 г. до окончателното приключване на делото и се постановява делбата на недвижим имот с идентификатор 04279.602.43 по одобрения и влязъл в сила кадастрален план да се извърши между съсобственици и квоти: 1/5 идеална за И. С. П., 1/5 идеална част за В. С. С., 1/5 идеална част за А. С. С., 1/5 идеална част за Е. С. А. и 1/5 идеална част в съпружеска имуществена общност за Е. С. А. и В. А. А.. В молбата се твърди, че при разглеждане на делото не са били открити писмени доказателства, установяващи собствеността върху допуснатите до делба първи жилищен етаж, избен етаж и втори жилищен етаж, находящи се в четириетажната жилищна сграда във връзка с изграждането им, които доказателства са били открити към момента на подаване на молбата при актуализацията на данните на имота по действащата вече кадастрална карта. Към молбата се прилагат, сочените като нови доказателства: заверено копие скица от 30.07.1955 г., заявление от 13.11.1973 г. по чл. 56, ал. 2, т. 2 от ЗТСУ /отм/, Протокол № 159 от 11.06.1968 г. за даване на строителна линия и ниво и строително разрешение № 367 от 21.07.1967 г., които според молителите сочат определени факти и обстоятелства относно определяне на наследствената маса и които не са им били известни и са от съществено значение за решаване на спора. В писмения отговор, изготвен от адвокат Г. Ю., като процесуален представител на ответниците по гр. д. № 682/2005 г. по описа на Районен съд [населено място], към който е приложено договор за правна защита и съдействие сключен само с ответника А. С. С., се посочва че молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. При извършената проверка касационният съд установи следното: Молбата за отмяна е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Хипотезата, визирана в чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, на която се позовават молителите, предвижда възможността да се иска отмяна на влязлото в законна сила решение от заинтересувана страна, когато са налице нови доказателства, както се твърди в настоящия случай, или се открият нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са били известни на страните при решаването му или с което страната не е могла да се снабди своевременно. Видно от данните по представените писмени доказателства, посочени по-горе, същите са издадени и съставени преди постановяване на влязлото в законна сила решение, чиято отмяна се претендира и за молителите са били налице всички възможности до приключване на исковото производство да се снабдят с тези доказателства. Въпреки това същите не са положили необходимите усилия и грижа за снабдяването с тези доказателства, поради което тези доказателства освен, че не са нови, както вече бе посочено по-горе, молителите са били в състояние да се снабдят със същите по време на приключилото исково производство с влязлото в законна сила решение. Ето защо, не са налице предпоставките, визирани в предвидената в чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, хипотеза за отмяна на влязлото в законна сила решение, поради което подадената молба за отмяната му следва да се остави без уважение, като на ответника А. С. С. следва да се присъдят направените за настоящото производство разноски в размер на 250 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд