Решение № 1244 от 23.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3964/2007 г.

Решение № 1244 от 23.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3964/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Й. П. от гр. Р. срещу решение № 40 от 29.03.2007 г. по гр. д. № 411/2005 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено първоинстанционното по гр. д. № 393/1999 г. на Софийски градски съд и на основание чл. 208, ал. 1 ГПК е решил спора по същество като е Е. П. е осъдена да заплати на Д. агенция "Гражданска защита" сумата 5563.89 лв., представляваща липси установени с акт за начет. Развити са доводи за необоснованост на решението и неправилно прилагане на материалния закон. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна и е допустима. За да се произнесе взе предвид следното: От фактическа страна по делото е установено, че касаторката е изпълнявала длъжността управител на склад в поделение 13500- гр. П., на която е била назначена със заповед № 154 от 30.11.1998 г. Преди възникването на това правоотношение е изпълнявала същата длъжност, но в друго поделение. В изпълнение на задълженията произтичащи от длъжността на нея е било поверено пазенето и съхраняването на стоково- материални ценности. Предоставеното й имущество за отговорно пазене е приела лично, за което са съставени актове за предаване и приемане от 07.08.1998 г., от 10.08.1998 г., от 18.08.1998 г. и от 24.08.1998 г. В изпълнение заповед № 173 от 23.07.1998 г. на началника на Гражданска защита на РБ, комисия, назначена от началника на поделение 135000, е извършила предаване и приемане на имущества и техника поверени на касаторката на завеждащия склад специална техника Б. Б. Предаването и приемането е извършено в периода от 1.09.1998 г. до 11.01999 г., при което са били констатирани липси на стойност 5685 ден. лв. Поканена да възстанови стойността на липсите касаторката е отказала да направи това доброволно, поради което е била назначена финансова ревизия. При първоначалното разглеждане на делото предявената по реда на чл. 299 и сл. ГПК (отм.) парична претенция е била отхвърлена като недоказана. Прието е от съдилищата, че съставеният акт за начет не отговаря на изискванията на чл. 21, ал. от ЗФК. С решение от 25.02.2005 г. по гр. д. № 2404/2003 г. тричленен състав на ВКС е отменил въззивното и е върнал делото за ново разглеждане след като е намерил, че не е налице липса на първична счетоводна документация, въз основа на която да се направи проверка за липси за исковия период, които извод е обоснован с констатациите на ревизиращия орган, че за този период от време не е имало движение на стоково-материални ценности чрез заприходяване на нови и разходване на стари. При новото разглеждане на делото е приета счетоводна експертиза. Тя е изпълнена въз основа на анализ и съпоставка на количествени и цифрови данни на изведените от проверката липси, които са отразени и в акта за начет. При съставянето на акта са ползвани и предоставените за нуждите на експертизата 11 бр. контролни книги за отчитане на текущо доволствие и резерв водени в изпълнение изискване установено с "Методика за извършване на финансова ревизия в Българската армия" изработена за служебно ползване на министерство на отбраната. Констатираните липси са отразени в съставен за това"протокол за констатирани разлики"от комисия назначена със заповед от командира на поделението, за извършване предаване и приемане на стоковомателиални ценности. Вещото лице е констатирало, че при приемане на вещите от касаторката е била извършена инвентаризация, като наличните вещи са били описани и касаторката е подписала приемателно-предавателния протокол. Тази констатация съответства и на съдържанието на актовете за приемане на стоките: №№ 1* от 7.08.98 г.; №№ 4* и 47 от 24.08.1998 г.; №№ 1* от 10.08.1998 г.; №№ 1* от 18.08.1998 г. и №№ 2* и 217 от 10.08.1998 г., в които е отразено, че инвентаризацията е извършена по документи, а в някои и чрез броене и които актове са подписани от касаторката с изрично отбелязване, че описаните в тях стоки са налице. След тази датата до предаването на имуществото на другото материално-отговорно лице не е имало движение (приход-разход) на стоково материални ценности.Установените липси са били в размер на 6394.86 деноминирани лв. Направена е компенсация с установен излишък, в резултат на което липсите са в размер на исковата сума. В изпълнение поставена допълнителна задача вещото лице е прегледало предоставени му книги от касаторката, но след като е установило, че те не касаят периода, за който са установени липсите, не е обсъждало данните по тях. По отношение на останалите книги е намерило, че са водени съобразно изискванията и в тях няма правени поправки и зачертавания. Въз основа на така установените данни съдът е приел, че касаторката следва да бъде осъдена да възстанови установените липси. Тя е приела предоставеното й на отговорно пазене имущество по опис, за което се е подписала. За периода, в който е изпълнявала отчетническата дейност, няма установено движение на материални ценности. При предаването на стоково- материалните ценности на друго материално-отговорно лице са констатирани липси, които не се оправдават със съставени първични документи за разходването им. Изводите за наличие основания за ангажиране отговорността на касаторката са обоснови и направени при правилно прилагане на материалния закон, поради което не са налице поддържаните основания за касиране на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, IV г. о.