Решение № 3348 от 29.3.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Е. Андонова и К. Андонов, непълнолетни към момента на подаване на жалбата и действащи със съгласието на своя баща Е. Николаев и чрез процесуален представител адв. Спасов срещу решение 7846/22.12.2021 г. по адм. д. 3376/2021г. на Административен съд София-град /АССГ/. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата им срещу Решение Ж-104/17.02.2021г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което е прекратено производството пред комисията по жалба срещу Водоснабдяване и канализация Варна ООД. Касаторите чрез процесуалния си представител твърдят, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Считат, че в кръга на компетентност на КЕВР е контролът върху отчитането и фактурирането на доставените от водоснабдителните дружества количества вода, за което се базират на конкретни текстове от действащото законодателство, които твърдят, че съдът е нарушил. Подържат нарушение на закона и във връзка с втората част от решението, като твърдят, че неправилно е определена цената за водоснабдяване на имота им. Изтъкват се нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с поискани и недопуснати от съда доказателства. Молят за отмяна на съдебното решение и на решението на КЕВР и връщане на административната преписка за ново произнасяне. Претендират разноски за двете инстанции. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът Водоснабдяване и канализация Варна ООД / ВиК Варна, дружеството/ не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена при спазване на процесуалните изисквания за нейната допустимост. Разгледана по същество, е основателна. Производството по пред Комисията за енергийно и водно регулиране е образувано по жалба на касаторите, с която се изразява несъгласие с начислени количества питейна вода 800 куб. м. на стойност 1 714,66лв. по партида 1182688 за собствения им имот в гр. Варна, м. Траката за периода 30.07.2018г. 19.07.2020г. Оплакванията са за нарушения на закона и на общите условия за предоставяне на услуги от страна на ВиК Варна, изразяващи се в нарушения при монтажа на нов водомер, завишаване на начисленото количество потребена вода и погрешно определяне на цената за нея. В ангажираното пред КЕВР становище ВиК Варна се позовава на неосигурен достъп до имота за засичане на измереното количество вода за периода 26.05.2017г. - 19.07.2020г. Дружеството изтъква още, че монтираният на първата посочена дата водомер е бил в срок на метрологична годност, а цената за начисленото количество вода включва само доставка. В оспореното пред АССГ решение КЕВР е счела че е компетентна да разгледа жалбата по ЗЕ и Закона за регулиране на водноканализационните услуги /ЗРВКУ/ по отношение на регулирането на цените, достъпността и качеството на канализационната мрежа, но е извън компетентността и да се произнесе по изразеното несъгласие с начисленото количество вода, тъй като това не е в правомощията и по чл.6, т.1 и т.2 от ЗРВКУ. Поради това с Решение Ж-104/17.02.2021г. на Комисията за енергийно и водно регулиране производството по жалбата за начисленото количество вода е прекратено. По отношение приложената цена, жалбата е приета за допустима, но неоснователна, поради това, че ВиК Варна е спазило чл.31, ал.3 от Общите условия. Установено е от съда, че водомер 2297243 с година на метрологична пломба 2017г. е бил в срок на метрологична годност към датата на демонтирането му 19.07.20г. Въз основа на партидата на наследодателя е прието, че касаторите не са осигурили достъп до водомера за проверка в процесния период. Въз основа на констативния протокол за подмяна на водомера, съставен на 19.07.20г. е прието за установено количеството вода за фактуриране. Пред Административен съд София-град е изслушано експертно заключение, въз основа на което съдът е счел, че правилно са изчислени количеството и стойността на фактурираната за периода 30.07.2018г. 19.07.2020г. вода, по определените с решенията на КЕВР цени. От правна страна съдът е приел, че оспореното решение е прието от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Като правилен е преценен изводът, че КЕВР не е компетентна да разгледа жалбата по отношение изразеното несъгласие с начислените количества питейна вода, тъй като този въпрос не попада в предмета на регулиране по ЗРВКУ, а е спор между търговското дружество и физическото лице потребител, като страни по договора за предоставяне на услугата. По отношение определената цена на водата съдът е обсъдил текстовете на чл.17, ал.1 и чл.31, ал.1 от Общите условия на ВиК Варна и чл.32, ал.10, чл.33, ал.4, чл.35, чл.43, ал.1 от Наредба 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба 4/2004г./ и е счел, че операторът на водоснабдителната система не е нарушил тези разпоредби. Прието е обаче, че касаторите не са спазили чл.52 от Общите условия, тъй като не са подали заявление за промяна на партидата след смъртта на наследодателя им. Друго допуснато от тях нарушение, според съда, е неизпълнение на задължението им да предоставят необходимия достъп до водомера на длъжностните лица от ВиК дружеството за извършване на отчет. Относно липсата на ежемесечни фактури, съдът е приел, че това е в резултат на забава на потребителя - непредоставяне от него на необходимия достъп до имота за извършване на отчитане, Касационната жалба е основателна. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изводът на първоинстанционния съд, че Комисията за енергийно и водно регулиране не е била компетентна да се произнесе по жалбата на Е. Андонова и К. Андонов против ВиК Варна в частта относно начисленото им количество потребена вода е формиран в противоречие със Закона за енергетиката и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. В нарушение на ЗЕ и чл. 142-149 от НЛДЕ неправилно съдът е приел, че Комисията е спазила административно-производствените правила при постановяване на решението в останалата му част. В чл. 10, ал. 1 и 2 ЗЕ е предвидено, че регулирането на дейностите в енергетиката и във водоснабдяването и канализацията се осъществява от Комисия за енергийно и водно регулиране, която е независим специализиран държавен орган. Съгласно чл. 22, ал.1 т.1 ЗЕ, както и чл. 142-149 от НЛДЕ, в правомощията на КЕВР е да разреши възникнал спор на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. С решенията си по чл. 22 ЗЕ по жалба на засегнат субект КЕВР извършва специализиран административен контрол спрямо дейността на ВиК операторите. Във връзка с него Комисията е компетентна да дава задължителни указания по прилагането на закона. ЗРВКУ урежда регулирането на цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги, извършвани от ВиК операторите, съгласно чл.1 от закона. Доставката на вода по смисъла на този закон е именно водоснабдителна услуга, а съгласно чл.5, ал.1 от същия закон именно КЕВР осъществява регулирането на ВиК услугите, включително, но не само, цените и качеството на ВиК услугите и съгласно чл. 5, ал.1 и ал.3 и чл.6, ал. 1 ЗРВКУ. Освен това Комисията одобрява общите условия на договорите за предоставяне на В и К услугите на потребителите чл.6, ал.1, т.5 и осъществява контрол и налага санкции в случаите, предвидени в закона чл. 6, ал.1 т.6. Своевременното и надеждно измерване на количествата доставена вода на потребителите има отношение както към качеството на водоснабдителните услуги, така и към цените, които потребителите следва да заплащат; то е свързано и с изпълнение от страна на ВиК операторите на одобрените от КЕВР общи условия. В константната си практика Върховният административен съд е приемал, че жалби по повод начислените количества доставена вода на потребители от страна на ВиК оператори са допустими за разглеждане по чл.22 ЗЕ от страна на КЕВР, тъй като са свързани с възложените на Комисията регулативни правомощия /в този смисъл РЕШЕНИЕ 8263 ОТ 18.06.2014 Г. ПО АДМ. Д. 6680/2013 Г., ІV ОТД. НА ВАС, РЕШЕНИЕ 377 ОТ 10.01.2013 Г. ПО АДМ. Д. 9643/2012 Г., ІV ОТД. НА ВАС РЕШЕНИЕ 12640 ОТ 23.10.2017 Г. ПО АДМ. Д. 11305/2016 Г., ІV ОТД. НА ВАС и др./ Действително, Комисията няма правомощия да се произнася относно права и задължения, произтичащи от облигационни правоотношения и не може да разпорежда изпълнение или неизпълнение на възникналите в тази връзка за