Решение № 9919 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10764/2013 г.

Решение № 9919 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10764/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" град София против решение от 26.06.2013 г., постановено по адм. дело № 2445/2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, както и като недопустимо в частта му относно присъдените лихви - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответникът - Георги Асенов Стойков от град Сандански, чрез пълномощника си адв. Нейкова оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, но не по посочените в нея съображения. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и наведените касационни основания, приема следното: Следва да бъде споделено становището на представителя на Върховната административна прокуратура, според което оспореното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съществено нарушение е такова, което нарушава норма, която е съществена за правилността на решението, а такава е нормата, която законът предвижда като гаранция за правилността на решението, поради което се разрушава изискването за сигурност, че фактическите констатации на съда са истински. Съдебното производство по адм. дело № 2445/2013 г. на АССГ е проведено в едно единствено съдебно заседание - на датата 27.05.2013 г. За това съдебно заседание при редовно призовани страни е съставен протокол, който обаче не е подписан от съдията - председател на съдебния състав, което е императивно изискване на разпоредбата на чл. 150, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим и в административното производство по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК. Освен че е даден ход на делото и са събирани писмени доказателства, е даден и ход по съществото на спора. Протоколът се съставя под диктовката на председателя на състава (чл. 150, ал. 2 от ГПК), а неподписването му представлява съществено процесуално нарушение на горната материалноправна норма. Тъй като според чл. 152 от ГПК протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия, а неудостоверените в него действия се смятат за неизвършени, на още по голямо основание неподписаният протокол не може да служи като доказателство за извършените в това съдебно заседание действия, тоест протокол без подпис на председателя на състава няма задължителната доказателствената сила, независимо, че има подпис на секретар - изискването е кумулативно, а не алтернативно. В случая липсата на надлежно оформен според ГПК протокол поставя под съмнение всичко отразено в него, включително и факта на завършване на разглеждането на спора. Макар и формално, изложеното налага всички процесуални действия да бъдат извършени наново. Неподписването на протокола от проведеното съдебно заседание представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като се приравнява на несъставен протокол или опорочен съдебен протокол. Освен това не е достатъчно нарушената норма да е съществена, е необходимо конкретното нейно нарушение да е съществено, т.е. да се отрази върху правилността на решението. Също така е необходимо същественото нарушение на съдопроизводствените правила да са в полза на тази страна, чиито права са били накърнени от него. В случая с касационната жалба се прави оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, макар и да не се сочи конкретно допуснатото нарушение от съда, с оглед на което следва да се приеме, че то накърнява правата на касатора. По изложените съображения, оспореното съдебно решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение