Решение № 7904 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15759/2013 г.

Решение № 7904 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15759/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП против решение № 2437/08.10.2013 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 868/2013 г., с което е обявен за нищожен Ревизионен акт /РА/ № 031202983/15.11.2012г, издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, ИРМ-Шумен, потвърден с Решение № 927/05.02.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на решението, тъй като съдът се е произнесъл по жалба, която не е подписана от едноличния търговец - жалбоподател. Според касатора, съгласно приложената куриерска товарителница жалбата е подадена от адв. Донев, който към момента на подаването й не разполага с представителна власт по отношение на търговеца. При условията на евентуалност в касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора решението е постановено при несъобразяване на разпоредбите на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и чл. 11, ал. 1, т. 4 и чл. 11, ал. 3 от ЗНАП и при неправилно тълкуване волята на директора на ТД на НАП град Варна в Заповед № Д-931/04.07.2011 г. и заповед № Д-932/10.03.2011 г., с които са конкретизирани персонално правомощията на органите по приходите от ТД на НАП гр. Варна по възлагане на ревизии. Претендира се обезсилване, евентуално отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Емил Димитров Димитров с ЕТ "ЕМДИ- Емил Димитров", в несъстоятелност, не е изразил становище по касационните доводи. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното съдебно решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид данните по делото и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд, гр. Варна е бил ревизионен акт № 031202983/15.11.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, ИРМ-Шумен, потвърден с Решение № 927/05.02.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП, с който по отношение на Емил Димитров Димитров с ЕТ "ЕМДИ - Емил Димитров" са установени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 1966115.54 лева главница и 483367.27 лева лихва за данъчни периоди м. 05.2009 г. -м. 12.2009 г., м. 01.2010 г. - м. 12.2010г и м. 01.2011 г. - м. 12.2011 г. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е нищожен, поради липса на териториална компетентност за органа по приходите, възложил ревизията - Светлана Каменова Петрова - началник сектор дирекция "Контрол" в ТД на НАП гр. Варна, ИРМ Шумен. Според съда, от приложените заповед № Д-Д-931/04.07.2011 г. и заповед № Д-932/04.07.2011 г. на директора на ТД на НАП, град Варна, с които са определени правомощията на този орган по приходите по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и по чл. 119 от ДОПК не се установява, да разполага с компетентност по възлагане на ревизии на данъчни субекти със седалище и адрес на управление в гр. Варна, какъвто е ревизираният едноличен търговец "ЕМДИ - Емил Димитров". От съдържанието на посочените заповеди, е обоснован извод, че в рамките на предоставените му от чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗНАП правомощия, териториалният директор изрично е ограничил компетентността по възлагане на ревизии в рамките на територията на работното място на съответния орган по приходите, включено в обхвата на ТД на НАП гр. Варна, в случая на ИРМ Шумен. По отношение на данъчно - задължените лица извън така очертаната територия, Светлана Каменова Петрова - началник сектор дирекция "Контрол" в ТД на НАП гр. Варна, ИРМ Шумен не е овластена да възлага ревизии, поради което и ревизионният акт, издаден на ЕТ ЕМДИ - Емил Димитров в резултат на ревизия, образувана със ЗВР и ЗОКО, издадени от този орган, се явява недействителен. Настоящият касационен състав преценява решението като валидно и допустимо, но неправилно, по следните съображения: Доводите в касационната жалба, че съдът се е произнесъл по жалба, която е подадена от лице без представителна власт, са неоснователни, тъй като не се подкрепят от доказателствата по делото. От данните по делото се установява, че жалбата от 22.02.2013 г. до съда изхожда от адресата на ревизионния акт и е подписана от Емил Димитров, а не от негов процесуален представител, поради което и с оглед липсата на разлика в правосубектността на ЕТ "ЕМДИ - Емил Димитров" и физическото лице, не може да се приеме, че решението е постановено при липсата на положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба. Обстоятелството, че жалбата е подадена чрез куриер, от адвокат, който към този момент не е бил упълномощен, в случая е ирелевантно за надлежното сезиране на съда. Видно от вписванията в търговския регистър, съдебното решение, с което търговецът е обявен в несъстоятелност и е назначен синдик е постановено на 11.03.2013 г. след подаването на жалбата против ревизионния акт на 22.02.2013 г., поради което тези обстоятелства са неотносими към процесуалната легитимация на жалбоподателя. С оглед на изложеното възражението за наличие на касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК е неоснователно. Решението е неправилно, тъй като при постановяването му съдът неправилно е тълкувал и приложил нормата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, при преценката за компетентност на органа по приходите, възложил ревизията и издал ЗОКО, определен от териториалния директор на ТД на НАП Варна със заповед № Д-Д-931/04.07.2011 г. и заповед № Д-932/04.07.2011 г. на директора на ТД на НАП, град Варна. Цитираната норма предвижда, че ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. По