Решение № 13108 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7521/2010 г.

Решение № 13108 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7521/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Зоналното жандармерийско управление (ЗЖУ) гр. Варна, чрез процесуален представител, против решение № 708 от 6.04.2010 г., постановено по адм. дело № 3348/2009 г. от Административен съд - Варна. В жалбата се релевират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска решаване на спора по същество. По делото е постъпила и касационна жалба и от касационния ответник Стефан Иванов Спасов от гр. Варна чрез адв. Владимир Димитров срещу мотивите на решение № 708 от 6.04.2010 г., постановено по адм. дело № 3348/2009 г. от Административен съд - Варна. По същество счита решението на първоинстанционния съд за правилно. Процесуалният представител на ВАП счита касационната жалба на началника на Зоналното жандармерийско управление гр. Варна за основателна по подробно изложени в пледоарията му съображения, а касационната жалба на Стефан Иванов Спасов за недопустима. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба на Стефан Иванов Спасов е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която решението е благоприятно, поради което за нея липсва правен интерес от оспорването, а от друга страна е недопустимо обжалването на мотивите отделно от решението, поради което е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане, а производството по нея в честност подлежи на прекратяване. Касационната жалба на началника на Зоналното жандармерийско управление гр. Варна е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение е обявена нищожността на заповед № 363/26.10.2009 г. на началника на Зоналното жандармерийско управление гр. Варна, с която на Стефан Иванов Спасов - полицай към зоналното жандармерийско управление гр. Варна с категория "Е", III степен е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че оспореният административен акт е издаден при спазване на изискуемата форма, при спазени административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, но от некомпетентния да налага този вид наказания административен орган и извън кръга на правомощията му. Съдът е събрал в пълния обем необходимите за правилното решаване на спора доказателства, но ги е интерпретирал по начин, довел до неправилни правни изводи. Така постановеното решение е неправилно, поради което ще следва да се отмени, а спорът - да се реши по същество. В случая от множеството събрани в протеклото дисциплинарно-наказателно производство писмени доказателства - писмени обяснения, справки, доклади, докладни записки, становища и др., включително и от данните, съдържащи се в обясненията на Спасов, може и следва да се направи категоричния извод за съставомерност на деянието по вмененото му нарушение, за които е предвидено наказание "порицание", налагано по подробно уредена процедура в ЗМВР и ППЗМВР по налагане на този вид наказания и която понастоящем е спазена. Дисциплинарното производство е извършено при цялостно изпълнена процедура по извършената проверка на случая съобразно чл. 231 и сл. от ППЗМВР като са събрани необходимите доказателства и впоследствие същите са подробно обсъдени и отразено в заповедта от дисциплинарно-наказващия орган както фактическите констатации, така и правните основания за търсене на дисциплинарна отговорност от държавния служител в МВР. При издаването на заповедта не са били налице такива съществени пороци, които да доведат до установената от съда нищожност. С оглед представените пред настоящата инстанция писмени доказателства - действащия към момента на издаване на оспорената заповед Класификатор на длъжностите в МВР утвърден със Заповед № Iз-217 от 13.02.2009 г. за утвърждаване на основание чл. 170, ал. 7 във връзка с чл. 21, т. 11 от Закона за МВР на Класификатор на длъжностите в МВР, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., отм., бр. 31 от 23.04.2010 г. (обн. ДВ бр. 47/2009 г.) се налага извода, че първоинстанционния съд е допуснал нарушение на цитираните норми от материалния закон и съществени нарушения на процесуалния закон (давайки указания по чл. 170 АПК) при преценката на валидността на заповедта - предмет на съдебен контрол. Действително с оглед разпоредбата на чл. 228, т. 2 от ЗМВР, съгласно която всички наказания по чл. 226 за служителите от категория Е, каквато има жалбоподателят, се налагат от органите по чл. 186, ал. 1. В тази връзка правилно е прието, че началникът на ЗЖУ не е измежду визираните в чл. 168, ал. 1. Същевременно, т. 3 от чл. 226 предвижда, че компетентни да издават заповеди за налагане на наказание по чл. 226, т. 1-3 са и служители на длъжност "началник на сектор", приравнените на нея и по-висока /длъжност/. От приложените към касационната жалба доказателства е видно, че длъжността "началник на ЗЖУ I ст. ", намираща се в VII йерархично ниво на длъжностите, е приравнена на длъжността "началник сектор". Това означава, че процесната заповед е издадена от компетентен орган и е валиден административния акт. Предвид изложеното, съдебното решение, с което тя е прогласена за нищожна, следва да бъде отменено, а при наличната фактическа установеност, въпроса по съществото на спора може и следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като жалбата на Спасов срещу оспорената заповед бъде отхвърлена като неоснователна, а касационната му жалба срещу първоинстанционното решение следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, чл. 222, ал. 1 АПК и чл. 215, т. 4 във вр. чл. 210, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,