Решение № 11366 от 8.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Касационно производство по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба на М. Каменов, чрез адв.Н. Велкова и адв.Д. Станева, против Решение 34 от 03.02.2022 г. на Административен съд -Монтана по адм. дело 511/2022 г. С него се отхвърля оспорването му против Решение 2153-11-41/04.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ-Монтана, с което е потвърдено Разпореждане РВ - 3 - 11 - 00987034/01.09.2021 г. на ръководителя по контрол на разходите на ДОО при ТП на НОИ-Монтана. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Въведените пороци на съдебния акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Моли касационната инстанция да отмени съдебното решение и да върне делото за разглеждане от друг съдебен състав, а при условията на евентуалност да отмени решението на административния съд и да постанови друго, по същество на правния спор, с което да отмени обжалвания административен акт. Претендира разноски. Ответникът директорът на Териториално поделение на национален осигурителен институт Монтана, чрез ст.юрисконсулт Е.Любенова, в писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Монтана е Решение 2153-11-41/04.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ-Монтана, с което е отхвърлено оспорването на Каменов против Разпореждане РВ - 3 - 11 - 00987034/01.09.2021 г. на ръководител контрол на разходите на ДОО при ТП на НОИ-Монтана. С последното е разпредено от административния орган М. Каменов да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 01.01.2021 г. до 02.04.2021 г., в размер на 2091,70 лева- главница. Пред административния съд е бил спорен въпросът законосъобразно ли е изплатено паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по Болничен лист Е20202272880 за периода 26.01.2021 г. 03.03.2021 г. вкл. и по Болничен лист Е202033801140 за периода 04.03.2021г. 02.04.2021г. вкл. Мотивите на разпореждането и решението са, че жалбоподателят няма качеството на осигурено лице при констатирана самоотлъчка на 25.01.2021 г.- денят, предхождащ периода на болничния лист. Съдът е установил фактите по делото и е приел, че на 25.01.2021 г. жалбоподателят не е бил на работа, не е бил в законоустановен отпуск и не е отсъствал от работа по друга законна причина, поради което осигуряването е прекъснато. При тези данни, при липса на осигуряване към дата 25.01.2021 г., жалбоподателят няма право на парично обезщетение за временна нетрудоспособност, възникнала на следващия ден- 26.01.2021 г. Решението е правилно. Формираните изводи относно фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, са изведени от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. От събраните по делото писмени доказателствата се установява, че по отношение на М. Каменов не е осъществен фактическият състав на правната норма, тъй като към 26.01.2021 г. - началната дата на отразения период в болничния лист, той не е имал качеството на "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО поради прекъсване на осигурителното правоотношение, съгласно чл.10, ал.2 от КСО. За деня на самоотлъчката осигурителни вноски не се дължат, тъй като не е получено или начислено възнаграждение, защото не е полаган труд. Правилно съдът и административният орган в оспореното решение са направили извод, че жалбоподателят няма право на парично обезщетение за временна нетрудоспособност по Болничен лист Е20202272880 за периода 26.01.2021г. 03.03.2021г. вкл. и по Болничен лист Е202033801140 за периода 04.03.2021г. 02.04.2021г. вкл., тъй като при настъпването на същата жалбоподателят не е била осигурен за риска "общо заболяване и майчинство" поради самоволното отсъствие от работа за деня, който предхожда временната неработоспособност, а работодателят не дължи внасяне на осигурителни вноски. Доводите за неправилна оценка на фактите относно уведомление от 25.01.2021 г., изходящо от жалбоподателя до работодателя, не са от значение за правилното разрешаване на настоящия спор, тъй като по делото не са налице убедителни доказателства относно твърдението, че Каменов се е явил на работа на 25.01.2021 г. и е уведомил прекия си ръководител за своето отсъствие. По отношение на възраженията, касаещи процесната самоотлъчка и доколко тя би била законосъобразна, е въпрос, свързан с трудовото правоотношение между страните. Осигурителните правоотношения са подчинени на нормите на КСО и при липса на правно основание за дължимост на осигурителните вноски, то такива не са дължими и внесени. В случая законосъобразно осигурителят не е внесъл осигурителни вноски за деня на отсъствието на Каменов от работа, защото те не са дължими, от което произтича и прекъсването на осигурителното му правоотношение. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното усещане, че му се дължат. Съгласно чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, основание за възстановяване на добросъвестно получени суми са постъпили след изплащането му доказателства или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Според чл. 40, ал. 1 КСО, в относимата редакция, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Новоустановените факти за жалбоподателя сочат на извод, че М. Каменов не е имал качеството на "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО поради прекъсване на осигурителното правоотношение, съгласно чл.10, ал.2 от КСО. Ето защо, касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, на ответника се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, за осъществено процесуално представителство по делото от един юрисконсулт. М. Каменов следва да заплати на ТП на НОИ Монтана сумата от 100 лева, съобразно посоченото в чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение