Решение № 10730 от 3.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6405/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

П. Н. П. обжалва Решение 645/18.05.2023 г. по адм. дело 1140/2022 г. на Административен съд София-област, отхвърлящо оспорването му на Отказ изх. 24-26685/08.09.2022 г. за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], община Антон, област Софийска, за поземлени имоти с идентификатори 00504.501.397 и 00504.501.434, издаден от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър Софийска област по заявление от 12.04.2021 г.

От ответниците началникът на СГКК Софийска област е представил отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата, Р. П. Г. не взема участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Правилни са решаващите изводи на съда за законосъобразността на атакувания пред него отказ за изменение на КККР, основан на мотиви за наличието на спор за материално право.

1. Заявеното изменение на КК предвижда увеличаване на площта на поземлен имот 434 (собственост на оспорващия П.) от 743 на 937 кв.м. и навлизане в територията на поземлен имот 397 по действащия кадастър (собственост на ответника Г.), чиято площ се намалява от 682 на 488 кв.м.

В КР Р. Г. е вписан като собственик на 4/6 идеални части от правото на собственост върху ПИ 397 според нотариален акт за продажба на недвижим имот от 2006 г., в който е отразена площ от 680 кв.м., а по скица 455 кв.м. В хода на административното производство заинтересованата страна е възразила срещу проекта с твърдение за накърняване на правото й на собственост с изменението на границата между имотите.

2. а. Фактът на записването на Г. в КР го включва в кръга на заинтересованите лица по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР. Това му правно положение обуславя и неговата възможност да се ползва от действието на кадастъра, доколкото и актът му за собственост като източник на данни несъмнено има доказателствено значение вж. чл. 2, ал. 5 вр. ал. 2, т. 1 ЗКИР. Затова и позицията на засегнатото лице по претендираното изменение на КККР е правно значима.

б. Кумулативното проявление на трите предпоставки фигуриране в КР като собственик със съответен легитимиращ правата акт (липсват данни за разпореждане с правото на собственост или за отмяна на нотариалния акт), намаляване на площта на ПИ с изменението в обхвата на удостоверените в КК граници на собствеността и изрично изразеното несъгласие с промяната, обосновава заключението, че е повдигнат спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 от Наредба РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри относно местоположението на границите и отговарящите им площи на ПИ, предмет на проекта, чието одобряване е отказано.

3. Съществуването на спора е отрицателно материалноправно условие на волеизявление по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР за отстраняване на грешка в КККР до разрешаването му по съдебен ред по аргумент от чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР. Проверката на източниците, удостоверяващи вещните права на заинтересованите страни, вкл. несъответствието между площта на имота на Г. по нотариален акт и скица, е извън компетентността на административния орган и на съда в това производство, тъй като спорът за права може да бъде решен само от общия съд.

4. Основание да се одобри промяна в КККР би възникнало или с влизането в сила на съдебно решение по спора за вещно право чл. 53а, т. 1 ЗКИР (което евентуално би опровергало презумпцията по чл. 2, ал. 5 ЗКИР), или при постигане на съгласие с вписания в кадастъра и поради това заинтересован собственик чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗКИР.

5. Неоснователно е възражението на касатора за несъобразяване от първостепенния съд с приетата съдебно-техническа експертиза, чието заключение е за съответствието на скицата-проект с действащия план за регулация на селото и с документите за правото на собственост на страните.

Въпросът за границите на имотите по регулационния план и съотнасянето им към противопоставените актове за собственост на насрещните страни е елемент от фактическия състав на правото на собственост и подлежи на изследване от гражданския съд при разрешаване на спора за материално право. В контекста на вече изложените съображения по отношение на критериите, обуславящи правната по съществото си квалификация по чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР, достатъчно за правомерността на отказа за изменение на КККР е установяването за конкуренция на права, произтичаща от легитимацията на страните с актове за собственост спрямо една и съща кадастрална територия.

6. Касационният довод, с който всъщност се оспорва основанието за промяна на кадастъра поради непълнота или грешка чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР с дефиницията на понятието по § 1, т. 16 ДР на закона, е вътрешно противоречив.

Вероятно целта е да се преодолеят последиците на правното положение, породено от констатацията за спор за материално право, релевантна именно в хипотезата на непълноти или грешки чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Изменението на КККР е заявено за привеждане на границите ПИ в съответствие с УПИ I-589 и УПИ XII-589, кв. 26 по плана на [населено място], т.е. очевидно позицията на страната е, че действителното състояние на границите е по действащата регулация. В този случай, ако границите по одобрената КК се различават от плана, основание за изменението би била грешка в кадастъра.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение