Решение № 16272 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12811/2011 г.

Решение № 16272 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12811/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът, Рада Иванова Илиева от гр. Трявна е обжалвала решение № 10432/12.07.2011 г., постановено по адм. д. № 10546/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлено оспорването срещу № 154/7.07.2010 г. по преписка № 299/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно. Ответникътq Комисия за защита от дискриминация чрез процесуалния си представителq изразява становище за правилност на решението. Претендира разноски. Ответникътq ОУ "Проф. П. Н. Райков" също чрез процесуалния си представителq изразява мнение за неоснователност на касационната жалба и правилност на същото. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на съдебния акт и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, петчленен състав след като прецени наведените оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на Върховния административен съд е приел за законосъобразно решението, предмет на обжалване на посоченото за издаването му основание. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е установил фактическа обстановка, която се споделя и от настоящия състав. Съответни на доказателствата по делото са съображенията за липса на нарушение на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по отношение на касатора изразяващо се в неравно третиране основано на признака "тормоз при упражняване на правото на труд". В хода на двете производства не е установено от касатора, а в негова тежест е доказването на проява на дискриминация като съществен елемент от фактическия състав на разпоредбата пряка или непряка по отношение на лицето да е постановено в неблагоприятно положение спрямо останалите. От данните по делото съдът е направил обоснован извод за липса на поведение от страна на ответника - директора на ОУ "Проф. П. Н. Райков", гр. Трявна за дискриминиране, което да се квалифицира като "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. Определянето на по-нисък размер на основното трудово възнаграждение или невключването на Илиева в лекторски часове, които да й осигуряват допълнителен доход не може да се квалифицира като "тормоз" при упражняване на правото на труд. Останалите възражения относно неправилното изразходване на средства при осъществяване на учебния процес и невъзможността да участва в управлението на училището са обстоятелства ирелевантни към спора. Отделно от това с оглед на искания за увеличение трудовото възнаграждения, действително е трудовоправен спор, който не може да се отнесе към ЗЗДискр. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, решаващият състав на съда е постановил решението в съответствие с материалния закон. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградено въз осова на тях и закона. Като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, решението следва да се остави в сила на основание чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на делото и при липса на възражение за прекомерност на разноските следва да бъде осъдена Рада Иванова Илиева да заплати на Комисия за защита от дискриминация разноски, представляващи юристконсултско възнаграждение за положената от юристконсулт Горянова защита в размер на 150.00 лв. и на ОУ "Проф. П. Н. Райков", гр. Трявна сумата 250.00 лв. - адвокатско възнаграждение за положената от адв. Даскалова защита. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав и на основание чл. 221, ал. 2 АПК