Решение № 2105 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5614/2013 г.

Решение № 2105 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5614/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Здравко Росенов Чепишев против решение № 583 от 13.03.2013 г. по адм. дело № 2374/2012 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 80/22.11.2011 г., издадена от полицейски орган при Районно управление "Полиция (РУП) - гр. Айтос, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е постановено задържането му за срок от 24 часа. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като принудителната мярка е приложена, без да са изпълнени материалноправните предпоставки за това. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Бургас е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР в границите на предоставената съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМВР компетентност. Правилно е и заключението на съдебния състав, че заповедта е издадена при спазване на установената в чл. 63 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМР) форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Заповедта е постановена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и съдържа конкретни данни да възможна съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление - лицето без необходимото разрешение търси археологически находки (чл. 277а, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК), което е достатъчно да мотивира прилагането на административната мярка. Ето защо възражението на жалбоподателя за допуснати нарушения във формата на административния акт са неоснователни. Аргументирано е и заключението на първоинстанционния съд, че административният акт е постановен в съответствие с материалноправните изисквания на закона. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. При правилно тълкуване и прилагане на закона Административен съд - Бургас приема, че посочените по-горе изисквания са изпълнени. В случая са налице данни, че на 22.11.2011 г. жалбоподателят Чепишев заедно с 3 други лица участва в разкопките на тракийска могила в землището на с. Черноград, община Айтос, което предполага възможно участие на жалбоподателя в извършването на престъпление - търсене на археологически обекти без съответно разрешение с използване на моторно превозно средство. При тези факти правилно е преценено, че предпоставките на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са осъществени - събраните данни дават основание да се предположи, че жалбоподателят може да има участие в извършеното престъпление, поради което за да се съдейства за разкриването на престъплението и да се избегне опасността от укриване на извършителя и на вещите, предмет на престъплението, спрямо Чепишев е приложена принудителната административна мярка по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и същият е задържан за 24 часа в поделенията на МВР. Възражението, че липсват данни, които да обосновават съпричастността на жалбоподателя към престъпление, е неоснователно. Такива се съдържат в съставената докладна записка, описваща фактическите констатации на полицейските органи при извършената проверка на изкопните работи на могилата в землището на с. Черноград. Обстоятелството, че образуваното по случая досъдебно производство № 06-401/2011 г. по описа на РУП - Айтос е срещу неизвестен извършител не променя горните изводи, тъй като както вече се посочи за прилагане на мярката не се изискват категорични доказателства, уличаващи лицето в участие в престъпен акт, а само такива, създаващи вероятност задържаният да е извършил престъпление или да е съпричастен към престъпно деяние. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие нормативните изисквания, като ограничаването на правата е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление, да се осуети възможността за укриване на вещи, предмет на престъпление и да се попречи на жалбоподателя да се укрие. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата против административния акт, съдът постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила (в този смисъл съдът възприема възраженията в касационната жалба за съществени нарушения на "административнопроизводствените правила"), също е неоснователен. В изпълнение на чл. 168, ал. 1 от АПК законосъобразността на оспорената заповед е преценена от съдебния състав на всички, посочени в чл. 146 от АПК, основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно чл. 170 от АПК, като на страните е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на направените твърдения. Решението е постановено след обсъждане на всички събрани доказателства, както и на доводите и възраженията на страните, а изводите на съдебния състав са подробно мотивирани. Фактът, че съображенията и изводите на Административен съд - Бургас в обжалваното решение са идентични с изложените в решение № 383/13.03.2012 г. по адм. дело № 2551/2011 г. на същия съд, не променя горните изводи, тъй като както жалбоподателят сам твърди, двата съдебни акта са постановени при едни и същи факти и обстоятелства и при едни и същи доказателства. След като установените факти и събраните доказателства в двете производства са едни и същи, закономерно е и разрешението на правните спорове, възприето от съдебния състав, да е идентично. По този начин е спазен и принципа за прилагане на закона еднакво спрямо всички. Ето защо доводът на жалбоподателя, че констатираното съвпадение представлява нарушение на съдопроизводствените правила, не може да бъде споделен. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е законосъобразен и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ето защо не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,