страните задължения, нито да разпорежда анулиране на фактури. Подведомствени на Комисията за енергийно и водно регулиране са споровете между лицата по чл. 22, ал. 1 ЗЕ, които касаят изпълнението на административните задължения на съответните оператори, произтичащи от изпълнението на посочените по-горе нормативни текстове и на одобрените от КЕВР общи условия. Подадената пред КЕВР жалба е за неизпълнение именно тези административни задължения. Във връзка с тях Комисията е компетентна да прецени дали измерването на количеството потребена вода, начислена на касаторите, е извършено в съответствие с общите условия и действащата нормативна уредба. Комисията е компетентна да установи евентуални допуснати нарушения от ВиК оператора и да даде задължителни указания по приложението на закона в кръга на нейните правомощия, без да е необходимо да се намесва в облигационното правоотношение между страните. Именно заради това на потребителите са предоставени възможности за защита както по административноправен ред, така и по гражданскоправен ред и тези възможности не се изключват взаимно. Доводите на касаторите, по чиято жалба е започнало производството пред КЕВР са останали необсъдени както от Комисията, така и от съда. Без обсъждането на тези доводи е невъзможно да се направи преценка правилно ли е определено количеството потребена вода и правилно ли е определена цената на действително потребената вода. Като не е съобразил задълженията на КЕВР, посочени по-горе и е приел, че тя правилно е отказала да разгледа жалбата относно измереното количество вода, съдът е постановил неправилно решение. Липсата на отговор по същество на жалбата в тази част прави невъзможно произнасянето по същество и по въпроса за цената на водата, поради което изводът на съда в тази връзка е необоснован. Това налага отмяна на съдебното решение и съответно отмяна на решението на КЕВР и връщане на преписката за ново произнасяне на компетентния административен орган. При новото разглеждане Комисията следва да разгледа изцяло и по същество жалбата на Е. Андонова и К. Андонов, като формира изводи относно всички спорни факти, а именно защо смята, че несвоевременното изпълнение на задължението за смяна на партидата се отразява на показанията на водомера, как и кога е обявявано на потребителите, че ще се извърши измерване на водомера през процесния период и било ли е възможно това обявяване да достигне до знанието им, дали и по какъв начин е доказано, че е отказан достъп за измерване до водомера, изправен ли е бил водомерът и доказана ли е неговата първоначална годност, указано ли е на потребителите, че при съмнение за изправността му, водомерът подлежи на метрологичен контрол съгласно чл. 34, ал.3 от Наредба 4/2004г. За целта Комисията следва подробно да обсъди представените от ВиК Варна справки по преписката, а при необходимост да даде указания на страните за събиране на допълнителни доказателства, с цел пълно изясняване на спора от фактическа страна. От правна страна, след надлежно изясняване на фактическата обстановка, Комисията следва да формира изводи спазени ли са нормативните текстове и общите условия при начисляване на спорното количество вода и съответно определяне на цената за него. Комисията дължи отговор на всички поставени в жалбата на потребителите въпроси, тъй като те са в кръга на нейната компетентност. При този изход от спора, на касаторите се дължат разноски за двете инстанции, стига да са доказани. За доказани съдът приема направените разходи за държавни такси и възнаграждение на вещо лице, от които 260 лв за първоинстанционното производство и 140 лв за касационното производство. Не са налице основания за присъждане на адвокатски хонорар на адв. Спасов при условията на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 и т.3 от Закона за адвокатурата. Не е посочено в договора за процесуално представителство дали страните са роднини или близки на адвоката или е оказано съдействие на друг юрист, нито са представени доказателства за наличие на посочените в закона хипотези, включително, че лицата са материално затруднени. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,