силата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Кръгът на органите по приходите е очертан в нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗНАП, а компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс се определя съгласно чл. 8 от ДОПК. В конкретния случай няма спор по делото, че ревизията е възложена и заповедта по чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издадена от орган по приходите по смисъла чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП - началник сектор в дирекция Контрол при ТД на НАП гр. Варна, ИРМ Шумен, определен със заповед на директора на ТД на НАП. Спорът е относно териториалния обхват на правомощията на органа по приходите от съответното ИРМ и по-конкретно разполага ли с правомощия този орган да възлага ревизии по отношение на данъчнозадължени лица, чийто постоянен адрес, респективно седалище е в рамките на териториалния обхват на дейност на дирекцията, но извън териториалната област на съответното работно място. От тълкуването на цитираните по-горе разпоредби във връзка с териториалната структура на НАП съгласно чл. 6 от ЗНАП и решение № РМФ-286 от 19.12.2009 г. на Управителния съвет на НАП, в сила от 01.01.2010 г., следва, че компетентността на органите по приходите в производството по ДОПК е в рамките на териториалния обхват на компетентната териториална дирекция на НАП. По силата на чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от ЗНАП, Агенцията се състои от централно управление и териториални дирекции, като последните могат да бъдат организирани в дирекции, отдели и сектори. С решение № РМФ-286 от 19.12.2009 г. на Управителния съвет на НАП, в сила от 01.01.2010 г. на територията на страната са създадени пет териториални дирекции, една от които е ТД на НАП гр. Варна, в чийто териториален обхват и обхват на дейност, съвпадащ с териториалния обхват и обхват на дейност на закритите със същото решение ТД на НАП - Варна, ТД на НАП - Русе, ТД на НАП - Шумен, ТД на НАП - Разград, ТД на НАП - Добрич, ТД на НАП-Силистра и ТД на НАП - Търговище. При така действащата структура на НАП, определяща за материалната и териториална компетентност на органите по приходите в производствата по ДОПК е компетентността на териториалната дирекция. Съществуването на ИРМ в различни населени места в рамките на териториалния обхват на дирекция, не може са служи като основание за определяне на териториална компетентност, тъй като работното място не притежава структурна и териториална обособеност в структурата на ТД на НАП. По аргумент от т. 4 от цитираното решение на УС на НАП, следва да се приеме, че това са офиси, в които се осъществят дейностите по обслужване на данъкоплатци и осигурители, съответстващи на съществуващите до 01.01.2010 г. териториални дирекции. По силата на изрична правна норма - чл. 6, ал. 3 от ЗНАП функциите по установяване на публичните вземания за данъци, за задължителни осигурителни вноски и други публични вземания, възложени им със закон, както и обезпечаването и събирането на публичните вземания, в рамките на структурата на НАП, са възложени на териториалните дирекции. В тази връзка нормата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК обвързва компетентността на органа по приходите по издаване на актове с компетентната териториална дирекция /по чл. 8 от ДОПК/, По аналогичен начин са уредени и правомощията по възлагане на ревизии съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК - от органи по приходите, определени от директора на компетентната териториална дирекция. Ето защо не може да бъде споделено становището на административния съд, че директорът на ТД на НАП, в рамките на компетентността му по организация и ръководство на териториалната дирекция, разполага с възможност да ограничава определена от закона компетентност на органите по приходите на териториален принцип. В случая това не е сторено и с издадените от директора на ТД на НАП гр. Варна заповеди, в които компетентният орган по приходите по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и чл. 119, ал. 2 от ДОПК е индивидуализиран според името на лицето, изпълняващо функциите на орган по приходите, заеманата длъжност и работното му място. При липсата на структурна обособеност на т. нар. "изнесено работно място" /ИРМ/ и с оглед на действащата правна уредба, изразът "за ИРМ", използван от директора в заповед № Д-Д-931/04.07.2011 г. и заповед № Д-932/04.07.2011 г. при оправомощаването на Светлана Каменова Петрова - началник сектор дирекция "Контрол" в ТД на НАП гр. Варна, ИРМ Шумен, не може да служи като критерий за определяне на териториален обхват на компетентност, различен от този на териториалната дирекция. В конкретния случай няма спор, че компетентната териториална дирекция по издаването на процесния ревизионен акт е ТД на НАП град Варна. Тази компетентност се определя от нормата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК - според постоянния адрес на физическото лице, а не както неправилно е приел първоинстанционния съд според седалището на ЕТ. Хипотезата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК се отнася до месните юридически лица, не и до едноличните търговци. Видно от приложеното по делото удостоверение от НБД "Население" вх. № НБД-131/08.08.2013 г., постоянният адрес на Емил Димитров Димитров е в гр. Варна, поради което и ревизионният акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите от компетентната ТД на НАП град Варна, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП и не е нищожен. Като е приел противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. В решението липсват мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,