Решение № 16800 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4530/2012 г.

Решение № 16800 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4530/2012 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 203, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 103, ал. 1 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ). Образувано е по жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД със седалище гр. София, против решение № Ж-44/27.02.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което на дружеството е разпоредено да сторнира съставената корекционна сметка за начислената електрическа енергия на Борис Чотрев и да уведоми ДКЕВР в 10-дневен срок за предприетите действия. По съществото си твърденията са за незаконосъобразност на оспорения акт като постановен в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Иска при условията на алтернативност обявяване нищожността на решението на ДКЕВР или неговата отмяна. Ответникът по така подадената жалба - ДКЕВР, чрез своя процесуален представител, моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Заинтересованата страна - Борис Чотрев намира жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, състав на IV-то отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, изложени в жалбата и след като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна по следните съображения: Жалбоподателят "ЧЕЗ Разпределение България" АД притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР, въз основа на която извършва разпределение на електрическа енергия върху обособена територия, определена в Приложение 1 към лицензията. Заинтересованата страна Борис Чотрев като собственик на апартамент находящ се в гр. Видин ул. "Баба Тонка", бл. 3, вх. Б ет. 7, ап. 41 е присъединен към електропреносната мрежа на жалбоподателя въз основа на сключен между тях договор. На 19.09.2011 г. служители на жалбоподателя извършили проверка на средството за търговско измерване на доставената електрическа енергия, за която съставили констативен протокол /КП/ № 3004559/19.09.11 г., подписан от свидетел - представител на МВР, разследващ полицай Мариела Накова. При проверката установили, че има неправомерно захранване преди средството за търговско измерване на доставената електрическа енергия, като е направено присъединяване с проводник със сечение 2х2.5 кв. мм. По тази причина електроразпределителното дружество заявило, че цялата консумирана електрическа енергия от потребителя не са отчита и съответно не се заплаща. Въз основа на установеното неизмерване на електрическата енергия и в съответствие с чл. 25, ал. 3, т. 3, ал. 4 и 5 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Разпределение България" АД са коригирани сметките на използваната, но незаплатена електрическа енергия. Извършената корекция е изчислена на базата на половината от пропускателната способност на линията, чрез която обектът е свързан към електроразпределителната мрежа на дружеството при всекидневно 8 часово ползване на електрическата енергия от потребителя, за срок не повече от 90 дни и по по - високата от цените за тарифните зони, валидни за потребителя. Неизмерената и незаплатена електрическа енергия е за периода от 22.06.2011 г. до 19.09.2011 г. и в размер на 2376 kWh. След извършената проверка служители на дружеството са привели в изправност измерването на електрическата енергия, като са премахнали незаконното присъединяване. Дружеството е изготвило и изпратило до потребителя по пощата с известие за доставяне уведомително писмо за начислена сума, с изх. № NTZ 300-876/20.09.2011 г. и съставения констативен протокол от проверката, които са получени срещу подпис на 26.09.2011 г. Издадени са фактури от 26.09.2011 г. с номера 0093964753, 0093964754, 0093964755 и 0093964757 за начислена сума в размер на 418.58 лева. Производството пред ДКЕВР е образувано по жалба от Борис Чотрев вх. № Е-11Б-00-42/08.11.2011 г., подадена направо в ДКЕВР. На основание чл. 22, ал. 2 от ЗЕ /изм./, в редакцията, преди изменението в сила от 17.07.12 г., е извършена проверка по реда на глава VIII от ЗЕ. При проверката жалбоподателят е представил становище. Резултатите от проверката са изложени в констативен протокол от 30.01.12 г., възразен от жалбоподателя. С обжалваното решение ДКЕВР въз основа на събраните доказателства по административното производство е приела, че при съставянето на констативния протокол не е спазена процедурата посочена в чл. 58, ал. 2 от Общите Условия, според която когато констативният протокол се съставя в отсъствие на потребителя, същият трябва да бъде подписан от двама свидетели, които не са служители на дружеството. Служителите на дружеството са протоколирали, че проверката на средството за търговско измерване на доставената електрическа енергия е извършена в присъствието на един свидетел, поради което основателно Борис Чотрев изразява съмнение в коректността на извършената проверка и възразява срещу получения резултат. Спазването на тази процедура гарантира обективността на извършената проверка и е необходимата предпоставка за законосъобразността на съставения протокол. Позовавайки се на така изяснената фактическа обстановка и представените по преписката документи ДКЕВР е приел жалбата на жалбата на Борис Чотрев вх. № Е-11Б-00-42/08.11.2011 г. за основателна и на основание чл. 201, ал. 2, т. 1 б. "а" от ЗЕ и чл. 102, ал 2 от НЛДЕ, във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 1 и ал. 5 от ЗЕ и чл. 101 НЛДЕ е разпоредил на "ЧЕЗ Разпределение България" да сторнира съставената корекционна сметка за начислената електрическа енергия на Борис Чотрев и да уведоми ДКЕВР в 10-дневен срок за предприетите действия. При извършената служебна проверка съдът констатира, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния независим специализиран държавен орган в рамките на правомощията му, като решението е прието с изискуемия в чл. 13, ал. 1 от ЗЕ кворум и е обективирано в предвидената в закона писмена форма. В този смисъл доводите на жалбоподателя за нищожност на Решение Ж - 44 от 27.02.2012 г. следва да бъдат приети за неоснователни. Нищожност на административен акт може да бъде обявена от съда ако актът страда от толкова съществен порок, който да не позволява пораждането на каквото и да било действие на последния. Примерното изброяване на такива пороци са липсата на компетентност на издаващия орган, вменяване на задължение за извършване на престъпно деяние или деяние което съставлява административно нарушение, липса на предмет и т. н. В конкретният случай не са налице такива пороци, които да водят до нищожност на обжалвания акт. Въпреки това Решение Ж - 44 от 27.02.2012 г. на ДКЕВР е незаконосъобразно поради допуснато нарушение на материалноправни разпоредби при неговото постановяване. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ ДКЕВР разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ. А съгласно ал. 7, редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове, се регламентират в Наредбата по чл. 60 от ЗЕ. Наредбата, издадена на основание чл. 60 от ЗЕ, която регламентира редът на подаването и разглеждането на жалбите, е Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката. Процедурата по уреждането на спорове по чл. 22 ЗЕ е уредена в чл. 97 - 103 от НЛДЕ. С разпоредбата на чл. 97 от Наредбата е очертана компетентността на ДКЕВР. Компетентността по жалби на потребители срещу лицензианти е посочена в ал. 1 на чл. 97 от НЛДЕ и съгласно нея споровете следва да се отнасят до правото на потребителя да бъде присъединен, правото на лицензианта да прекъсне присъединяването и доставката на потребителя, условията за снабдяване и нормите на качество, предлагани от лицензианта на потребителите. В случая спора се отнася до условията за снабдяване с електрическа енергия, тъй като едно от тези условия е това по измерване и отчитане на електрическата енергия. Условията по снабдяване са регламентирани в глава VI от НЛДЕ, "снабдяване на потребителите". Съгласно чл. 86 от нея лицензиантите са длъжни да осигурят измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства. Основателни са оплакванията в жалбата, че ДКЕВР не е изложила фактически и правни основания за издаване на процесното решение, с което на дружеството е разпоредено да сторнира съставената корекционна сметка за начислената електрическа енергия на Борис Чотрев и да уведоми ДКЕВР в 10-дневен срок за предприетите действия. По своята правна природа това представлява принудителна административна мярка. Съгласно чл. 102, ал. 2 от НЛДЕ, когато в резултат на проверката е установено нарушение на условията на лицензията, комисията взема решение относно налагането на принудителни административни мерки по реда на ЗЕ. Същите са регламентирани в глава ХIII от ЗЕ. Съгласно чл. 201, ал. 1 от ЗЕ, ДКЕВР прилага принудителни административни мерки, когато установи, че контролираните по този закон лица, техните служители, лица, които по договор изпълняват ръководни функции в тях или сключват сделки за тяхна сметка, са извършили или извършват действия, с които нарушават условията за извършване на лицензионната дейност. В тези случаи с цел предотвратяване или преустановяване на нарушенията, както и за отстраняване на вредните последици от тях ДКЕВР или упълномощените от тях лица съобразно компетентността им, налагат следните принудителни административни мерки: по чл. 201, ал. 2, т. 1, б. "а" - разпореждат писмено задължително предприемане на определени действия в определен срок. В мотивите на оспорената ПАМ не е посочено кое от условията на лицензията е било нарушено като основание за издаване на мярката. Отделно от това, диспозитивът на процесната ПАМ не съдържа предписание, което да е в сила докато продължава евентуалното нарушение, а директно постановява премахване на установено от електроразпределителното дружество задължение на потребител за неплатена електроенергия. Основателно, в жалбата се поддържа, че споровете между доставчик и потребител на електроенергия относно задълженията на последния по такива доставки са гражданско - правни и намесата в гражданско-правни отношения с административен акт е недопустима. Съгласно чл. 47, ал. 2, т. 7 от НЛДЕ, неразделна част от лицензията са утвърдените общи условия на договори (ако такива се изискват). Съгласно чл. 34, т. 3 от Общи условия на договора, потребителят носи имуществена отговорност за вреди, нанесени на продавача, когато ползва електрическа енергия, без тя да се отчита изцяло или частично от средство за търговско измерване. По аналогични спорове е налице и съдебна практика на Върховния касационен съд - Решение № 165 от 19.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 103/2009 г. на II-ро т. о., ТК, Решение № 26 от 04.04.2011г на ВКС по т. д. д. № 427/2010 г. на II-ро т. о., ТК и др. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено и предвид предмета на спора не позволява решаването на въпроса по същество, поради което делото следва да се върне като преписка на ДКЕВР за произнасяне съгласно мотивите, по жалбата на Борис Чотрев вх. № Е-11Б-00-42/08.11.2011 г. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,